понеделник, 7 ноември 2011 г.

За необходимостта и силата на покаянието

Св. Йоан Златоуст

Източник:
сп. "Търновски епархийски вести"
04.11.11 http://www.pravoslavie.bg/Първи-стъпки/За-необходимостта-и-силата-на-покаянието

Авторизиран превод: Йеродякон Петър Граматиков

Спасителят, като изцелявал разслабения, казал: Чадо, опрощават ти се греховете ти. Опрощението на греховете е източник на здраве и спасение, награда за покаянието и унищожава греха като че ли със заклинание. То е небесен дар, чудна сила, по благодатта Божия, побеждаваща могъществото и строгостта на законите.
То не отхвърля от себе си блудника, не прогонва от себе си прелюбодееца, не пренебрегва злоречивия, не преследва нито хулителя, нито горделивеца, не се отвращава от пияницата, не се гнуси от идолопоклонниците – то всичките тях ги преобразува, тъй като е пещ за очистване на греховете. Рана и лекарство са равнозначни на грях и покаяние: раната е греха, лекарството е покаянието. В раната е гнилостта, а лекарството е изчистването на гнилостта; в греха е смрад, в греха е безчестието, докато в покаянието е надеждата, свободата, очищението на греховете. Някой ще рече: не ме убеждавай, многосъгрешил съм аз, как мога да се спася? Ти не би могъл сам, но Господ твой може, и то така, че да изтрие всички твои съгрешения. Слушай внимателно моето слово: Господ Бог твой така унищожава греховете, че не остава нито петънце от тях, нито следа, като с възвръщането на здравето ти дарува и благообразие; с освобождаването от наказанието ти дава праведност, съгрешилия прави равен с несъгрешилия. Понеже Той унищожава греха и го прави сякаш не е бил, така всецяло го заличава Бог. При искрено покаяние не остава ни следа, ни петно, ни белег, ни признак от греха.
Нека се обърнем от пътя, по който сме блуждаели досега. Защото ще дойде часът, когато ще свърши театъра на този свят, и няма да има вече време за подвизи. Сегашното време е време за покаяние, бъдещето време е време на съд: сега трябва да извършваме подвизи, за да получим в онова време венци; сега време за труд, онова – време на успокоение; сега ни чака изнурителна работа, а тогава – възнаграждение. Станете, умолявам ви, станете и се вслушайте в моите съвети. Живяхме по плът, нека заживеем и по дух, живели сме в удоволствия, в нерадение – нека поживеем сега в покаяние. Какво се гордееш ти, земьо и пепел? Защо надменничиш, човече? Защо така вдигаш високо челото си? Защо се надяваш на славата на света, на своето богатство? Хайде да отидем с тебе до гробището и да видим какво е останало от нас, човеците. Ако си мъдрец, вникни, ако си човек умен, кажи ми, за Бога, кой от ония там е цар и кой от простолюдието? Кой е благороден и кой роб? Кой е мъдрец и кой невежа? Къде ще намериш там красотата на младостта, къде са миловидните очи, изящния нос…? Не е ли всичко пепел? Не е ли прах? Да помислим за себе си, братя, да си представим последния ден, и докато има време да се покаем. Ние сме изкупени с драгоценна кръв (1 Петр. 1:18-19). За тебе, човече, Бог се яви на земята. Чудото бе, че Съдията бе заведен на съд, заради осъдените. Животът се приобщи към смъртта. Този, Който серафимите не могат да съзрат, търпи поругание от роба, вкуси жлъч и оцет, биде прободен с копие и положен в гроб. А ние пренебрегваме това чудо. Човече, подготви душата си с покаяние, че то има сила само на земята, а в ада е безсилно. Покаянието отваря небето за човек, въвежда го в рая, побеждава дявола. Грешен ли си? Не се отчайвай. Всеки ден да съгрешаваш – всеки ден се покайвай. И цял живот да си прекарал в грях, покаеш ли се, ще се спасиш. Това е видно за човеколюбието на Господа твоего. Не само твоето покаяние беше необходимо за унищожаване на тежките пороци, но то се съединява с милосърдието Божие, а последното няма мяра и с думи не се изрича Неговата благост. Има мяра твоята злина, но противостоящото й не се измерва. Човешкото зло е несъпоставимо с Божието милосърдие. Представи си искра, падаща в морето: може ли тя да се появи отново? Каквото е искрата в отношение към морето, това е и порокът в отношение към човеколюбието Божие, дори по-малък. Морето има предел, а човеколюбието Божие е безпределно. Това ви говоря, за да възбудя у вас най-живо усърдие към покаяние. Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар