понеделник, 15 март 2010 г.

5. Служение, церемонии и религиозни практики на Сциентологическата църква. Служба в неделен ден.

Йеродякон Петър Граматиков,

Всяка неделя църковен капелан или друго духовно лице провежда служба за енориашите, която е открита за посещение и за всички желаещи външни лица. През време на службата свещенослужителят говори на определена тема, отнасяща се към важен принципили обред на сциентологията, като обяснява как те биха могли да се приложат във всекидневния живот. Обичайната сциентологическа проповед може бъде ориентирана към безспорния факт, че човек е духовно същество, но в проповедта може да се разгледа някоя от аксиомите или църковното кредо (символа на вярата) на Сциентологията. В сциентологическото "напрестолно евангелие" - “Фундаменталните църковни церемонии и проповеди на Сциентологическата религия” (ISBN 87-7816-758-2, Копенхаген, 2000) се намират освен наредба и описание за процедурите при отделните църковни служби и церемонии (своеобразен Типикон за богослужението), намираме и избрани проповеди за вдъхновение и подпомагане на свещениците.

Сциентологията учи, че човек определя съдбата си посредством действията си по отношение на другите, а също и чрез следване поведенческите правила, изложени в църковното кредо. Следователно, неделната проповед често отправя призив към повдение, способстващо всички динамики - послание изцяло в контекста на Писанията на Сциентологията. Неговото значение за еждневния живот се обяснва с това, че проповедта утешава и предлага духово назидание и почение на несциентолозите, които винаги с радост се посрещат на сциентологически църковни събрания.

Междупрочем, в петъчните дни се провеждат празници в чест на онези, които са извършили някаква услуга през изтеклата седмица. А при тържествени събития се отслужват церемонии за кръщаване, бракосъчетаване, ръкополагане или погребение.

В приложената схема е видна принципната аранжировка на храма при неделна служба, като много от предметите се използват при повечето църковни ритуали и служби в сциентологическия храм: кръст; бюст на ЛРХ (съкр. от инициалите на Л. Рон Хъбард), високоговорители отляво и отдясно; А/В (Аудио/Видео) – конзола; черна дъска; аналой (катедра за четене и проповядване). Разположението на конгрегацията (вярващите) в службата е както обичайно.

На първото ниво в църковната сциентологическа йерархия стоят свещеници-сциентолози, които не служат в църквите имисиите. Тези нещатни свещеници предоставят въведителни религиозни услуги за своите семейства, приятели и други членове на обеството. Те провеждат одитинг, брачни консултации, оказват помощ в преодоляването зависимостта от наркотици и други жизнени проблеми. Те участват активно и в разнообразни дейности, които обикновено се асоциират със служба в името на обществото.

Йерахията на Сциентологическата църква се състои от стотици църкви и мисии (както се наричат най-малките църковни общности на тази религия), които предоставят сциентологически религиозни услуги на своите вярващи. Отделните църкви се обединяват в незвисими корпорации и асоциации с нестопанска цел. Последните предоставят юридическата основа, върху която се осъществява всекидневната им дейност като субекти в обществото. Старшата църква в сциентологическата йерархия се нарича Международна Сциентологическа Църква. Това е Църквата Майка на сциентологическата религия. Като такава тя представлява най-висшия орган за управление на цялата религия в световен мащаб. Главната задача на същата е координацията дейността на църквите, мисиите и извънщатните служители, които съставляват йерархията, а също да служи като гарант за тяхното съработничество за поситгане крайната цел на сциентологията – създаването на по-добра цивилизация. Висшият църковен управленски орган има за цел постигането на този религиозен идеал, като ръководи, поддържа и координира дейността на всички йерархически степени по въпросите на свещенослужението, подготовката на свещеници и други служители, разпространението на вярата и църковното управление, както и развиването на обществено-полезни дейности.

Освен Международната Сциентологическа Църква съществува още една сциентологическа църква с уникална роля за съхраняване самите основи на собствената религия. Тази църква се нарича “Център за религиозна технология” и гарантира запазването чистотата на религията “во веки веков”. Първоначално Л. Рон Хъбард сам се грижел за чистотата на веровите практики на новосъздадената религия, като регистрирал като търговски марки ключовите термини, понятия и символи, вкл. самата дума “сциентология”, за да има юридически гаранции, че религиозните сциентологиески технологии ще бъдт позлвани в строго съответствие с писанието и не ще бъдат опорочени или употребавани не по предназначение. През 1982 година той предал безвъзмездно тези религиозни знаци на току що създадения “Център за религиозна технология” и му поверил защитата на сциентологическата религия по пътя на гарантирането на чистото, етически коректно използване на нейните религиозни технологии. Този център не се занимава с ежедневните емпирично-битийни църковни дела, понеже единствената му задача се състои в защитата на сциентологическата технология с цел правилната й употреба по всяко време и на всяко място.

Според задълбочените изследвания на Франк К. Флин, член на Американската Академия на Религиите, професор по религиозни науки във Вашингтонския университет, търси връзката на Сциентологията с будизма (срв. Френк К. Флин, “Саентология как технологический буддизм”, журнал “Alternatives to American Mainline Churches”, Нью-Йорк, издательство Парагон, 1983, под редакцией Джозефа Г. Фихтера). Самият Л. Рон Хъбард винаги е признавал, че Сциентологията има сходства с определени аспекти на индуизма и особено на будизма, понеже споделя с тези две религиозни традиции общата вяра в това, че основният процес на спасението представлява преход от невежеството към просвещението, от плена към свободата и от мрак и неяснота към светлина и яснота. Тъкмо поради това, сциентолозите в съгласие с източните традиции разглеждат богослужението не толкова като състояние на честване религиозни празници, колкото състояние на медитация и обучение, които практики подчертават осъзнаването и просвещението. И западните монотеистични традиции познават съзерцателната или учебната форма на богослужение. Набожният ортодоксален евреин вярва, че благоговейното изучаване на Тора, или Закона, - е форма, ако не и най-главната, на богослужение. По тази причина ортодоксалните евреи създават иешива, религиозните школи, предназначени за благоговейно изучаване на Тора и Талмуда, които религиозни училища са също и богослужебни места. Аналогично, у мюсюлманите има кутаби и медресета за благоговейно изучаване на Корана. По подобен начин, много римо-католически монашески религиозни ордени, особено цистерианците и трапистите, посвещават голяма част от своято богослужение на мълчаливото изучаване свещените текстове и медитация върху тяхното съдържание. На Изток медитацията и изучаването на свещените текстове са издигнати до най-висша форма на богослужение. В Индия е разпростране обичай хора на преклонна възраст да се разделят със земни владения и да се отправят към някое свещено място, например Варанаси (Бенарес) на Ганг, за да прекарат остатъка от живота си, понякога изпълнявайки пуджи или ритуални жертвоприношения, но най-често медитирайки над божественото.

Тъй за сциентолозите местата, където се провеждат одитинга и обучението за последователите им, се явяват богослужебните места или сциентологическите храмове. Сциентологическата църква има както типичните форми на церемониално и празнично богослужение, така и своя собствена уникална форма на духовен живот: одитинг и религиозно обучение, които са, своего рода, “най-святата тайна от всички свети тайни”, подобно на “светите тайнства” в християнската църква.

Няма коментари:

Публикуване на коментар