четвъртък, 16 август 2012 г.

Естетиката на Н. О. Лоски, като учение за осъществяване на красотата

Н. А. Пузински

В “История на руската философия” В. В. Зенковски пише:”Лоски справедливо се признава за глава на съвременните руски философи, името му е широко известно навсякъде, където се интересуват от философия. Заедно с това, той е едва и не единственият руски философ, построил философска система в същинския смисъл на думата, - само по отношение на естетиката той засега (доколкото ние известно) не се е изказвал в систематическа форма” (Зеньковский В. В., История русской философии, т. 2, ч. 1, Л., 1991, с. 205). Целта на нашата статия е за запълним тази пробойна във философското творчество на Лоски, да дадем кратък очерк на основите на естетиката на интуитивизма. “Светът като осъществяване на красотата” – главната работа на Николай Онуфриевич, посветена на проблемите на естетиката, излезе на бял свят не толкова отдавна, така че критическото осмисляне на нейното съдържание ще бъде актуално.
Наброски към естетиката срещаме още в съчинението “Светът като органическо цяло”. Онтологическата гносеология, метафизиката, етиката, естетиката, преплитайки се, образуват органическа система. В това е първата особеност на естетиката на Лоски – тя е възможна само в системата на персонализма, а не сама по себе си. Втората особеност на неговата естетика се заключава в това, че това, най-напред, представлява учение за красотата. Красотата е главната и необходима категория, способстваща конкретното описание на Царството Божие и психоматериалния свят. Третата особеност се крие в дълбоката връзка между етиката и естетиката. Наблюдаваме една своеобразна естетизация на етиката, понеже и двете сфери са сугубо религиозни, свързани с Абсолютното. В крайна сметка, категорията “красота” определя онтологическото съдържание на света, реализирайки пълнотата на битието.
При определяне на красотата Лоски прилага аксиологическия подход. “Красотата е абсолютна ценност, т.е. ценност, имаща положително значение за всички личности, способни да я възприемат” (Лосский Н. О., Мир как осуществление красоты, М., 1998, с. 33). Съотношението на красотата с другите положителни ценности се характеризира като координиране. Обаче, необходимо е да се помни, че красотата е надстройка над останалите положителни ценности. Красотата се намира в доминиращо положение: ”Красотата и безобразието (грозотата) не са равно разпределени в света: като цяло красотата има превес” (Лосский Н. О., там, с. 116). Красотата, според Лоски, не е прибавка към битието, а самото битие, заради това красотата носи онтологически характер. “Съвършената красота е пълнота на Битието, съдържаща в себе си съвкупността на всички абсолютни ценности, въплътена чувствено (сетивно)” (пак там, с. 34). Щом красотата се разкрива като абсолютна онотологическа ценност, то ние не може да говорим, че красотата възниква в психическото преживяване на субекта във времето, когато той възприема предмета. Критикувайки релативистичния подход, Лоски доказва транссубективността на сетивните качества, сетивните качества, които изразяват красотата, -цветове, звуци, мириси, вкусове, пространствени характеристики и т. под. “”са същина на качеството на самото битие, а не само субективни психологически реакции” (пак там, с. 127). За възприемането на красотата е необходимо да се усъвършенстват три вида интуиция – сетивна, интелектуална, мистическа, за да застанат по-високо от егоистичните интереси, безкористно възлюбвайки ценността на красотата. В естетическото съзерцание предметът става самоцел, като едновременно с това отпада въпросът за полезността на предмета, откриват се нови хоризонти на свободата, даруващи човека с чувство на щастие. Любуването на красотата съсредоточава индивидуалната личност на обективното цяло, а не на упоението в наслаждение от собствените усещания, сетива.
Единосъщната красота се проявява в света или като съвършена (в царството Божие), или като несъвършена, увредена (с Царството на враждата). В Бога и в Царството Божие е осъществен самият идеал на красотата. Царството на Духа е продукт на абсолютното творение, изражаем в космоса. Конкретният Логос, София, Живият Разум направлява членовете на Царството Божие към хармония, към органическо единство и конкретно единосъщие. Взаимодействието между субстанциалните деятели умножава пълнотата на битието. “Всеки творчески замисъл на член на Царството Божие единодушно се подхваща и допълва останалите членове на това царство; поради това такова творчество може да се назове съборно” (пак там, с. 24). Резултатът на съборното творчество е “съвършено органическо цяло, безкрайно богато съдържание” (пак там). Субстанциалните деятели са свободни същества, поради което те могат да избират: да творят ли за другите, осъществявайки пълнотата на битието, т.е. самата красота или да творят за самите себе си, егоистически следвайки веленията на сатанинската воля.
Във втория случай произтича отпадане от Бога, възниква царство, където господстват отношения на враждебно противоборство. Продуктите от деятелността в психоматериалния свят представляват “резултат от относителното творчество, насочено към неподатливия съпротивляващ се материал”, например, мрамора (Лосский Н. О., Мир как органическое цело // Лосский Н. О., Избр., М., 1991, с. 409) вследствие съпротивление, противоборство, взаимоотблъскване между субстанциалните деятели приемат материално-телесна обвивка, което води към абстрактното, отвлечено единство, а, значи, към възрастване на ентропията – към хаоса. Само благодарение на наличието в нашия грешен свят на божествената благодат, явяваща се като красотата, светът открива порядъка.
И така, Царството на Духа осъществява в цялата му пълнота идеала за съвършената абсолютна красота, предизвикваща у зрителя чувство на благоговеен трепет и възторг. В Царството на враждата, където себелюбието, обедняващо битието, не реализира напълно живота, а красотата става само отблясък, сянка на божествената красота.
Лоски счита, че “целият свят е единство от много субстанциални начала” (пак там, с. 384), т.е. на личностите (персонализъм) и всичко в света се явява живо, тъй като е животворящия Дух на Земята (панвитализъм), чието тяло представлява планетата. Духът на Земята се стреми към красотата на своето тяло. Така възниква красотата в природата.
Тъй е и в творчеството. Красотата не е основна цел в изкуството. Темата, замисълът оформят произведението по такъв начин, че то става прекрасно. “Основна задача на изкуството е конкретното постижение на световния смисъл” (Лосский Н. О., Мир как осуществеление красоты. Основы эстетики, М., 1998, с. 338). “Мировият смисъл се открива посредством преживяване или поне намек за връзка на света с Бога” (пак там, с. 298). Изкуството е необходимо на човека, защото: 1) дава възможност без почти каквото и да било напрежение да съзерцава красотата; 2) създава нови образи, обогатяващи света; 3) поставя пред нашия умствен взор смисъла на света в конкретно, сетивно въплътено негово изражение (пак там, с. 296). Същественото съдържание на изкуството е красотата, продуцируема чрез имагинативната способност на човека и съществуваща във фантазията, но изразена също и извън думите, звуците, краските, пространствените форми и др. под., т.е. непременно условие за красотата се явява телесността изобщо. Актовете на творчеството ще се възобновяват постоянно, защото идеалът за красота е потенциално безкраен във всичката пълнота на битието. Субстанциалният деятел, бидейки по същността си свръхвременно свръхпространствено същество, осъществява в творчеството безкрайното в крайното. По такъв начин, естетиката на Лоски е органична на неговия йерархически персонализъм. Водеща категория на естетиката представлява красотата, която той приравнява към понятието за “естетическо”. “Прекрасното”, “грозното”, “трагическото, “комическото”, “възвишеното” той определя чрез категорията “красота”. Ако светът има особена йерархия (Царството Божие и Царството на враждата), то съществуват степени на красота. Висша степен се явява индивидуалността на личността, изцяло осъществяема в царството Божие. Нисшата степен на красотата се разкрива в биологическото разцъфтяване на живота. В незаинтересованото (или свръх-заинтересованото) естетическо възприятие “на зрителя са дадени и външните проявления и вътрешния живот на предмета в оригинала” (пак там, с. 153). Целта на всеки човек в нашия свят се явява осъществяването на истината, красотата и любовта за това, щото отвлеченото единство да се обърне в конкретно, възпяващо тържество на божествената благодат.
Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков

Бел. Прев.: Самият Лоски в своите трудове разяснява употребяваната от него техническа терминология, по-важните от които се привеждат по-долу:

Персонализм
Мирогледът, от който изхождам, като разработвам учението за прераждането, може да бъде наречен с думата персонализъм. Съгласно това учение целият свят се състои от личности (persona), които са действителни или потенциални (възможни). При това под израза “потенциална личност” се разбира същество, което е способно в процеса на своето развитие да стане с течение на времето действителна личност. Като пример за такъв мироглед може да послужи философията на Лайбниц, според която целият свят се състои от монади и всяка монада е действителна или потенциална личност. На свой ред човешкият Аз живее в световната система неизолирано: всеки човешки Аз влиза в системата на някакво социално цяло, на тип живот, на който той симпатизира. По-нататък тези социални единства са подчинени на единния жив организъм на нашата планета Земя, която е подчинена на нашата Слънчева система. В крайна сметка всички тези съюзи са органи на Вселената като единен жив организъм. Метафизичното учение, което утвърждава такъв строеж на света, може да бъде наречено йерархичен персонализъм. Групата от субстанциални деятели, които са се подчинили на по-висок разумен деятел и му служат като орган, може да бъде наречена тяло на деятеля. Свикнали сме да назоваваме с думата “тяло” пространствената страна от битието на съществото.

Субстанциален деятел
Азът е свръхвременен и свръхпространствен, абсолютно неделим, тоест не може да бъде реално разложен на части, но, разбира се, притежава множество свойства. Аз съм творец на своите прояви във времето и пространството, например на усилията на своето внимание, чувства, желания, движения и т. н. Той е също така носител на тези прояви като свои състояния, което се изразява чрез езика, когато казваме: аз съм внимателен, аз съм тъжен, аз отивам при приятеля си и т. н.; човешката личност, доколкото имаме предвид самия Аз на човека, който твори своя живот във времето и пространството, е субстанциален деятел. Свръхвременните (свръхвремевите) и свръхпространствени субстанциални деятели творят своите жизнени прояви, чувства, мисли, постъпки във времето и пространството; следователно те образуват по-основния слой на битиетo.

Целеустременост. Панвитализъм
Животът на действителната личност, например на всеки човешки Аз, се състои от волеви актове. Човекът се стреми да достига едни или други цели, именно да твори някакви блага или да премахва някакво зло. По този начин всички дейности на личността имат целеустремен характер (По този въпрос вж. книгата на Н. Лоски “Основни учения на психологията от гледна точка на волунтаризма”, 2 изд., 1910; Die Grundlehren der Psychologie vom Standpunkt des Voluntarismus, A. Barth, Lpz., 1905] вж. също и статията “Психология на човешкия Аз и психология на човешкото тяло”. - Записки на научния институт в Белград, 1940, бр. 17; Psychologie des menschlichen Ich und Psychologie des menschlichen Koerpers. - Записки на руското научно-изследователско обединение, 1940, номер 75).

* Източник: София: Рукописный журнал Общества ревнителей русской философии. № 1 / Филос. фак. Урал. гос. ун-та; Отдел электронных публикаций УРРЦИ, Ред. Б. В. Емельянов. – Екатеринбург: Б. и., 2000 [2001]. – 61 с.


Няма коментари:

Публикуване на коментар