ФИЛОСОФСКО-ПРАВОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА А.И. ИЛИН ВЪРХУ ПРОБЛЕМА ЗА НРАВСТВЕНОТО ОПРАВДАВАНЕ НА НАСИЛИЕТО В БОРБАТА СЪС ЗЛОТО

Автор: Д. А. Плесенников

Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков

Уеблиография: Вестник молодых ученых, Изд. Государственное образовательное учреждение высшего профессионального образования "Горно-Алтайский государственный университет",

http://e-lib.gasu.ru/vmu/arhive/2006/01/1.shtml

В недрата на християнската култура, въпросът за съпротивляването на злото със сила се явява един от най-сложните въпроси на религиозното съзнание. Той включва в себе си не само кардиналния проблем на етиката, философията на правото и философията на религията, но и една от най-важните антиномии на православното богословие - любовта към враговете и насилието.

Сложността при решаването на поставения проблем се обуславя, преди всичко, от това, че в Новия Завет, от една страна, не е разрешено да се прилага сила в борбата със злото, а от друга, няма директна забрана. Освен това, както отбелязва митрополит Антоний (Храповицкий), "нито едно църковно определение, нито една молитва на Църквата не дава утвърдителен отговор на въпроса: Може ли християнинът, оставайки християнин, да допуска насилие при достигането на благи цели?" [1, 125].

Не е трудно да се разумее, че във времена на война и остри социални конфликти тази тема рязко се актуализира както пред цялото общество, така и пред отделния човек. Но и в най-"благополучните" времена в обществения живот не са рядкост рецидивите на всеизвестните явления, именуеми зло. Потребността от борба със злото на обществено, държавно и личностно равнище определят необходимостта от постоянно философско осмисляне на различни аспекти от този процес.

Такъв опит за философско осмисляне на нравственото оправдание на насилието в борбата със злото е направен от известния руски философ И.А. Илин.

В труда си "За съпротивление на злото със сила", И.А. Илин поставя въпроси, имащи остра социална значимост във всички периоди на обществения живот: как следва да се борим със злото? Може ли въобще да се застава против злото със сила? Може ли да се използва сила, даже на ниво държава, в борбата със злото?

И.А. Ильин рязко застава против теорията на Л.Н. Толстой за несъпротивление на злото с насилие. Разглеждайки понятието за добро и зло от философска гледна точка, И.А. Илин достига до извода, че принуждението и силата при съпротивление на злото са допустими в определени предели и при определени обстоятелства. И.А. Илин не оправдава тяхното прилагане, но счита, че то е наложително, когато всички други средства са изчерпани.

Изборът на пътя на борба със злото за всеки представлява нравствен проблем на дълга на личността. Човек сам е длъжен да реши, как да постъпи. Но да се изграждат философски обобщения на основата на всеки конкретен случай би било съвършено неправилно, и тук Л.Н. Толстой дълбоко греши. Разбира се, има конкретни ситуации, когато за нравственото здраве и на личността, и на обществото е по-добре да се противостои на злото с любов и добро, не отвръщайки на удара с удар, но съществуват и други ситуации, когато отново в интерес и на личността, и на обществото е по-добре да се прибегне към принуждение, към насилие. Философският отговор на поставения въпрос се състои в това, че в зависимост от конкретната ситуация трябва да има различни отговори на него.

Разбира се, И.А. Илин прекрасно разбирал горното и пише, че борбата със злото – това е, преди всичко нравствено възпитание, духовно въздействие. Поради това прилагането на сила и принуждение е проява на определен компромис, при който се признава, че силата не е основния метод за изправление на злото, но все-пак се случва да няма друг изход. И.А. Илин задава въпроса: "Следва ли аз да се боря със злото посредством физическо съпротивление, ако са действени или още повече действени ласката, уговарянето, доказателствата или обръщането към срама и съвестта?". "Отговорът, - пише И.А.Илин, - е безспорен: разбира се, не следва" [2, 40]. И.А. Илин разглежда и други формулировки на подобни въпроси. Но всичко това, самоочевидно е, са банални отговори. Той пише, че "вярната постановка на проблема дава съвсем друга формула на въпроса, а именно: ако аз виждам истинско злодейство или поток от истински злодейства и нямам възможност да ги спра чрез душевно-духовно въздействие, а аз съм истинно свързан чрез любовта и волята с началото на божественото добро не само в мене, но и извън мене, - то следва ли да си умия ръцете, да отстъпя и да предоставя на злодея свободата да кощунства и духовно да погубва, или съм длъжен да се намеся и пресека злодейството с физическо съпротивление, отивайки съзнателно към опасност, страдание, смърт и, може би, даже на умаление и израждане на моята лична праведност?" [2, 40-41].

И.А.Илин разглежда въпроса за ролята на държавата в решаване на проблема с противопоставянето на злото. Той смята, че в борбата със злото е възможно и даже необходимо да се разчита на държавната машина. Острите критически изказвания на И.А. Илина против толстоизма са свързани с това, че толстоистката идеология способствала за принизяване ролята на държавното начало в социалния живот.

Съгласно И. А. Илин в страданията човечеството помъдрява. Незнанието го води към изпитания и мъки, в мъченията душата се очиства и прозрява, на прозрелия поглед се дава източника на мъдростта - очевидността.

Но първото условие за помъдряване – това е честността със самия себе си и пред лицето Божие.

Може ли човек, стремящ се към нравствено съвършенство, да се съпротивява на злото със сила и меч? Може ли човек, верующ в Бога, приемащ Неговото мироздание и своето място в света, да не съпротивява на злото с меч и сила? Ето двуединния въпрос, изискващ днес нова постановка и ново разрешение. Днес особено, най-напред, както никога по-рано, би било безпочвено и безплодно да се решава въпроса за злото, нямайки опит с истинското зло, а на нашето поколение опит със злото ни е даден с особена сила, както никога преди. Така дълго назряващият процес на злото се удава днес да освободи себе си от всякакви вътрешни раздвоености и външни препятствия, да открие своето лице, да разпери своите крила, да изрази своите цели, да събере своите сили, да осъзнае своите пътища и средства; като освен това, то открито е узаконило себе си, формулирало е своите догмати и канони, възхвалило е своята, нескрита повече природа и е явило в мире сего своето духовно естество. Нищо равносилно и равнопорочно на това човешката история още не е виждала или, във всеки случай, не помни. Толкова истинско зло за пръв път е дадено на човешкия дух с такава откровеност.

Този въпрос трябва да се постави и разреши философически, като въпрос, изискващ зрял духовен опит, обмислена постановка и безпристрастно решение. За това е необходимо преди всичко да се откажем от преждевременни и прибързани изводи относно своята личност, към нейните минали действия и бъдещи пътища.

Целият въпрос е дълбок, деликатен и сложен, всяко опростяване тук е вредно и червиво от лъжливи изводи и теории, всякаква неясност е опасна и теоретически, и практически, всяко малодушие изражда формулата на въпроса, всяко пристрастие изражда формулата на отговора.

Интересни са размислите на И.А. Илин за природата на доброто и злото: в живота на човека няма и не може да има ни "добро", ни "зло", които биха имали чисто-телесна природа.

Но ако, настоящето местонахождение на доброто и злото е именно във вътрешния, душевно-духовен мир на човека, то това означава, че борбата със злото и преодоляването на злото може да произлезе и трябва да се достигне именно във вътрешните усилия и преображението ще бъде именно посредством вътрешно достижение. Настоящето преодоляване на злото се извършва чрез глъбинно преображение на духовната слепота - в духовно зрение, а отрицаващата вражда в благодатността на приемащата любов. Необходимо е духовно да прозрем не само враждата, но и любовта. Необходимо е, за да загори любовта не само духовна слепота, но и духовно зрение.

Говорейки за природата на доброто и злото Иван Александрович разработва положение и за силата и злото: не всяко прилагане на сила към "несъгласния" е насилие. Насилникът говори на своята жертва: "ти си средство за моя интерес и моята похот", "ти не си автономен дух, а подчинена на мене одушевена вещ", "ти си във властта на моя произвол". Напротив, човек, творящ принуждение или пресичане от лица духа - не прави от принуждавания средство за своя интерес и своята похот, не отрича неговата автономна духовност, не му предлага да стане покорна одушевена вещ, не прави от него жертва на своя произвол. Но той сякаш му говори: "погледни, ти управляваш себе си невнимателно, погрешно, недостатъчно, глупаво и стоиш пред съдбовни непоправимости", или: "ти се унижаваш, ти буйно безумстваш, ти изхабяваш своята духовност, ти си одержим/обладан от диханието на злото, ти си невменяем и се погубваш , и гинеш,- спри се, тук аз слагам на всичко това край!" И с това той не разрушава духовността на безумеца, а полага начало на неговото самообуздаване и самостроителство; той не унижава неговото достойнство, а го принуждава да прекрати своето самоунищожение; той не заличава неговата автономия, а изисква нейното възстановяване; той не "насилва" неговите "убеждения", а атакува неговата слепота и му изтрива от съзнанието безпринципността; той не укрепва неговата противолюбовност, а полага край на неговото безкрайно ненавистничество. Насилникът напада, пресичащият отблъсква.

На дело, злото може да се проявява и обикновено се проявява съвсем не само във вид на физическо насилие и свързаните с него физически мъчения. Наивно би било да се счита, че деятелността на злодея се свежда единствено към физическо нападение, отнемане на имущество, нараняване, изнасилване и убийство.

Самото насилие при всичката негова външна грубост носи своята отрова не толкова на тялото, колкото на духа, самото убийство, при всичката си трагическа непоправимост, е предназначено не толкова към убивания, колкото към оставащите живи.

Ето поради какво следва да  признаем, че външното насилие проявява злото и закрепва неговото действие, но злото съвсем не се определя и не се изчерпва с външното насилие.

Съгласно И.А. Илин човек е призван към нравствено усъвършенстване. Извършвайки силови действия в борбата със злото, той е длъжен да се замисля за душевната чистота.

Иван Александрович Илин пише: ако душата на човека е чиста, то вярна ще бъде и нейната постъпка, независимо от своето видимо несъответствие със законите на праведноста, и обратно: даже най-праведните постъпки на нечистата душа – ще бъдат неверни, неправилни.

Човек, отговаряш със сила и меч на агресивността на злодея, не може да не "излезеш от духовното равновесие и нравствената плирома - и в това за злото винаги е обезпечена известна видимост на вътрешната, душевно-духовна "победа"; в този смисъл злото всякога "има успех".

Правилният и чист мотив за борбата е първи залог за нейното достойнство: за нивото, на което тя се води, за мярката, до която тя продължава, и успеха, който ще бъде достигнат от нея.

Но за борба със злодеите човеку е нужен не само предметен източник и мотив, но и правилно виждане: с цел вярно да отличава и вижда истинското зло на борещият се е необходимо пречистване, за да е в състояние правилно да поставя целите в своята работа и верните средства за изпълнението им, а също така, и вярно да подбира необходимите и работещите мерки на съпротивление.

Очистването на душата е необходимо не по-малко и след приключването на борбата. И преди всичко за това да обезвреди и погаси в себе си всевъзможните следи от незабелязано проникнала зараза.

Необходимостта от духовно-нравствено очистване е директно предуказана и установена в Евангелието, и при това именно за тези, които се посвещават на борбата с чуждото зло и с чуждите злодеяния. Този, който съди, той е длъжен да бъде и сам готов за съд над него самия, и това означава, че той всякога трябва да съди сам себе си така, както сам е осъдил злодея. Мярата за съдийската компетентност се определя от мярата на творящият самоочищение.

По такъв начин, запознавайки се с творчеството на този наистина бележит мислител и философ, аз стигнах до извода, че той е бил човек, за когото бъдещето на Русия не е било безразлично, небезразличен е бил за него и духовния живот на народа и не е важно дали е признаван или отхвърлян. "Сега навършвайки 65 години, - пише Илин, - аз редя изводи и пиша книга след книга. Част от тях съм напечатал на немски., но с цел да претворя написаното на руски. Днес пиша единствено по руски. Пиша и трупам книги, една след друга, и ги давам за четене на моите приятели и единомишленици. Емиграцията от подобни търсения не се интересува, а руски издатели нямам. И моето единствено утешение е в това, че ако моите книги са нужни на Русия, то Господ ще ги опази от гибел; а ако те не са нужни ни на Бог, ни на Русия, то те не са нужни и на мен самия. Понеже аз живея само за д Русия".

В наше време сме длъжни да кажем едно закъсняло „благодаря” на Иван Александрович Илин, на този, който, сред злобни нападки и публични оскърбления вярваше в това, че ще мине време, нас няма да ни има, и всичко ще се разкрие и разбере - който по съвест търсеше правдата и който, боейки се от тази правда, я инсинуираше. Обективната и непреходната истина на формулираното от Илин решение да освети всички и да помогне за намирането на верните  ориентири в борбата с многообразното зло, все повече нарастващо в нашия свят. Величието на Илин не е единствено в това, че той достига предела на възможностите, с които разполага рационалната философия в изследване антиномията на християнската култура, но и в това, че той отчетливо вижда тази граница без да претендира за  неговото преодоляване. Своята книга "За съпротивлението на злото със сила" Иван Александрович Илин посвещава "на белите воини, носители на  православния меч, доброволци на руското държавно тегло". И днес, както и в миналия век, нейните високи и благородни, истинно православни принципи необходими за усвояване от онези, чието служене предполага въоръжена борба със злото и неговите носители.

Литература

1. Русская философия. Малый энциклопедический словарь. - М., 1995.
2. Ильин И.А. Путь к очевидности. М., 1993.
3. Ильин И.А. О сопротивлении злу силою. М., 1995.