понеделник, 18 юни 2012 г.

Светата Христова туника


Йеродякон Петър Граматиков

Трирската катедрала и църквата „Св. Богородица” са базирани върху една двойна църква от 4 век. Две паралелни успоредни църкви (южна и северна) били построени на същото място през 326 г. от император Константин Велики. Най-старият немски град – Трир – бил имперска западна столица и при сина на Константин Първи – Констант. Преданието гласи, че те били издигнати върху бившия дворец-резиденция на императрица Елена, майка на имп. Константин. Преустроени са през 380 г. в една в квадратна сграда с 4 гранитни дванадесетметрови колони. За първи път тя била разрушена от франките в началото на Великото преселение на народите. После била възстановена през 6 в. от епископ Никита. През Страстната седмица на 882 г. норманите превземат града и разрушават за втори път катедралната църква. Следващата реконструкция била започната от архиепископ Егберт (977-983). Днес катедралата представлява една еклектика от всички познати архитектурни стилове в Западна Европа. Освещаването на новия олтар станало на първи май 1196 г. и се чества, няколко века подред, всяка година, като Ден на освещаването.
Най-ценната реликва в катедралата e Светата Христова туника (хитон), изработена без съшиване, заради която римските войници на Голготския хълм хвърляли жребий. Спред св. ев. Йоан (Иоан. 19:23-24; цитирайки по превода на Септуагинта Псалом 21/22/:18-19) има нюанс между новозаветните гръцки термини „химатиа” (букв. „дреха, одеяние„) и „хитон” (букв. „туника, връхна дреха”), който хитон Христов не разделили.
Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите (та химатиа) Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона (ке тон хитона). Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре до долу. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие". Тъй направиха войниците.
Тя била намерена от св. императрица Елена през 4 век и донесена от Йерусалим в Трир. Реликвата се е съхранявала дълги години, скрита от хорските очи, като най-ценно съкровище. През 1196 г. била положена в новоосветения източен олтар. На имперската диета (съвет), проведена в Трир през 1512 г. по заповед на имп. Максимилиан била изнесена пред вярващия народ за обществено поклонение. Оттогава е изваждана спорадично, по време на официални паломничества през: 1513, 1514, 1515, 1516, 1517, 1524, 1531, 1538, 1545, 1655, 1810, 1844, 1891, 1933 и 1959 г. През 1996 г., между 19 април и 16 май, за пореден път Светата туника е поставена в стъклена витрина в средата на катедралата и достъпна за поклонение, когато привлича 700,000 паломници. През 2007 г. Трир стана център на юбилейните тържества по случай 1700 години от провъзгласяването на Константин за император, станало през 307 година. Тържествата се проведоха в рамките на културната програма на Люксембург и разширения регион (в т.ч. и гр. Трир), обявени за Културна столица на Европа.
След 16 години, между 13 април и 13 май 2012 г., по повод 500-годишния юбилей от първото обществено поклонение при имп. Максимилиан Първи, светата реликва – Христовата роба - беше изнесена през хилядно многонационално мултиденоминационно множество от вярващи.
Православната Църква е запазила своя традиция относно одеждата на Иисус, която била разиграна от палачите Му на жребий на Голгота. Съгласно преданието на Грузинската Православна Църква, хитонът бил закупен от еврейски равин от Грузия на име Елиоз (Елиас), който бил в Йерусалим по врем на Разпятието. Той го занесъл в родния си град Мцкхета в Грузия, където празникът за почитане „Господния Хитон” е 1 октомври.
Когато персийският шах Абас I нападнал Грузия, опленил и Господния хитон. За целите на дипломацията и добите взаимоотношения с Руския цар Михаил Феодорович шахът изпратил през 1625 г.. хитона като дар на патриарх Филарет (1619-1633). Автентичността на туниката била освидетелствана от Нектарий, архиепископ на Вологда, от патриарх Теофан Йерусалимски и Йоаникий Грек, след множество свидетелства за знамения и чудеса извършени от реликвата. По-късно части от нея са занесени в имперската столица Санкт-Петербург: едната част била положена в катедралата на Зимния дворец, а втората в катедралния храм „Св. св. Петър и Павел”. Малки частици от Христовата туника били запазени в катедралата „Успение Богородично” в Москва, Киевската катедрала „Св. София” и в Ипатиевия манастир край Кострома. Руската Православна Църква чества Полагане Св. Господен Хитон в Москва на 10 юли (н.с. 26 юли), когато всяка година с литийно шествие туниката се изнася от параклиса „Св. св. Петър и Павел” на Успенската катедрала в средата на храма за обществено поклонение.
Библиография

Albert P Schimberg. The Story of Therese Neumann. Bruce Publishing Co, Milwaukee, WI, 1947. p.14.

Beissel, Geschichte des Heiligen Rockes (Treves, 1889); Clarke, Pilgrimage to the Holy Coat of Treves (London, 1892); Plater, The Holy Coat of Treves (ib., 1891).

"Holy Coat". Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.

Nickell, Joe (2007). Relics of the Christ. University Press of Kentucky. p. 104. ISBN 0-8131-2425-5.

Няма коментари:

Публикуване на коментар