Психология на оптимизма

Йеродякон Петър Граматиков

Източник: сп. „СВЕТ”, бр. 8/2010.

В началото на третото хилядолетие, през първата десетилетка на 21-то столетие, не бихме могли да заявим, че у нас циганите живеят по-уютно и се чувстват по-комфортно. Но изхождайки от типичния за психологията на ромския етнос оптимизъм, не следва да отричаме и редицата успехи, постигнати от държавата, подпомогната от неправителствения сектор на Република България.

Тази философия на радостта е най-важното наследство и съкровище на циганите, тази народностна черта може да се превърне в основен принос при интеграцията и пълноценното им включване в обществото. Това ни налага и получилата широка гласност криза около ситуацията с прилаганата от правителствата на някои страни-членки на Европейския Съюз към нелегално пребиваващите там роми.

Текущата година е последната от обявеното от Организацията на Обединените Нации Световно десетилетие за развитие на културата на мира и ненасилието. Сега сме и в средата на обявеното десетилетие на ромското включване - време е да се повиши чувствителността към проблемите на тази етническа общност в българското общество посредством популяризиране и акцентране върху специфични техни черти, обичаи, изкуства и занаяти, както и припомняне на тежки моменти за този етнос в световната история.

През 2010 година се закръглят 75 години от издаването на най-антициганските (както и най-антиеврейските) закони. Уместно би било да се припомни този период на гонения и достойното поведение на българските власти и народ, които никога не позволяват да се преследват българските граждани от ромски произход във време на съюзнически отношения с оста Рим-Берлин-Токио (за съжаление в по-ново време някои да флиртуват с идеологията на национализма и хитлеризма). През 1935 г. в Германия са били приети два антицигански закона, допълващи съществуващите от 1933 г. расистки закони за опазването чистотата на германската раса. Те лишили от граждански права циганите и збранявали браковете на германци е евреи или цигани. Това е печално прочутият “Закон за запазването на германската кръв”. Национал-социалистите обаче не разчитали единствено на законодателството и от 1937 г. започнало кастрирането на циганите. Нацистката пропаганда с гордост отбелязва, че са кастрирани 99% от циганските момчета на възраст до 14 години. През 1938 г. е приет ощее един антицигански закон, в който специален раздел е посветен на “циганската заплаха”. Полицията била задължена да категоризира всички цигани и полуцигани от шестгодишна възраст нагоре и да ги катотекира, което много улеснило по-послешното им изпращане в концлагери. Поправка към същия закон от 1943 г. де факто и де юре отнема немското гражданство на останалите живи цигани, под предлог, че след войната те, най-вероятно, ще напуснат германския райх. През 1939 г. са били събрани 30 000 цигани за заселване в Полша. Това били почти всички роми живеещи в Третия Райх. За Полша заминали само 3000 немски и ок. 6000 австрийски цигани, а други 3000 австрийски цигани били затворени в концентрационни лагери, като специализирания за цигани лагер Ласкендбах, чието попълване започнало от 1940 г. В лагера Биркенау за по-малко от две години, между зимата на 1943 и лятото на 1944 гг., били откарани 22258 цигани. Големи групи от този етнос са екстерминирани и в Бухенвалд и Дахау. Били са предпочитан материал за научни опити с отровни газове и медицински експерименти. По същия начин е постъпено с циганите в Италия, като най-известният специализиран за тях концлагер бил на остров Сардиния. От полските цигани са били унищожени повече от две трети, а общото им число преди войната е възлизало на около 35 000 души. Статистиката, по немски акуратна, сочи задушаване в газовите камери по над хиляда цигани дневно през 1943-44 гг. На 28 септември 1944 г. само са били умъртвени 800 циганчета, между които 105 момчета на възраст между 9 и 14 години.

От 25 април 1941 г. хаджи Амин Ал Хусейни, великият мюфтия на Йерусалим, известен като арабския фюрер, става главен архитект на нацистката офанзива в Босна: използваната от сърбите кирилица е забранена. Православните сърби са задължени да носят синя лента на ръката, а сърбите от еврейски произход – жълта лента. Ал Хусейни разработва детайлен план за изтребването на сръбското население, приложението на който е спрян от самата нацистка Германия. Докато се вихри в Босна, великият мюфтия получава титлата “Защитник на Исляма”. Сто хиляди босненски мюсюлмани се включват в редовете на нацистката армия. Целта е обособяването на автономен нацистки протекторат за босненските мохамедани. За целта той сътрудничи тясно с про-германските хърватски ръководители А. Артукович и М. Будак. В Босна е проведено етническо прочистване под вещото руководство на Хусейни, изразяващо се в следните цифри на избитите: православни сърби – 200 000; босненски евреи – 22 000; цигани - 40 000.

Никога обаче циганите - тези проповедници на оптимизма не са преставали да вярват в бъдещето, в живота, като даже в ония чудовищни условия са продължили да раждат деца – само през 1943 г. в лагера Биркенау са били родени 361 циганчета, всмукали с майчиното млако и жестокия урок на историята. За наша гордост България по време на Втората Световна Война спасява от фашистките преследвания, освен българските си поданици от еврейски произход, така и своите цигани (без оглед дали изповядват мохамеданство или православно християнство), като и при двете етнически малцинства в края на войната статистиката отбелязва увеличение, а не редуциране, както е в останалите държави.

Автори като Йонел Ротару считат, че от геноцида срещу циганите през Втората Световна Война са загинали около 3,5 милиона души. Цифрите са потресаващи, но нека напомнят за трагедията на циганите, които днес в по-голмата си част са европейски граждани, но все още биват считани от някои за “белите негри на Европа”. Според „Файненшъл Таймс” (вж. Peggy Hollinger, Illegal Roma build new life with blessing of France, - Financial Times, 28-29 August 2010, p. 2) броят на нелегалните имигранти от ромски произход във Франция е 15 000. Френските власти създадоха с държавни средства няколко експериментални селища, в които няколко десетки семейства на незаконно пребиваващи получиха право да останат във Франция. Социалният експеримент предвижда осигурено жилище, здравеопазване, образование и посредничество на пазара на труда за настанените там румънски и български роми. Между 3 и 5 години се очаква резидентите в тези своеобразни гета да се интегрират напълно в обществото и поселенията от сглобяеми постройки с високи бетонни ограждения да бъдат заличени от градския пейзаж. В източното парижко предградие Баньолет зад високи железни порти са настанени 80 български роми, на които се предлагат скромни, но безупречно чисти кухненски и санитарни условия, посещават езикови курсове, а децата им са записани в местните училища, както споделя интервюираната г-ца Сирвана Тодорова. Агенция Ройтерс ни информира на 27 август от Двореца на Нациите в Женева, че Организацията на Обединените Нации е отправила критика към Франция с призив да се опита да интегрира членовете на най-голямото етническо малцинство в Европейския Съюз, вместо да ги експулсира в източна Европа. Осемнадесет независими експерти изразиха притесненията си, че стотици от върнатите през последните седмици в Румъния цигани по линия на т. нар от Франция „програма за доброволно репатриране”, не са били подробно информирани за техните права. Експертите, които съставят Комитета за Елиминиране на Расовата Дискриминация към ООН, настояха дясно-центристкото правителство на Саркози да противодейства на притеснителното нарастване на расистко и ксенофобско говорене у някои френски политици и увеличаването на инциденти и насилие на расистка основа срещу ромите във Франция. Френското правителство се оправдава, че прилага стриктно законодателството на ЕС при извършване на експулсиранията. И това е вярно. Нелегалните „роми” са граждани на Румъния и България, новоприетите страни-членки на ЕС. През преходния период до 2014 г. гражданите на тези държави могат да пребивават във Франция до 3 месеца, освен в случай на подписан трудов договор. Онези, които биват експулсирани наистина са в нарушение на европейското комунитарно право. Заради политиката си на експулсиране на ромите, Франция попадна и в дневния ред на сесията за откриването на 15-я Съвет по човешките права при ООН в Женева на 13.09., понеделник. Върховният Комисар на ООН за човешките права Нави Пилей определи като „обезпокоителна” новата политика на френското правителство спрямо ромите, която води единствено до тяхното стигматизиране и задълбочаване на положението им на крайно нуждаещи се. До 1 октомври 2010 година ще продължи сесията на Съвета по човешките права при ООН в Женева и отново настоятелно ще се постави въпроса европейските държави и най-вече Франция да приемат една политика, позволяваща на ромите да преодолеят маргинализацията, на която са подложени към днешна дата. Постоянният представител на Франция в ООН, Жан-Батист Матей, заяви, че „мерките, предприети от френското правителство стриктно прилагат законите на Френската Република и европейското законодателство, а всеки от засегнатите от тези мерки е получил хуманитарна помощ за своето завръщане в държавата на своята националност”.

Европейската Комисия и Европейският Парламент, подобно на ООН, са обезпокоени от френската репатриационна политика. Амнести Интернешънъл още на 11.09., събота, настоя пред френските власти да „вземат под внимание призива на ЕС за слагане край на дискриминацията на ромите”.

Това, на което сме свидетели, можем да наречем рутина, понеже се прилага години наред. Само през 2009 г. Франция е върнала в родината 11000 румънски граждани (преимуществено от ромски произход). В тяхна защита сега застана римокатолическата църква, социалистическата опозиция, правозащитническия неправителствен сектор и румънското правителство. Особено внимание на позицията на Ватикана обръща Кристофър Калдуел, гл. редактор на The Weekly Standard. В края на август Папата в реч на френски език призова политиците да „приемат за законни видовете на човешкото разнообразие”, визирайки ситуацията във Франция. Той разви правилната концепция за проблема, който се съдържа в сблъсъка между разнообразието на личностите, на индивидуалностите (принцип, който съвременната либерална държава издига в култ едва ли не по един абсолютистки начин) и разнообразието на общностите. Имайки горното предвид, нека видим защо хората говорят за ромите като за „безотечественици”. Няма в Европа индивидуален ром, който да е безотечественик в смисъла на онези европейски роми, които бягаха от нацистките погроми и преследвания през 30-те години на 20-то столетие. Всеки пълнолетен ром като гражданин има избирателни права в някоя страна-членка на Обединена Европа (Румъния, България, Унгария и др.) или в държави извън Европейския Съюз (Сърбия, Македония, Турция и др.). Като човешко същество, принадлежащо на обособена етническа група, те нямат отечество, а техният етнически облик и идентичност са се формирали в течение на векове на културен избор.

“О Дел на англе, аме палал”* или за циганската религиозност

(*прев. от циг. ез. “Бог пред нас, ние след Него”)
За религиозната картина на Европа е характерно, че циганите в по-голямата си част изповядват християнство и ислям. При тях обаче са запазени някои езически вярвания и широко разпространени древни митове. Както при всички индоевропейски народи и те имат своите етнологически легенди: за произхода на вселената, нейният строеж, появата на първите богове, като прави впечатление, че в тези митове се обожествяват небето, земята, слънцето, месецът, дъждът, т.е. природните стихии. Това е характерно за един много древен слой от вярвания и представлява несъмнен интерес за етнолозите. Космологията (произхода на света) у циганите е извънредно интересна – те възприемат универзума като състоящ се от три нива: небе, земя и подземно царство. Небето се нарича Болебен и там живеят боговете Чон (месец), Кхам (слънце) и Бришим (дъжд). Второто ниво (Дис) е обитавано от природните духове и хората – на това ниво е и Пхув (земята). На третото ниво живеят подземните духове.

Циганите наричат Бог- Девел. Подобно на библейския Бог и Девел се носел над земята, която била покрита с вода. Той решил да създаде земята, но не знаел как и решил да го направи с помощта на тоягата си. Забол я във водите и от нея израсло великолепно дърво, чиито върхове стигнали до небесата. Под дървото седял Бенг – циганският дявол. Бог искал да сътвори земята, но лукавият замислил измама – поискал сътворението да се припише на негово име. Той сграбчил тоягата на Бог и произнесъл името си, но тоягата се превърнала в нагорещено желязо и го изгорила: поради това дяволът е черен. Девет пъти повтарял дяволът опита си без успех, докато Бог видял всичко това и му забранил . Бенг се подчинил и върнал тоягата на Твореца-Бог, Който устроил земята. Тази легенда е позната в различни варианти на всички индоевропейски народи, а някои елементи са разпространени и по цялата планета. Така циганите са чада на майката земя, тръгвайки от същите духовни извори, както и останалата част от човечеството. Култът към “световното дърво” е много древна концепция за света, чиийто образ пряко или косвено се проследява от бронзовата епоха в Европа и Азия до автохонните сибирски, индиански, африкански вярвания и традиции в наши дни. Еквиваленти на световното дърво са образите на “световната ос”, “световната планина”, “световния стълб”, и символиката на обелиска, колоната, стълбата и др. При циганите свещеното дърво е тясно свързано с появата на първите хора, които се появили от листата на свещеното дърво. Заради това първият цигански род се наричал, според легендата Рукуй (“рук” означава на цигански “дърво”). Световното дърво на циганите е много забавно и пъстро. То расте при краля на слънцето. В неговите клони се намират всички плодове, всички семена; в него живеят бели, черни и червени птици; клоните му опират в облаците, а в корените му са злите духове. В Стария завет се споменава за езичски свещени места “дъбрави” (срв. Бит. 12:6; 13:18; 14:13; 18:1; Втор. 11:30; Нав. 19:33; Съд. 4:11; 1 Цар. 10:3; 3 Цар. 16:33; 18:19; 4 Цар. 13:6; 17:16; 18:4; 21:3; 23:14-15; 2 Пар. 15:16; 17:6; 33:3; Ис. 1:29; 27:9; Иер. 17:2), които представлявали естествена или засадена група дървета, разположени често на възвишение, сред които поставяли истукан, стълб, статуя или посветено на местното божество (свещено) дърво. На много места такива дъбрави в оригинала са наречени направи капища на Астарта. Господ се явил на Авраам в близост до дъбравата Мамре. Езичеството (лат. Paganism) е обобщено понятие, което изразява идеята за многобожие, т.е. за съществуването на много богове. Различните религиозни вярвания до появата на монотеизма (единобожието) са свързани в различна степен и по различен начин с магията, анимизма, шаманизма, фетишизма, тотемизма и култа към предците.

Богът при циганите е свързан с доброто, светлото начало. Той не е жестоко или наказващо божество, а един справедлив и смел Бог, непрекъснато водещ борба със злото. Под знака на дуализма (дуализъм, лат. "двойнствен", е философско учение за произхода на света, чиято същност се състои в съществуването на две равноправни, самостоятелни, вечни и независими едно от друго начала - добро и зло, дух и материя, духовно и материално; дуализмът разглежда творението като въздействие на духовното начало върху материалното) се развиват древногръцката философия и гностицизмът, както и различните близкоизточни религиозни учения, сред които и павликянството, а най-видният представител на дуализма в западноевропейската философия е Рене Декарт. Нелекият живот на циганите е придал специфична дуалистична отсянка на тяхната религиозност – те изключително внимателно се отнасят и към дявола, както гласи циганската поговорка: “Ако на бога палиш една свещ, на дявола пали две”. Бенг (дяволът), стоящ в корените на свещеното дърво, е нечиста сила, която още от сътворението е в конфликт с Бога. Освен дявола циганите различават и други зли духове: епхурдако- дух, който живее под мостовете; умално – полски дух; друменко – скитащ дух. Злите духове, които живеят под земята са особено опасни. Тяхна майка е Анна, която е родила девет страшни дявола. Те се женели помежду си и раждали още повече зли духове. Техните имена въздействат, заредени с много емоционалност, понеже са свързани с неприятни сетивни усещания като Лили (слузеста), Шилало (хладен, студен) и т. под. В древната класическа литература демонът е добър бог или същество с божествена сила, но в Евангелията демоните (гр. зъл дух. дявол, сатана) винаги са враждебни на Бога; техният водач е Велзевул (Сатана); в новозаветните книги хората, обладани от демони (бесове), проявяват и соматични симптоми като нямота, епилепсия и ненормално поведение.

Безкрайно прагматични в своята религиозност циганите еклектично свързват (еклектизъм от гр. ез. - философско течение, което прави опит за подбор и съчетаване на противоположни възгледи и идеи; близък до религиозния синкретизъм) са развили един култ към героя, който у нас присъства и у траките (култа към тракийския конник), и в православното християнство (св. Георги и змея). Едно интересно тълкувание предлага проф. д-р Халис Окан (срв. Х. Окан, “Циганите или от северната страна на живота”, София, 1994, с. 42): повечето цигани са означавали най-високото небе с лък и стрела – оръжието, с което е бил убит многоглавият змей; имайки предвид особеното отношение на циганите към Чон (месеца) и това, че той се свързва с най-младия син на небето Дундра, така че именно Дундра е убил змея и е бил почитан като културен герой, както подобно древните гърци са почитали Прометей, който запознава хората с изпозлването на огъня и им предава познанията за някои занаяти. Големият приятел и изследовател на циганите в България, издателят на първият от началото на 90-те години на 20-то столетие вестник “Циганите”, проф. Окан ни разказва още за един религиозно-синкретичен обичай, който се извършва на гърба на Княжевската църква в София, до самата гробница на Бали ефенди, наричан от циганите “Али Баба”. Когато възникне спор между цигани – изневяра или оклеветяване – двете страни отиват там, за да се закълнат в своята правота. Клетвата се прави обикновено от жени. И двете се явяват голи пред Али баба в присъствието на свидетели и произнасят защитата или обвиненията си. Всяка страна се заклева в правотата си и си определя наказанието, което да я стигне, ако не е казала истината. Циганите вярват, че всяка неправедна клетва се сбъдва до едно денонощие. Същият обред може да се направи и пред ходжа. Немалко случаи е имало на извършване обичая от православно вярващи роми (естествено без елемента с изискването за природна голота на заклеващите се) в православен храм пред свещенослужител (особено често пред чудотворната Богородична икона в Бачковския манастир).

Представите за душата са също ключов момент за определянето на една култура и влиянията върху нея. В един по-ранен период от развитието на циганските обичаи и обреди е било разпространено вярване, че човек има повече от една душа, кати тука бихме могли да направим алюзия към отколешния спор между дихотомия (душа и тяло) и трихотомия (дух, душа и тяло) в православното богословие. Циганите определят човешката душа като многолика (“бутянкхенго”).
Човешката душа за православния християнин е безсмъртият образ на Бога, заключен в човека. Човекът е създаден чрез единението на тялото и душата (духа): след като сътворил първия човек Адам от пръстта, Бог му вдъхнал дихание на живот, т.е. душа, същество духовно и безсмъртно (Бит. 1:26-27). След смъртта на човека, духът му ще се върне към Бога, Който му я е дал (Екл. 12:7). В Библията думата "душа" най-често означава живот, свойства на живото създание, жизнената сила, с чието отделяне живото същество (както животното, така и човекът) умира, но по отношение на човека означава понякога свойствата на неговия дух, който не трябва да убиваме (Мат. 10:28). Понякога "душа" обозначава свойство на характера и състояние на духа (Деян. 4:32) или просто личност, човек (Иез. 27:13, Деян. 2:41, Откр. 18:13). Душата често е синоним на понятията дух (Екл. 12:7; Лук. 1:46-47), сърце (Пс. 18:8-9; 2 Петр. 1:19; Еф. 1:18), живот (Пс. 25:9; Пс. 87:4), цялото същество на човека (Пс. 34:9-10), аз, т.е. човек (Пс. 129:5). Но понякога душата е различна както от сърцето (Втор. 4:29; Втор. 6:5), така и от духа (1 Сол. 5:23; Евр 4:12).

Циганите наричат душата “ги” и “ди”, вероятно от “дидало” (дух, сърце). Тя живее в тялото на човека, но може да го напуска. Докато е жив човек това става по време на сън, болест или ако тялото е обхванато от зли духове (така те са обяснавали психическите разстройства). Душата напуска окончателно тялото с настъпване на смъртта, но живее около него, докато то се разложи и тогава отива в страната на мъртвите. У някои групи цигани до късно е запазен обичаят да се изгаря тялото на мъртвеца, тъй като се вярвало, че душата не може да се освободи, докато не се изпълни този обичай. Постепенно този обичай е отпаднал под влияние на християнството и исляма, които не приемат кремацията.

Днес, когато римокатолическата църква издига глас в тяхна защита, логично е да се запитаме достатъчно ли правят поместните православни църкви в собствените им страни, я нейната роля би могла д абъде решаваща за тяхната интеграция и демаргинализиране. Българската Православна Църква няма ясна политика спрямо това малцинство, даже и по отношение на изповядващите православно християнство български цигани – калайджии и др. На пръстите на едната ръка можем да изброим свещенослужителите и църковнослужителите от ромски произход по синодалното ведомство в страната. Това е следствие, трябва да признаем, и от отношението на самите миряните – православните българи - към този крайно стигматизиран етнос, неприемащи възможността негов представител да им е енорийски пастир. От години има преводи на Св. Златоустова Литургия на ромски език, но не са издадени, без да се използва поне малка част от разпилените през десетилетията на прехода милиони в твърда валута за “ромски” проекти. Оттук, в съчетание с духовния вакуум от времето на десетилетията държавен атеизъм, се обяснява донякъде и преминаването на немалка част от ромите в петдесятното и евангелисткото християнство или в нови религиозни движения – един феномен, който наблюдаваме във всички бивши централно-/средно- и източно-европейски страни от бившия социалистически блок.