Пребиваващият в изобилие на Хесед

Автор: Дуайт А. Приор*

Превод: йеродякон Петър Граматиков

*“Пребывающий в изобилии Хесед”, -

Ж. “Виноградник”, 8-9, Апрель 2010, сс.10-11.

Шимон-праведник, член на Великото Събрание от времето на Ездра, утвърждавал, че мирът се основава на три стълба (Авот 1:2): Словото Божие (Тора), служението или поклонението ан Бога (авода) и добрите деяния на милосърдие (Хесед).

Хесед – товае главната отличителна черта на Израилевия Бог и основа на концепцията на завета. Границите на значението на понятието хесед са доста широки: това е и милосърдието, и непоколебимата любов, и верността и предаността на завета, и дълготърпението, и даже благодатта.

Псалмопевецът провъзгласява: “Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина...» (Пс. 88:2-3). Думата “олам” на иврит, преведено като “вечно”, също така би могло да означава и “нашия мир”. Древните мъдреци са дошли до заключението, че нашия мир е построен върху “хесед”, върху добрите и милосърдни действия, е псотроен и Божия, както и нашия.

“Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ (праведен – цедек) е Господ към всички, и Неговите щедрости (доброта – хесед) са върху всичките Му дела” (Пс. 144:8-9). Чедата на народа Божий, както и самия Всемогъщ Господ, трябва да пребивават в духа на хесед, и следва да бъдат известни със своите деяния на любов и доброта (милосърдие).

Самата дума хесед означава още и “излиза зад пределите на установените граници”. В своя първоначален смисъл историческата дума Хасид в юдаизма определя това, което “излиза извън рамките на буквата на закона”; това, което се подчинява на Бога със сърце, настроено за възприятие на Господните указания.

По своята пририода хората са склонни към егоцентризъм и нарцисизъм, но именно деянията на хесед ни пренасят отвъд определените от природата граници. Освен това, добрите и милосърдни дела изпълняват Божествената заповед от Третата Книга Моисеева; “обичай ближния си, като самия себе си” (Лев. 19:18б). Тази мицва, съгласно думите на Иисус, е равна на най-великата заповед, която намираме в Тората (Мат. 22:37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38. тази е първа и най-голяма заповед; 39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците).

В същия контекст Тората ни дава следната заповед: “по правда съди ближния си” (Книга Левит 9:15). Какво означава това? Отнася ли се думата “правда” (праведност) към някакъв абсолют, към стандартите на нравственото съвършенство, според които ние сме длъжни да устройваме и оценяваме живота си?

Юдейската традиция пояснява, че подобна заповед подбужда човека “да върши най-доброто зас воите съплемененици”. С други думи, “да съди по правда” означава “да се стреми да вижда другия в най-добра светлина”. Подобен “съд” се извършва в атмосфера на хесед или на доброта и милост.

Такъв възглед напълно съвпада с учението на равви Иешуа, Който говори: “Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете” (Лука 6:37). С други думи, не изземвайте функциите на съдия, и нека у вас пребивава не склонността към порицание, а тъкмо обратното, “предразположеност към доброта и милост”. Понеже точно с каквато мяра мерите/съдите, – осъждайки или проявявайкимилост, - с такава мяра ще бъдете съдени самите вие!

Веднъж една жена била хваната в прелюбодеяние, след което я довели за осъждане при иисуса. Обвинителите, сами грешници, били готови да я предадат на смърт чрез убиване с камъни. Само че равинът от назарет, на Свой ред, им отправил нелек въпрос: “А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея” (Иоан. 8:7). Тълпата осъдители мълчаливо се разотишла и ни един камък не бил хвърлен по жената, останала самичка пред Господа.

Внимателно да изслушаме думите, които й рекъл Той по-нататъка: “Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши” (Иоан. 8:10-11).

Тук в пълнота се проявява Неговата милост и доброта: “и Аз те не осъждам”, след което я наставлява в истината: “Иди си и недей вече греши”. Както е написано в Псалом 84:11: “Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат”.

Трябва да отбележим, че Иисус не е проигнорирал нейния грях. Той показал истината и укрепил людете в нейното разбиране – защото жената била достойна за осъждане и наказание, и. В същото време, я предупредил: “Иди си и недей вече греши!” Иисус не я осъдил; от съда виновницата била спасена проявата на хесед. Всъщност Господ я призовал към покаяние и отказ от предишния й начин на живот. Той й показал възможността в отговор на прояввата на хесед (доброта) от милостивия Господ, да изостави своя предишен път и да започне да ходи по пътя, водещ към живот. “Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?” (Римл. 2:4).

Виждаме, че в живота на Иисус се съчетават истината и милосърдната доброта. В Него по удивителен начин се преплитат, от една страна, правда или праведност – най-високите стандарти на Тората, и, от друга страна, - мирът и покоят (милостта на нашия великодушен Отец). Всъщност, в личността на Месия наблюдаваме въплъщение на този път, който води към живот. В образа на Сина ни се разкрива ликът на Отца, пребиваващ в хесед.

Нека и в бъдеще да творим добри дела на милост, ха’миллут хасадим, да сеем името Му и помагаме да се променя към по-добро този свят, изтощен и извратен, но предопределен да провъзгласява славата на Отца.