четвъртък, 4 август 2011 г.

За смисъла на установяването на царската власт

Писмо на преподобни Максим Изповедник (+ 662 г.)
Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков

“Ти искаш да ти напиша защо Бог е определил някои люде да владичестват над подобните на себе си хора, след като всички човеци имат една природа и в еднаква степен са й съпричастни. Без да се разпростирам, ще ти изложа накратко всичко, на което са ме научили по въпроса мъдрите свети мъже.
Непреходното Писание ни открива, че човекът, по благодатта на сътворилия го Бог, получил власт над целия видим свят, след което, поради злоупотребата си извратил посоката на своето духовно същество, по справедливия Божий съд бил предаден на тление, като заедно с това предал и цялото творение. Поради това всеки човек, без изключение, е подложен през многотрудния си и многоплачевен земен живот, от непостоянството му, произтичащо от неразумието и безпорядъка в него, на съпровождащите го бедствия. И това Господ е установил премъдро; именно, Той искал ние, узнавайки по бедствията живота, който безумно обичаме, колко вредно е пристрастието към него и че за нас по-полезно би било да го изоставим, и утвърдени в равнодушие към него, презирайки непостоянните видими предмети, да възлюбим неизменяемите мислени предмети.
Но доколкото, незвисимо от безчислените бедствия, които претърпяваме през живота си, не преставаме да го обичаме, то Всеблагия, Премъдър и Благопромислителен Господ е учредил между хората царската власт с цел да предотврати това зло за живота, което би могло да се породи от своеволието, т.е човеците да не се изтребват един-друг, подобно на морските риби, нямайки началник, който би могъл да удържи силния от нападение над най-слабия. На това основание в човешкия род е учредена царската власт и хората, имащи изначално еднаква природа, са разделени на началстващи и подчинени, та да могат първите да ръководят покоряващите се на естествените закони и посредством наказания да обуздават нежелаещите по надменността на ума си да им се покоряват. По такъв начин се раздава всекиму правосъдие, опора на което са страха и любовта, и което, независимо от различните склонности на хората, утвърждава навсякъде мир и тишина, а това не бо било възможно да бъде достигнато, ако страхът не удържаше неправедниците от безумния стремеж към беззаконие и не заставяше със сила даживеят мирно, подобно на благоразумните люде; понеже страхът заставя неразумните против волята им да правят онова, което разумните вършат произволно, по убеждение.
Ето, как са ме учили да съдя за целта на учреждаването между хората на царското достойнство и това учение признавам за истинно иобясняващо същината на въпроса. Що се отнася до другата причина, поради която, както свидетелства св. Писание, е учредено то – това е постижимо само за чистите по ум. Впрочем и споменатата причина не противоречи на целите на св. Писание, защото в него се казва, че когато израилтяните се отказали да имат за свой цар самия Бог, то Той им позволил да си изберат помежду си цар, с единствената цел от безпорядъка на безначалието да не произлезе многоначалие, което би станало причина за пагубно за целия човешки род смятение, размирие; без управник, определен от Бога, който със силата на убеждението да скланя към мир тези, които го слушат, и със силата на властта да наказва злодеите, които с умисъл извращават в себе си чрез противоестествени навици вроденото понятие за добро.
Да ни дава Господ усърдие да бъдем под Неговото владичество и да изпълняваме животворящите Негови заповеди; и да ни дарува достойно да бъдат уважавани земните царе, царстващи по Негова воля и изпълняващи Неговите божествени повеления.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар