понеделник, 12 март 2012 г.

Епидемия от разколи – учредяване на “Казaшка автокефална църква”

“Извънредният кръг на Съюза на казашките войски на Русия” събра в Подолск представители на “волните” казашки организации и обяви възраждането на “казашкатта поместна” или “казашката автокефална църква”. Това предизвика главата на Синодалния комитет по взаимодействието с казачеството епископ Кирил Ставрополски и Невинномиски да направи специално заявление, публикувано в официалния сайт на Руската православна църква. Той акцентира, че през цялата история на православието не е имало каквато и да било отделна казашка църква, а винаги казаците са били чада на Руската църква.
Политологът Анастасия Митрофанова припомня, че в годините на гражданската война интелектуалците от казашките среди формират идеята за казашки етнос, който трябвало да живее в собствена държава – Казахия. Идеята за освобождението на Казахия в последствие било използвано от различни антисъветски сили: от полските “прометеисти”, от нацистите, а през 1959 г. Казахия е включена сред “поробените нации” със закон на САЩ № 86-90. Следователно, според нея, в това събитие в Подолск се откриват най-малко две важни идеи – антикомунизъм и етнически сепаратизъм. Към тях се добавя и трета: стремеж за учредяване на собствена църква.
Към Руската православна църква различните сепаратистки групи предявяват две основни претенции: сътрудничеството със съветската власт и близостта до съвременната руска власт. И двете - важни за волното казачество (или поне за определена част от него). На събранието са присъствали представители на духовенството на РИПЦ (катакомбната църква), а във “временното управление” на новосформираната казашка църква е влязъл и представител на РПЦЗ (задганичната белоемигрантска църква), т.е. на някоя от нейните юрисдикции, неподписали неотдавнашния Акт за каноническо общение с РПЦ - Московска Патриаршия. Явно за момента “казашката църква” ще бъде едно от подразделенията на схизматичната РИПЦ. Всичко това се дължи на цял възел от проблеми, в който се преплитат етническия и църковния сепаратизъм.
Тревога предизвиква и фактът, че към движението могат да се присъединят казаци, които не са етнически сепаратисти и считат себе си за руснаци, но които са недоволни от политиката на Московската патриаршия. Към този извод ни навеждат многочислените конфликти между казашките организации и епархиите, основно свързани с желанието на казаците да видят в своите организации близки по дух свещенослужители, а епархийските началства не се стараят достатъчно да удовлетворят тези искания.
За подобен конфликт с противопоставяне между епархията и паството във Владикавказ съобщава вестник "Северен Кавказ" от 28.11.2011. Възникналата в републиката конфликтната ситуация е лъжичка с доста горчива духовна храна за тържествения банкет в навечерието на предстоящия вековен юбилей “Православието в Осетия” Три дни продължи манифестацията (15-17.11.11 г.) пред храма “Св. Георги Победоносец”. Конкретното искане на протестиращите е да не допуснат преместването на бившия наместник на мъжкия Алански Свето-Успенски манастир в РСО - Алания о. Антоний на нова служба в Дагестан, огласено от ръководителя на Съвета на Владикавказката и Махачкалинска епархия архиепископ Зосим. Един от участниците разказва как на колене са молили владиката Зосим да не им отнема духовника и каква обида за планинеца е да не уважиш коленопреклонната му молба.
Северна Осетия е православна република, поне на осемдесет процента, констатира владикавказецът Борис Дзилихов: “А защо ще пращат отец Антоний в Дагестан, където православните са една шепа хора? Та там могат и да го убият...” Подписка с повече от 1000 подписа е внесена пред Главата на Републиката Таймураз Мамсуров с искане да съдейства за среща с предстоятеля на РПЦ Патриарх Кирил за решаване на спора в полза на вярващия народ.
Анализаторите смятат, че при наличие на добра воля подобни конфликти могат да бъдат преодолени. Това е и основното послание в официалното Обръщение на еп. Кирил, публикувано на сайта на РПЦ www.patriarhia.ru:
“Братя казаци! Както стана известно неотдавна, някакви хора, събрали се на 5 юни 2011 година в Подолск, са се обявили за създатели и дори възродители на “казашката поместна” или “казашката автокефална църква”.
Ние знаем, че в двухилядолетната история на Православието не е съществувала никога отделна казашка църква, а винаги и навсякъде – в Русия, в Украйна и в Белорусия – казаците са били чеда на Руската православна църква - и тогава, когато казачеството е било пригранично и свободно, и тогава, когато започва да служи на съсловието, и в тежките времена на атеистическите гонения през 20 век.
Поради това първата лъжа на тези хора, в самозаслеплението си разрушаващи единството на Църквата и казачеството, се състои в тяхното заявление, че нещо възраждат.
Втората им лъжа е обвинението по адрес на РПЦ, че отказвала да обгрижва духовно казаците. Слава Богу, живи са още хората, които стояха до изворите на възраждането на казачеството в края на 80-те години, които участваха в първия Велик кръг на казаците в Русия, проведен на 29 юни 1990 г. в Москва, във Великия кръг в Ставропол, състоял се на 29 септември същата година - вече с участието на приснопаметния митрополит Гедеон (Докукин, +2003 г.). И в последващите години съдружеството на казаците като православни вярващи и Руската Православна Църква укрепваше и се развиваше. Още веднъж ще кажа – за това могат да свидетелстват всички участници във възраждането на казачеството.
Що се касае до последвалия период, когато, за съжаление, стана разделение в казачеството, то и тогава период Майката-Църква се стремеше към излекуване на тази пагубна рана, обръщайки се в равна мяра и към казаците, влезли в държавния регистър, и към онези, които избраха друг път.
За това биха могли да свидетелстват атаманът на Съюза на казаците в Русия Павел Задорожни, атаманът на Ставрополската казашка войска Дмитрий Стригунов, други атамани и казаци.
Този принцип на равно обгрижване на всички казаци намира своето развитие и при създаването по инициатива и по благословение на Светейшия Московски и Всерусийски Патриарх Кирил на Синодален комитет на Руската православна църква по взаимодействието с казачеството.
При назаначаването ми на длъжността Председател на комитета, Светешият Патриарх нееднократно е подчертавал необходимостта да се следва този принцип. Дадено бе разпореждане за прикрепване на свещеници към всяко казашко общество. Към днешна дата това разпореждане е изпълнено в мащабите на цялата страна.
И ето, именно в този момент група лица, включваща и лъжеепископ, нямащ апостолско приемство, а поставен от подобни нему самозванци, предлага на казците по съвършено измислени и лъжливи предлози и обяснения да се откъснат от Майката-Църква.
Може би някой ще каже, че твърде голямо внимание отделяме на безпочвените заявления на неколцина нискоавторитетни хора, което би им послужило само за безплатна реклама. Но не трябва да се мълчи в такива случаи.
Първо, защото Църквата се грижи за спасението на всички човеци, на всички свои чеда - даже и на отклонилите се в разкол, даже и на отправящите хули по своята Майка-Църква. И заради това се обръщам към участниците в подолското събрание: опомнете се, не терзайте Църквата и казачеството с нови разделения. Ако сте православни християни; ако сте руски патриоти, нека заедно се погрижим за духовното възраждане и укрепване на Родината и народа.
Второ, злото винаги и навсякъде трябва да бъде наричано по име, за да не се разпространява съблазънта от премълчаване.
Отново и отново се обръщам към цялото казачество: това, което ви предлагат, е самочинно сборище и разкол. Това се прави не заради Православието, не заради Русия, а потив нашата вяра и нашата страна, против казачеството.
Достатъчно разделения, братя, достатъчно разколи. Имаме си твърде много истински беди и проблеми, без решението на които няма бъдеще за казачеството, няма бъдеще за Русия. Можем да ги преодолеем само заедно.
С любов в Господа и с вяра в нашето единство под омофора на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия!
Слава Богу, че сме казаци!
Епископ Ставрополски и Невинномисски Кирил,
Председател на Синодалния комитет по взаимодействие с казачеството.”

Бел. прев.: Публикация в "Ежедневний журнал", 4.7.2011 г.

Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков

Няма коментари:

Публикуване на коментар