понеделник, 15 март 2010 г.

1. Служение, церемонии и религиозни практики на Сциентологическата църква. Церемония за именуване или кръщение.

Йеродякон Петър Граматиков,

Служение, церемонии и религиозни практики на Сциентологическата църква.
Церемония за именуване или кръщение

“Бог е създал душата свободна и самовластна
и тя е свободна да постъпва както желае
– добре или зле”. Св. Антоний Египетски

В задълбоченото си изследване на Сциентологията д-р Брайън Уилсън, почетен професор в Оксфордския университет, прави точен анализ и сравнение на нейните религиозни системи и доктрини, тръгвайки от многообразието на религиите и проблемите за тяхното определяне. Сред елементите за определяне вида на дадена религия са следните: а) вярвания, обичаи, отношения и учреждения, отнасящи се до свръхестествени сили, същества или цели; висша невидима сила или сили; свещени предмети (забрани/табута); основите на битието; източник на трансцедентално знание и мъдрст; б) практики на повинование, почитание или поклонение; в) колективен и групов характер на религиозния живот.

Следствията и функции на религията се определят като: поддържане на нравствено съобщество; структура на ориентацията; придаване смисъл на творението; уверение и успокоение в перспективата за помощ свише. Църквата на Сциентологията е нова религия, едно от новите религиознои движения, обединяващо черти/характеристики, които в някои аспекти съответстват на тенденциите, забелязвани в основното течение на западната религия, като сциентолозите използват съвременен, разговорен и немистически понятиен апарат.

Дианетиката е генезиса на Сциентологията. Когато през май 1950 г. Л. Рон Хъбард за пръв път излага концепцита си за дианетиката, вследствие на която се развива по-късно Сциентологията, никой не предполага, че той става родоначалник на нов тип религиозна вяра и практика. Няма податки, че тогава самият Хъбард е предвиждал, че Дианетиката ще се трансформира в религиозна система, или че неговите последователи ще се обединят и ще се назоват църква.

Доктрините на Сциентологията са следните:

- за развитието на метафизическото;

- за тетана и реактивния ум;

- за реинкарнацията и кармата;

- за осемте динамики;

- за терапията и общението;

- за одитинга като фактор при терапията;

- за рационалните средства за спасение;

- за одитинга като пастирска консултация;

- за стадиите на спасението (сотириология).

Сциентологията разполага с богата палитра от религиозни церемонии, ритуали и практики, но две дейности – одитинга и обучението – се явяват най-важните, защото, според вярванията на последователите на Хъбард, освещават пътя към все по-високи нива на духовно осъзнаване и способности, и, в края на краищата, към духовно спасение.

Сциентологическата церемония за даване име на новородените деца, макар да е сравнима с обреда на кръщението, тя изразява вярата на сциентолозите в това, че детето представлява духовно същество, което е живяло преди и ще живее отново. Свещеникът представя младенеца на родителите и възприемниците (кръстниците) му, съобщава неговото име и го приветства в съобществото от вярващи. На родители и кръстници се напомнят техните задължения, които включват следното:

“На детето е необходимо да се предоставят

всички възможности да разбере

правилата, по които играем

в играта, наречена Живот,

а също, че всички присъстващи

да му осигурят ръководство и знания,

придобити през жизнения им път,

според мярата на неговото разбиране.

Само, всякога помнете,

че животът на детето принадлежи на самото него

и че, в крайна сметка,

то само трябва да направи избора си,

по кой път да поеме и в каква игра да играе.”

В приложената схема е видна принципната аранжировка на храма при служба за наречение (кръщение), като много от предметите са здължителни и при други църковни ритуали и служби в сциентологическия храм: кръст; бюст на ЛРХ (съкр. от инициалите на Л. Рон Хъбард), високоговорители отляво и отдясно; аналой (катедра за четене и проповядване). Разположението на участниците в службата е препоръчително и се спазва при възможност, а те са, именно: свещенослужител; асистент; баща; майка; кръстница; кръстник; отляво и отдясно са предвидени места за конгрегацията, както за семейството и приятелите.
Табличното изображение е извадка от комеморативното (в чест на новото хилядолетие през 2000 година) първо издание “Фундаменталните църковни церемонии и проповеди на Сциентологическата религия”, на датската издателска къща “НЮ ЕРА Пабликейшънс Интернешънъл” (ISBN 87-7816-758-2) в луксозно типографско изпълнение in folio, отпечатано в Испания на английски език.
Самата процедура протича по следния начин:

1. Репетиция: В подходящо време преди насрочената церемония свещенослужителят провежда репетиция с родителите и кръстниците.

2. Предварителна подготовка: В деня на церемонията храма се подготвя по установения ред, като се указва къде са местата за гостите, съобразно желанието на родителите.

3. Приветствие: След заемането на местата от всички, свещеникът приветства всички присъстващи с добре дошли.

4. Церемония: Родителите, детето и кръстниците застават на определените места пред свещенослужителя, който започва службата.

Запазен е реда на една неформална церемония по даване на име на новородено/кръщение, която също се практикува и до днес; за пръв път е извършена от Л. Р. Хъбард през март 1957 г. в Основната Сциентологическа църква във Вашингтон, САЩ. В нея той говори на младенеца преди започването на ритуала, искайки му разрешение да го поръси с вода. След това се обръща към събранието от вярващи,а после запознава кръщаваното дете поотделно с баща му, майка му, кръстницата и кръстника му. Същинският акт на кръщението е в момента, когато свещенослужителят потапя ръката си във вода, след което я полага върху главата на детето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар