понеделник, 12 март 2012 г.

Възможности за кандидатстване на религиозни изповедания по ПРСР

Йеродякон Петър Граматиков
Изключително полезно би било днес. Когато се разработват и защитават методиките за участие с проекти по европейските фондове за периода след 2013 г., оделотворяването на предложеното в рамките на информационния семинар на Министерството на земеделието и храните още на 30.06.2009 г. в Клисурската света обител от м-р Валери Цветанов създаване към МЗХ на една комисия от експерти и специалисти, която да ревизира методиката на кандидатстване по осите и мерките на структурните фондове от вероизповедните общности, особено по т. нар. програма за селския туризъм. Препоръчително би било освен представители на Българската Православна Църква и Главно мюфтийство да се включи и представител на католическата църква в България като трета най-голяма и представена в различни региони такава на територията на страната и сред чиито храмове също биха могли да се локализират културно-исторически паметници от местно значение, докато за другите регистрирани на територията на страната вероизповедания (протестантски деноминации и други нетрадиционни за страната религии), с малки изключения, нямаме свидетелство за налични такива религиозни светини-паметници, за които да могат да кандидатстват по Мярка 322.
Приетият от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., в Рилската света обител (публикуван в „Църковен вестник”, Извънреден брой, 09.01.2009 г.), Устав на Българската православна църква (УБПЦ) Българска Патриаршия, Раздел ІІ - ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ, Чл. 121, т. 4, включва сред правомощията на Епархийския съвет и “да управлява общоепархийските имоти, фондове и капитали и да надзирава всички епархийски стопанства и поделения”; т. 9. “да разрешава сключването на придобивни сделки, договори за заем, наем, аренда, рента и други договори, с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт в търговски дружества на недвижими имоти, собственост на Българската православна църква Българска Патриаршия и нейните поделения; и т. 10. “да прави предложения до Светия Синод чрез епархийския митрополит за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на митрополиите, църквите и манастирите”.
Добре работеща схема би било да се организират информационни семинари по диоцезите на БПЦ като на тях се поканят и представители на други религиозни изповедания надлежно регистрирани в Дирекцията по вероизповеданията и в общинските регистри по места, подобно на семинарите, организирани от Министерството земеделието и храните с библиотечни и читалищни дейци. Така и всеки храм и молитвен дом също може да се превърне в своеобразен информационен център освен относно за обновяване на религиозни светини в селските райони и за възможностите за модернизиране на църковните и манастирски земеделски стопанства и възможностите за инвестиции в горско-стопански дейности, като ползите ще бъдат от изключително значение за вярващите от глъбините на българското село, които ще получат разяснения за еврофондовете и европрограмите директно от своя духовен пастир.
В частност за болшинственото православно вероизповедание най-подходящо да се организират тези информационни срещи по епархии, където епархийската духовна власт с участието на митрополитите и членове на епархийските съвети могат да вземат конкретни решения по ситуирането на обекти (енорийски храмове и епархийски манастири), които отговарят на изискванията към бенефициентите по Ос 3, мярка 322 за “обновяване и развитие на населените места” в селските райони, напр. да са такива, които са в регулацията в населените места. Вярно е, че новият Устав на БПЦ, Глава трета, предвижда и разписва подробно създаването на ЕДИНЕН СИНОДАЛЕН РЕГИСТЪР НА ИМОТИТЕ, СОБСТВЕНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ, МИТРОПОЛИИТЕ, ЦЪРКВИТЕ И МАНАСТИРИТЕ:
Чл. 249. (1) Единен синодален регистър на недвижимите имоти – църковна собственост, се води при Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(2) Църковна собственост са имотите, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите, включително и тези, които се намират извън територията на Република България.
(3) Епархийски регистър на недвижимите имоти – собственост на митрополията, църквите и манастирите, се води при всяка митрополия.
Чл. 250. (1) Регистърът се води по имотни партиди, като за всеки недвижим имот: поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда, се открива самостоятелна партида. Всяка партида има уникален партиден номер. При разделяне на недвижим имот се откриват партиди за новообразуваните имоти.
И макар в църковния устав да са разписани стъпките по осигуряване достъп до тези църковни имотни регистри, принципно е най-подходящо да се приемат сроковете и механизмите за предоставяне на служебна информация, разписани в Закона за достъп до обществена информация, с цел да не се забавя отговора на заявленията от физически и юридически лица.
Чл. 252. (1) Справки и преписи от Единния синодален регистър се извършват с разрешение на главния секретар на Светия Синод, а от епархийските регистри се извършват с разрешение на епархийския митрополит.
(2) Лицата по ал. 1 писмено разрешават извършването на справки и преписи при необходимост от представянето им пред съдебни и административни органи.
(3) Светият Синод приема правила за условията и реда за извършване на вписванията и за поддържането и съхраняването на регистрите на имотите – църковна собственост.
Но УБПЦ в своите ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ, § 10, предвижда Светият Синод в срок до 6 месеца от влизането в сила на настоящия Устав да приеме правила за условията и реда за извършване на вписванията и за реда за поддържането и съхраняването на регистрите на имотите – църковна собственост, следователно към настоящият момент този единен синодален регистър на църковните имоти не ще да е заработил и е препоръчително да се работи с епархийските имотни регистри. Макар да е от значение, ако поне на част от срещите участва и Главния секретар на Св. Синод с цел координиране и синхронизиране на инициативите и начинанията на всички нива в синодалното ведомство.
От друга страна един епархийски митрополит може да вземе ключови решения по прилагането на новите положения в УБПЦ относно стопанската дейност на поделенията по църковното ведомство, особено предвиденото в Глава дванадесета “ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО”, Раздел І “ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО”, Чл. 149. (2) “Църквата като юридическо лице може да учредява еднолични търговски дружества и да участва в търговски дружества по ред, определен в настоящия Устав” и Глава тринадесета “МАНАСТИРИ”, Раздел ІІ “ПРАВОМОЩИЯ НА МАНАСТИРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ – МАНАСТИРСКИ СЪБОР И ИГУМЕН”, Чл. 171. Манастирският събор и игуменът имат следните правомощия: 19. да сключват придобивни сделки, договори за заем, наем и други договори с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества, собственост на съответния манастир, с решение на Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит – за епархийските манастири;
20. да правят предложение до Светия Синод за ставропигиалните манастири и до Епархийския съвет за епархийските манастири за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответния манастир;
21. да правят предложение до Светия Синод за ставропигиалните манастири и до Епархийския съвет за епархийските манастири за учредяването на еднолични търговски дружества и участие в търговски дружества по ред, определен от настоящия Устав.
Средствата на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите и техните поделения се набират и от дивиденти от дейността на търговски дружества, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите (Чл. 229, 4) или дивиденти от дейността на търговски дружества, в които Българската православна църква – Българска Патриаршия и митрополиите, църквите и манастирите имат дялово или акционерно участие (Чл. 229, 5), според новоустановените правила в УБПЦ, ЧАСТ ПЕТА ИЗДРЪЖКА НА ЦЪРКВАТА, Глава първа ПРИХОДИ И РАЗХОДИ, Раздел І ПРИХОДИ, и в Глава втора БЮДЖЕТ, КОНТРОЛ И ОТЧЕТ, Раздел І БЮДЖЕТ, където Чл. 233, т. 6, сочи сред разпоредителите с бюджетните средства и директорите и управителите – за учреждения, фондации, дружества и други. Как именно да се учреждават тези еднолични търговски дружества е въпрос на ясни указания от надлежната и канонично-правоправеща епархийска църковна власт.
В комисията би било от полза да се потърси участието на консултантска фирма с опит в изготвянето на проекти по съответните програми, която да приеме ангажимент за подпомагане на религиозните общности синхронизирано с усилията на Министерството на земеделието и храните. След земетресението в Чирпан в края на 20-те години на 20 век е предприета от църковната власт у нас една много добра практика за възстановяване на разрушения и компрометиран архитектурно църковен сграден фонд, особено в Южна България – с разработването на типови архитектурни решения за строеж на църкви според финансовите възможности по места, респективно за 80, 150 хиляди лева и т.н. Така днес може да се разработят отделни “проектни модули” за изграждане на камбанария (или минаре), други специфични СМР-дейности, облагородяване на дворното пространство на селските църквици и джамии (озеленяване, беседка, чешма, ВиК и др.), които с малки корекции биха могли да се ползват за сглобяване на проекти, внасяни от различни местни поделения на вероизповеданията. Това ще поевтини значително самите проекти и консултантската фирма, заела се с тази благородна дейност, ще може да обслужи повече на брой бенефициенти от тази група в следващите няколко години. Естествено тази дейност може да се извърши и от подбран работен екип от самото министерство, като даже може извънредната работа на държавните служители и експерти да бъде възмездена също с финансиране от еврофондовете. Като илюстрация за един възможен модул, който е подходящ за всички потенциални кандидатстващи с проекти православни храмове е изложената по-долу “модулна част” за църковната летописна книга.

ПРИМЕР ЗА МОДУЛЕН ТИП ПРОЕКТ

Летописните църковни книги като модулна част от проектите на Църковните настоятелства

Преди 60 години (1959 г.) Светият Синод на Българската Православна Църква започва една инициатива за създаване на летописни книги - кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България, в които да се обхване, системно отразява и опази историческото ни минало, да се създаде база данни за изследване църковно-историческото културно наследство.
В случая разглеждаме развоя на това начинание в Пловдивска епархия, понеже в нея са съхранени в пълнота изготвените кондики и цялата свързана архива. През бурните “разколни” 1994-95 гг., когато атаките срещу каноническите български православни архиереи бяха в разгара си, достойни и богочестиви църковно-отговорни свещенослужители и църковнослужители по митрополитската администрация на богохранимата св. Пловдивска митрополия защитиха своя архипастир Негово Високопреосвещенство Митрополит Арсений, църковните и административните здания от атаките на про-разколническите общински, съдебни и други власти и институции, така че св. Митрополия не бе превзета и разграбена, подобно на Синодалната палата в София. Списъкът на кондиките на църквите в Пловдивския диоцез се дава в азбучен показалец по духовни околии и населени места, които са на разположение в пловдивската митрополитска библиотека. Същите са изготвени в продължение на половин век на основание епархийски окръжни №№4558/15.10.1959 г., 1942/17.05.1960 г. и 1137/06.06.1978 г. до архиерейските наместници и председателите на църковните настоятелства в Пловдивската епархия при приснопаметните Кириарси на град Пловдив Високопреосвещените митрополити Кирил и Варлаам. Към 1979 година, т.е. преди 30 лета, са били събрани данни за действащите тогава храмове, и за населените места, в които е имало функциониращи църковни настоятелства. Естествено, работата по актуализирането им продължава и при следващия митрополит Н. В.-Пр-во Г-н, Г-н Арсений Пловдивски, но в този период по обективни причини няма активно храмостроителство и усилията са концентрирани в опазването, проучването и научното обработване на събраното. Така за деветте духовни околии в Пловдивска епархия са събрани кондики за всичко 293 църкви от обхванатите за посочения период общо 260 населени места.

Асеновградска духовна околия:

Асеновград (“Св. Атанасий”, “Св. Богородица – Успение”, “Св. Георги”, “Св. Димитър”, “Св. Благовещение”, “Св. Никола”, “Св. Троица”, “Св. Василий”); Ахматово; Бачково; Богданица; Болярци; Борово; Боянци; Виница; Г. Воден; Горнослав; Добростан; Д. Воден; Долнослав; Д. Извор; Златовръх; Избегли; Извор; Катуница; Караджово; Козаново; Конуш; Косово; Кочово; Крумово; Леново; Лясково; М. Тополово; Мулдава; Наречен; Нареченски бани; Орехово; Орешец; Павелско; П. Евтимиево; Поповица; Проглед; Садово; Семци; Тополово; Чепеларе (“Св. Атанасий”, “Св. Богородица”); Червен; Чешнегирово; Югово.

Ивайловградска духовна околия: Аврен; Г. Луково; Гугутка; Д. Луково; Ивайловград; Крумовград; Пелевун; Черничево.

Карловска духовна околия: Баня; Бегово; Бегунци; Богдан; В. Левски; Г. Домлян; Дъбене; Ив. Вазово; Иганово; Калофер (“Св. Богородица”, “Св. Атанасий”); Каравелово; Карлово (“Св. Богородица”, “Св. Николай”); Клисура; Кърнаре; Михилци; Мраченик; О. Паисиево; Пенопой; Пролом; Розино; Свежен; Св. Климент; Слатина; Сопот; Столетово; Сушица.

Панагюрска духовна околия: Бъта; Д. Левски; Елшица; Красново; Кръстевич; Панагюрище (“Св. Георги”); Попинци; Свобода; Стрелча; Цар-Асен.

Пазарджишка духовна околия: Аканджиево; Априлци; Баткун; Белово; Братаница; Варвара; Велинград (“Св. Богородица”, “Св. Георги”); Величково; Ветрен; Виноградец; Гелеменово; Г. Белово; Дебращица; Динката; Дъбравите; Звъничево; Ивайло; Калугерово; Карабунар; Лесичово; Ляхово; Мененкьово; М. Белово; М. Конаре; М. Клисурци; Огняново; Пазарджик (“Св. св. Константин и Елена”, “Св. Петка”, “Св. Арх. Михаил”); Памидово; Паталеница; Ракитово; Росен; Сарая; Сбор; Семчиново; Септември; Симеоновец; Синитево; Тополидол; Хаджиево; Церово; Црънча; Черногорово; Щърково; Юнаците.

Пещерска духовна околия: Батак; Брацигово; Бяга; Жребичко; Исперихово; Кап. Димитриево; Козарско; Костандово; Ново село; Пещера (“Св. Петка”, “Св. Димитър”, Св. Богородица”); Равногор; Розово; Фотиново.

Пловдивска духовна околия: Белозем; Бобяк; Бойково; Брезово; Брестник; Брестовица; Войводиново; Войсил; Върбен; Г. Махала; Г. Чардак; Граф Игнатиево; Гълъбово; Дедево; Д. Махала; Зелениково; Златосел; Калековец; Копривщица (“Св. Николай”); Крислово; Кричим; Куклен (“Св. Богородица”, “Св. Атанасий”); Маноле; М. Чардак; Момина баня; Н. Железаре; Паничери; Пловдив (“Св. св. Петър и Павел”, “Св. св. Константин и Елена”, ”Св. Неделя”, “Св. Димитър”, “Св. Троица”, “Св. Петка”, “Св. Николай”), вкл. кварталите Коматево, Прослав и Рогош; Първенец; Розовец; Ръжево; Скутаре; Ст. Железаре; Строево; Стряма; Съединение; Устина; Хисар; Храбрино; Чалъкови; Царимир; Церетелево.

Смолянска духовна околия: Арда; Борино; Бостина; Габрица; Гела; Давидково; Девин; Дунево; Златоград; Левочево; Михалково; Момчиловци; Петково; Писаница; Полк. Серафимово; Рудозем; Славейно; Смилян; Смолян (“Св. Дух”, “Св. Георги”, “Св. Неделя”, “Св. Никола” - кв. Устово, “Св. Богородица - Успение” - кв. Устово, “Св. Богородица - Успение” - кв. Райково); Соколовци; Солища; Средногорци; Стойките; Турян; Фатово; Хасовци; Чокманово; Широка Лъка.

Хасковска духовна околия: Ардино; Брягово; Болярово; Брод; Въгларово; Воден; Горски Извор; Динево; Димитровград (“Св. Атанасий” - кв. В. Коларов, “Св. Димитър” - кв. Раковски, “Св. Георги” - кв. Черноконево); Джебел; Добрич; Д. Ботево; Жълти-бряг; Искра; Караджалово; Книжовник; Козлец; Конуш; Криво поле; Крум; Кърджали; Любеново; Малево; Мандра; Момчилград; Николово; Нова Надежда; Орлово; Петелово; Първомай (кв. Дебър); Сираково; Скобелево; Спахиево; Сталево; Стамболово; Стойките; Сусам; Сърница; Тракиец; Тънково; Узунджово; Хасково (“Св. Арх-ли Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги” - кв. Овчарци, “Св. Богородица – Успение”); Царева поляна; Чорбаджийско; Ябълково.

В окръжното архиерейско послание №1137/06.06.1978 г. пунктуално се вменяват допълнителните задължения на енорийските свещенослужители: да се проучи много добре историческото минало на поверените им църкви; да се използват всички налични документи, имащи пряко или косвено отношение по поставения въпрос; да се разпитат по-възрастни люде, от които би могло да се узнае живота и миналото на енорийската църква; да се издирят спомени и предания на енориаши и други лица, отразяващи живота и дейността на храма.

За улеснение при систематизирането на събрания материал, е предоставена следната схема, по която да се работи:

1/ Библиография

Има ли в момента летописна книга или други писмени данни за историята на църквата, къде и кога са публикувани.

Има ли специално писмено разрешение за построяване на църквата (ферман) или други документи и къде се съхраняват сега.

Има ли документ за собственост (нотариален акт).

Обявена ли е за паметник на културата и от коя дата.

а/ Архитектурно оформление на църквата

Кои са били инициаторите при построяването на църквата?

Кой е бил главния майстор на строежа и откъде?

Какъв архитектурен стил има църквата – корабна базилика (от колко кораба), трансепт, ротонда?

Размери на църквата – дължина, ширина, височина. Има ли кубета и колко? Ако е преди освобожденска епоха, вкопана ли е в земята и колко метра?

б/ Олтарни абсиди и колко св. Престола има?

В коя година е построена църквата? От кой митрополит е осветена и в коя година е станало това?

в/ Иконостас, архиерейски трон и певница

Ако иконостаса е дърворезба: от коя школа е дърворезбата (Дебърска, Тревненска, Самоковска)?

Кои са били майсторите и откъде? Годината на направата му.

Размери на иконостаса и архиерейския трон. Описание на същите. (Сегашното състояние – запазено, нападнат от дървояд, повреден).

2/ Стенописи и изографисване

Каква е иконописта: фигурални композиции или само орнаменти?

Кои са били художниците и в коя година е направена иконографията?

3/ Икони

Всички налични икони, в култова и некултова употреба, да се опишат по образец на описа, който е представен в св. Митрополия.

4/ Богослужебни книги

Да се постъпи с тях по подобие на т.V от настоящето окръжно.

5/ Утвари

Да се опишат всички утвари, съсъди и други, в култова и некултова употреба, св. потири, кръстове, дарохранителници и др. Да се опише техния произход, размер, художествена стойност и сегашното им състояние – запазени или повредени.

6/ Свещенослужители

Кои свещеници са свещенодействали в църквата и през кои години? Имена на свещеници, които са се изявили. Взели дейно участие в Национално-революционните борби, в Освободителната война, а така също и проявили се в антифашистката съпротива.

7/ Ктитори на храма.

8/ Членове на църковното настоятелство.

9/ Забележителни събития

Какви забележителни събития са станали в живота на енорийската църква и през кои години? Има ли погребани бележити свещеници и други общественици в църковния двор, какви са техните заслуги?

Систематизираните събрани материали се препоръчвало да се напишат в специална книга-тетрадка, озаглавена “Летописна книга на църквата”, която да се съхранява “най-грижливо” като неразделна част от архива на църквата, а печатен препис от нея да се изпрати чрез архиерейските наместници от Богодарованата Пловдивска епархия в канцеларията на св. Митрополия в указан срок. Призовават се, предвид сериозността на поставения проблем, свещенослужителите да поемат задачата “с чувство на голяма отговорност и старание за най-стриктно изпълнение на възложената задача.” Като за неизпълнилите разпореждането, подписалият Окръжното дядо Варлаам Пловдивски, предвижда търсене на отговорност и налагане наказателни санкции на виновните.

Към днешна дата има ли с какво съставените църковни кондики да са от полза на клирици, миряни, научни работници? Самоцелно ли припомняме за тази инициатива и има ли реални измерения и ползи от своеобразният повик - “Да разлистим църковните летописни книги!” -? Категорично има. Многопосочно биха могли да се ползват резултатите и традициите от подобни общоцърковни начинания, установени в Българската Православна Църква, по посока на опазването на църковното културно-историческо и археологическо наследство. Църковните настоятелства, например, могат да изискат копия от митрополитската библиотека, в случай, че летописната книга в църковната архива е загубена или унищожена. Така те могат да допълнят информацията за последните две десетилетия и да продължат летописта по една установена и работеща схема. За последните две десетилетия много храмове бяха осквернени, ограбени, оглозгвани от свои и чужди, от новите български еничари от епохата на псевдодемокрацията. При най-повърхностна справка в полицейските и съдебните архиви може да се установи, че за някои старинни селски църкви има от една до няколко и повече прекратени преписки срещу неизвестен извършител. Можем да предполагаме, че голяма част от описаното в кондиките вече е безвъзвратно загубено, продадено или претопено. Този труд, който е бил положен за изготвянето на тези летописни архиви може да е от полза и на правоохранителните органи при установяване произхода на крадени свещени църковни принадлежности с цел връщането на собствеността на съответния храм, откъдето са били заграбени.

Новият църковен устав в Чл. 160. (1) предвижда Църковното настоятелство да води летописна книга, като в т. (2) се разяснява методологията за воденето и значението на същата: В летописната книга се записват по-важни събития, свързани с живота на храма и енорията, имената на църковните благодетели и на църковните настоятели, за които епархийският митрополит прецени, че са се отличили с честно и усърдно служение.

Чл. 160. (3): Имената на записаните в летописната книга се споменават в църквата при богослужението на Неделя Православна.

Историческата църковна летопис може да се публикува онлайн и офлайн (естествено без личните данни на свещено-, църковно-служителите и енориашите, чиито имена се вписват в нея), или в печатен вид, особено днес, когато по европейските програми се отпускат достатъчно средства от еврофондовете за подобен род дейности, и то за селските региони, където се изграждат или обновяват библиотечни, музейни и други сбирки. Защото влезлите в сила след присъединяването на страната ни към Европейския съюз структурни фондове по своята същност представляват финансови инструменти на ЕС за подпомагане развитието на отделни страни-членки и недостатъчно развити региони, като в това число се отпускат немалко средства за опазване и популяризиране културно-историческото наследство.

Тези кондики биха послужили много на студенти и учени, историци и богослови, за по-нататъшна научна обработка на събраната информация в реферати, дисертации, както и за краеведчески, антропологически, етнографски изследвания. Множество нови храмове и параклиси, построени в пост-тоталитарния период, които не са предприели досега подобно сериозно създаване на писмен архив за храма, могат по указания модел да отпочнат създаването на такъв, което ще улесни и църковното ведомство, разполагайки с такава подробна информация, в адекватното администриране и обгрижване във връзка в реставрационни мерки за благоукрасяването, консервацията и реставрирането на храмовете и свещените изображения, утвари, книги и принадлежности в тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар