понеделник, 15 март 2010 г.

2. Служение, церемонии и религиозни практики на Сциентологическата църква. Церемония при Бракосъчетание.

Йеродякон Петър Граматиков,



Служение, церемонии и религиозни практики на Сциентологическата църква. Церемония при Бракосъчетание.



Свещениците-сциентолози (наричани също капелани), както служителите на култа в други религиозни общности, имат за главна цел да облекчават страданията и да оказват помощ и духовно ръководство на нуждаещите се и страдащите, било членове на общината (конгрегацията) или не, които поискат тяхната помощ. По принцип, описват мисията си в това да оказват помощ и да възстановяват човешкото достойнство в решаващи за личността моменти (срв. “Теология и практика современной религии - Саентология”, Копенгаген, 1998). Например, ако съпружеската двойка преживява семейни разногласия, темогат да се обърнат към капелана, за да им помогне в справянето с трудностите, тъй като те са обучени да провеждат брачни консултации, представляващи точна технология за отстраняване на семейни проблеми, като се набляга на самия корен и причина за такива трудности, а именно, нарушаването на сключения от съпрузите морален договор, което е довело до затруднение в общуването между тях. Капеланите помагат на болящи, пострадали в трагедия някаква и на подрастващи и деца с трудности в общуването с родителите или намиращи се риск, като в работата с тези категории главната цел е да се открие, обсъди и отстрани източника на проблемите, които ни предлага съвременния живот. Това са основни характеристики на пастирската дейност изобщо и задължение и на православните свещенослужители. Полезно е запознаването с практиката и съдържанието на религиозните служби при инославни и иноверни изповедания, защото исконно право на всеки е да изживява по-своему религиозните си чувства (ортодоксално или хетеродоксално), както е записано и в Глава ІV.6. на утвърдените от Свещения Архиерейски Събор, в годината на Великия юбилей, на границата между хилядолетията, “Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква”: “Един от доминиращите принципи в съвременното светско правосъзнание е представата за неотменимите права на личността. Идеята за такива права е основана върху библейското учение за човека като образ и подобие Божии и като онтологически свободно същество.” Поради факта, че Сциентологичната църква не е регистрирано изповедание в нашата страна и у нас няма молитвени храмове, а на техни ритуали като бракосъчетанието на Том Круз и други еминентни персони, не можем да посетим или са с ограничен достъп за медии и външни лица, предлагаме един анализ на техните църковни церемонии и религиозни практики, с цел илюстриране на богослужебния живот на това ново изповедание. Спорадичните в чуждите и родни СМИ медийни анонси, материали, интервюта и статии по темата за Сциентологията са с повече скандален, жълтеникав отенък или сухи прес-комюникета, липсва по-задълбочен богословско-религиозен анализ. Св. Антоний Египетски казва, че душата сама избира дали да постъпи добре или зле. Без да се бъркаме в личната вяра и религиозни свободи на когото и да било, необходимо е все пак да знаем какво и как се практикува в нетрадиционните и до голяма степен непознати за нашата страна религиозни движения; спазват ли се или дали не се нарушават при тях основните постулати на християнската морална граматика, общочовешката етика и евро-атлантическата ценностна система от норми, стандарти и закони, възприети в Обединена Европа.

Проучвайки признаците на религия в сциентологията, доктора по философия и доцент по религиозни изследвания при Университета “Дж. Вашингтон” в Сейнт-Луис (Мисури), Франк К. Флин изказва мнението, че най-кристално системата импот вярвания е отразена в църковното кредо на сциентологическата религия, в което главното утвърждение е, че в основата си човечеството е добро, че духът може да бъде спасен и че изцелението на физически и духовно болните хора започва с духа.

Ето какво гласи сциентологическият символ на вярата:

“Ние, членовете на Църквата, вярваме:

че всички хора, от която и да било раса, цвят на кожата или вероизповедание, са били създадени с равни права;

че всички хора имат неотнимаемото право на свои собствени религиозни обичаи и тяхното практикуване;

че всички хора имат неотнимаемото право да живеят така, както те считат за необходимо;

че всички хора имат неотнимаемото право на душевно здраве;

че всички хора имат неотнимаемото право за се защитават;

че всички хора имат неотнимаемото право да създават и избират свои организации, църкви и правителства, а също така да им помагат и подкрепят;

че всички хора имат неотнимаемото право на свобода на мисълта, свобода на словото, свобода писмено да излагат собственото си мнение и устно или писмено да изразяват мненията другите;

че всички хора имат неотнимаемото право да създаат себеподобни;

че душата на човек има човешки права;

че изучаването на разума и изцеляването на предизвиканите от него болести не трябва да бъдат отчуждени от религията, не трябва да се гледа през пръсти на осъществяването на тази дейност в нерелигиозните области;

че нито една сила – освен Бога – не притежава власт да отмени или отстрани тези права, открито и скрито;

Ние, членовете на Църквата, също вярваме:

че човек в своята основа е добър;

че той се стреми към оцеляване;

че неговото оцеляване зависи от самия него, неговите ближни и неговите стремежи към достигането на единство с вселената.

Ние, членовете на Църквата, също така вярваме, че законите на Бога забраняват на Човека:

да разрушава себеподобните си;

да разрушава душевното здраве на останалите;

да разрушава или поробва душата на другите;

да разрушава или съкращава оцеляването на своите сътратници или своята група;

И ние, членовете на Църквата, вярваме, че духът може да бъде спасен, и че само духът може да спаси или изцели тялото.”

Този религиозно-етически кодекс се е проникнал във всички църковни ритуали и съпровождащите ги проповеди и наставления. Съществуват няколко различни сциентологически сватбени церемонии, отличаващи се по степента на тържественост. Обикновено службите имат позната всекиму форма и вид: свещенолужителят служи, разяснява задълженията и отговорностите, произтичащи от сключвания брачен съюз, и кани невестата и жениха публично да потвърдят своята любов един към другиго и да си обещаят вечно уважение и вярност. Традиционно присъства булченската рокля и се разменят венчални халки. Но при сциентологическите брачни церемонии се акцентира на свещените писания за религиозната обшност, за придаване по-духовно значение на ритуала. Капеланът напомня на присъстващите концепцията за триъгълника АРО (Афинити, Реалност, Общение). След това свещеникът поканва невестата и жениха да си представят АРО–триъгълника, вписан във венчалните им халки, които са си разменили току що, и накрая благопожелава на новобрачните: “Иска ми се никога да не забравяте значението на този триъгълник. Изцелявайте всеки раздор помежду ви с помощта на реалността на вашата любов.”

В приложената схема е видна принципната аранжировка на храма за брачна церемония, като много от предметите се използват при повечето църковни ритуали и служби в сциентологическия храм: кръст; бюст на ЛРХ (съкр. от инициалите на Л. Рон Хъбард), високоговорители отляво и отдясно; аналой (катедра за четене и проповядване). Разположението на участниците в службата е препоръчително и се спазва при възможност, а те са, именно: свещенослужител; жених; младоженка; кум; кума; шаферки; шафери; момиче за букета; носител на пръстена; отляво са запазени места за семейството и приятелите на жениха, а отдясно – за семейството и приятели на младоженката.

Таблицата с указания за церемониала на ритуала е от първото англоезично издание на “Фундаменталните църковни церемонии и проповеди на Сциентологическата религия”, Копенхаген, 2000 (ISBN 87-7816-758-2).

Самата процедура протича по следния начин:

1. Репетиция: В подходящо време преди бракосъчетанието свещенослужителят провежда репетиция с жениха, невестата и всички официални участници, като кумата, кума, бащата на младоженаката и др.

2. Законови документи: Свещенослужителят е задължен да изиска предварително от младоженеца или кума всички необходими за един легален брак юридически документи.

3. Предварителна подготовка: Преди отпочването на церемонията храма се подготвя по установения ред. Капеланът подсигурява присъствието на шаферите по-рано, за да указват на гостите къде са местата им. Роднините и приятелите на младоженеца се разполагат одясната страна с лице към мястото на провеждане на ритуала. Роднините и приятелите на младоженката сядат отлявата страна. Роднините по пряка линия заемат места на първите редове, а след тях останалите според нивото ма родство и близост.

4. Музика: Церемонията започва с подходяща музика, на живо и на запис според желанието.

5. Процесия: Свещеникът заемамястото си зад аналоя, с което дава знак за започване на процесията.

Шаферите и шаферките влизат първи. Те трябва да са най-малко две двойки. Влизат по двама, като мъжете са отляво, и се насочват към аналоя пред кръста. Стигайки отпред те се разминават по диагонал и заемат местата си, посочени в диаграмата.

Шаферите се нареждат отдясно между свещеника и семейството на жениха. Шаферките са от лявата страна пред семейството на невестата. Между двете групи се оставя достатъчномясто за венчаващите се.

Ако е предвидено да има момиче за букета и/или носител на халките, то те влизат в този момент. По същия път и процедура те заемат местата си пред шаферите и шаферките.

Следващи влизат младоженецът (от дясната страна) и кума, които застават пред капелана.

После е ред на булката (отдясно), придружена от баща си (или негов представител).

Ако булченската рокля е с шлейф, то кумата следва булката, за да й помага в придвижването. Ако няма шлейф, токумата предхожда невестата и нейния баща и ги води към определените за тях места.

Влизането на булката се придружава със сватбен марш.

След като ескортира дъщеря си до мястото й пред свещеника, бащата на булката сяда на първия ред отлявата страна, където е нейното семейство.

6. Церемония: Свещенослужителят започва церемонията. Кумата сваля воала, ако има такъв, или в началото на ритуала, или при даване на халките, или за целувката на новобрачните. Свещеникът продължава церемонията и получава венчалните халки от носителя на пръстените, или, ако няма такъв, от кумовете.

7. Приключване на церемонията: В края на службата свешеникът разпуска сватбеното тържество и присъстващите се оттеглят под музикален акомпанимент. Ако има момиче за букета и носител на пръстените, те водят процесията при излизане от храма, следвани от кумовете и новобрачните, всики по двойки, като жената застава отляво във всяка двойка. После излизат гостите.

8. Законови документи: Накрая официанта на службата има задължение да попълни надлежните документи за легалното регистриране на сключения брак, след което ги връчва на младоженеца или кума.

Няма коментари:

Публикуване на коментар