понеделник, 15 март 2010 г.

3. Служение, церемонии и религиозни практики на Сциентологическата църква. Церемония при Погребение.

Йеродякон Петър Граматиков,

Служение, церемонии и религиозни практики на Сциентологическата църква. Церемония при Погребение.


Разглежданата в материала схема е традиционно установената за аранжиране на храма при погребална церемония, като много от предметите се използват при повечето църковни ритуали и служби в сциентологическия храм: кръст (заемащ, както обичайно, централното място в храма); бюст на Л. Рон Хъбард, високоговорители отляво и отдясно; аналой (катедра за четене и проповядване), като в центъра на храма се поставя ковчега с усопшия. Разположението на участниците в службата е препоръчително и се спазва при възможност, а те са, именно: свещенослужител; отляво и отдясно са запазени места за опечалените семейство и приятели на покойника (Бел.: Таблицата с указания за церемониала при погребение е от “Фундаменталните църковни церемонии и проповеди на Сциентологическата религия”, ISBN 87-7816-758-2, Копенхаген, 2000).



Погребалната сциентологическа церемония отчетливо признава и набляга върху убеждението, че покойникът като духовно същество е напуснал този свят, за да придобие нов живот. Церемонията призовава присъстващите да запомнят това и пожелава на усопшия благополучие в новия му живот. Това настроение се изявява от следния цитат от богослужебния заупокоен текст:



“Нашата загуба – е придобивка



В мъдрост и умения



Към бъдещите дни и нова радост.



И ето, отпшускаме в



Потока на всепобеждаващото време



Нашето наследие



Нашата надежда



Нашия приятел.



Прощавай, (името на покойния/та).



Твооите близки ти благодарят



Затова, че си живял.



Земята стана по-добра, понеже ти жив.



Ние сме ти благодарни за това, че



Ти дойде при нас.



Ние не оспорваме твоето право



Да си отидеш.



Твоите дългове са погасени.



Тази глава от твоя живот е затворена.



Отивай сега, скъпи/а (името на покойния/та),



И живей отново



В по-щастливо място и време.”


После свещенослужителят поканва присъстващите да вдигнат оглед и да се сбогуват с покойника/-ната, а след това пристъпва към завършека на упокойната служба, като има незначителни технически богослужебни разлики избора за извършване погребение или кремация. Подобен е редът на заупокойната служба и ако бъде извършена в дома на покойника. В сциентологическия “велик требник” (богослужебната книга с текстовете на различни частни или обществени църковни церемонии) четем следното обръщение към починалия: “Малък или голям, паметник ти бе издиган всякога,когато помагаше на своя народ и своята раса.”



Църквата на Сциентологията използва ред символи, обозначаващи различни сциентологически аспекти и понятия. Термини като “дианетика”, “сциентология” и други, свързани със сциентологическата религия, са регистрирани по целия свят като търговски марки. Всяка локална сциентологическа църква и мисия подписва договореност с Църквата майка, на основание на което получава правото да се ползва от тези знаци при условие, че пунктуално спазват писанието. Символът на кръста е по-древен с хиляди години от самото християнство и е бил използван от финикийците, индусите, индианците-навахо и ацтеките, - има своя специфично значение и визия в сциентологическата религия. Сциентологическият кръст, който фигурира на централно място в храма и при всички религиозни церемонии, символизира осемте динамики и триумфа на духа. Макар да не съм корифей по догматиката на разглежданото в случая изповедание, то на базата на тяхното собствено авторитетно богословско издание “Теология и практика современной религии Саентология” (Копенгаген, 1998) ще се опитам да предам символното значение на този, различно изглеждащ за нас християните, кръстен знак. В тяхната догматика жизнената сила на тетана (сциентолозите определят духовната същност човечеството като “тетан”, което се явява еквивалент на традиционното понятие за душа) се дели на осем подгрупи, наричани динамики. По тази причина, в допълнение на четирите краища на стандартния четириконечен кръст, на своя кръст те прибавят четири лъча, излизащи по диагонал от центъра му. Така заедно краищата и лъчите на кръста символизират осемте динамики. Основното религиозно значение на сциентологическия кръст е духът и трудностите в неговото придвижване през физическата вселена. Хоризонталната линия на кръста представлява физическата вселена, а вертикалата – духа. Символното значение е да укаже по недвусмислен начин, че духът, в края на краищата, триумфално се въздига нагоре, преодолявайки хаоса на вселената, за да придобие спасение. В кръста има и други послания. Четирите му краища насочват към четирите посоки на света, изразявайки идеята, че духовното развитие се разпростира във всички направления и обхваща цялата пълнота на живота. И хоризонталата, и вертикалата завършват със стандартни хералдически символи на листчета и цветчета, каквито кръстове са известн под наименованието “цветен кръст” (“Cross Fleury” или “Flowery Cross”) и чието символно послание е пълния разцвет на човека.



Реджис Дериксбург, професор по социология на религията, Универистет Лил III, Лил – Франция, изледва Сциентологията откъм космология, антропология, етика и методика, за да установи дали е религия, поради съществуващата дискусия относноопределението за религия, предизвикана от появата на нови форми на религиозност (Новите Религиозни Движения). Така, според авторитетните учени Р. Дериксбург и Б. Уилсън, религията включва в себе си следното:



- Космология, в която вселената има смисъл по отношение на една свръхестествена сила или нещо повече. Концепцията за човека излиза извън пределите на земното съществуване. Има “до” и има “след”. Крайният характер на човека не се признава.



- Нравственост, която произтича от космологията. Тя съдържа директиви и норми в съответствие с предполагаемия смисъл на вселената.



- Средства, които служат за въвеждане людете в контакт със свръхествествената първооснова: молитви и други религиозни обреди и методи на медитация.



- Религиозна община от последователи, която, колкото и малка да била тя, да е способна да поддържа и възпроизвежда вярвания и да проповядва преимуществата на спасението на душите.



Комбинацията от изброените елементи ни дава възможност да отличаваме религията от:



1) деистическите философии, които ни представят космология и смисъл на битието, но непредназначени да свързват хората със свръхестетвените сили;



2) индивидуалната магия, насочена за получаване на емпирически резултати посредством изпозването на емпирически методи;



3) деистическите организации, като Свободните Масони, които признават съществуването на Великия Архитект на вселената, но чиито обреди нямат за цел да установят взаимоотношения между Него и човека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар