петък, 10 май 2013 г.

ТРАДИЦИЯТА В РАЗБИРАНЕТО ЗА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА В ОТЕЧЕСТВЕНОТО И ЗАГРАНИЧНОТО ПРАВОСЪЗНАНИЕ

Автор: Д. В. Бондаренко

В днешно време един от най--актуалните въпроси в политическата наука се явява въпросът за това, какво представлява държавата, какви са нейната природа и роля в обществения живот, а също така какви са пътищата за нейното развитие? Този жив интерес към дадения проблем се обяснява с различни обстоятелства. Едно от тях е, че никаква организация не може да се конкурира с държавата в многоплановостта на осъществяваната от нея деятелност. Още Макс Вебер пише: "Почти няма такива задачи, изпълнението на които, политическият съюз да не би взел в свои ръце ту тук, ту там; от друга страна, няма такава задача, за която би могло да се каже, че тя във всяко време и в пълнота, т. е. изключително, присъща на тези съюзи, които исторически са предшествали съвременната държава" [1, 644].
Гореизложеният проблем се осмисля на всички равнища – и на теоретическо, и на повседневно. Подходите, използвани за неговото решение, са също тъй разнообразни. Един от най-интересните, по наше виждане, е основан на анализа на отношенията, които възникват в системата "власт - общество - гражданин". При този подход особена роля принадлежи на концепцията за правовата държава.
С цел по-добре да бъде разбрана същността на правовата държава би следвало да се обърнем към осмисляне идеята за правова държава в отечественото правосъзнание. А, за да може, на свой ред, отечествената традиция да се изложи в най-голяма степен релефно, нейният анализ може да се осъществи в сравнение с западноевропейската правова мисъл.
Анализирайки философско-правовата мисъл на Западна Европа и Русия не трябва да забравяме факта, че тя зависи не само от субекта на творчеството, но и от епохата, а също така и от културата като цяло. Прав е Иван Киреевски, който утвърждавал, че "западната култура, като наследница на Античността и Древния Рим, се базира на принципите за външен авторитет, на властта и на правото" [2, 65]. Поради това и в концепцията за правовата държава в западноевропейското правосъзнание, законът се превръща в решаващо средство за управление на всички аспекти от живота на обществото, а неговото съблюдаване реално е по-изгодно от нарушаването му. Приоритет на правото е ефективната система за контрол и надзор на съблюдаването на закона, а пълната неотнимаемост на правата на човека и гражданина е принцип на правовото разграничение на деятелността на различните разклонения на държавната власт – такива са основните принципи на правовата държава в западноевропейските концепции. Като главен и най-важен сред тях се откроява принципът за разделение на властите.
Теорията за разделението на властите, в този си вид, в който тя се възприема днес относно държавния механизъм, се е появила преди повече триста години. За нейни основатели се считат английския философ-материалист, създател на идейно-политическата доктрина на материализма Джон Лок (1632 - 1704) и френският просветител, философ и правовед Шарл Луи Монтескьо (1689 - 1755).
Говорейки за конкретните условия и предпоставки за възникване на теорията за разделение на властите, е необходимо не само да се изхожда от анализа на обективните фактори, но и да се вземат под внимание субективните възгледи на нейните основатели.
Важно е да бъде отчетено, например, че, бидейки привърженик на теорията за естественото право, обществения договор, неотчуждаемостта на естествените права и свободи на личността, и накрая, идеолог на социалния компромис и защитник на идеята на либерализма, Дж. Лок не без основания разглеждал разработвания от него принцип като един от способите за достигане на разработените в неговото светоразбиране цели и решението на ред социално-политически задачи.
Той считал, "че само държавата – носител на публичната (политическата) власт – е способна да защищава правата и свободите на гражданите,да гарантира тяхното участие в обществено-политическия живот, да достигне главната и велика цел – съхраняването на собствеността, заради която хората се обединяват в политическо съобщество" [2, 85].
Успешното изпълнение на тази сложна мисия от страна на държавата непременно изисква, съгласно мировъзренията на знаменития философ, прецизно разделяне на неговите публично-правови пълномощия на уравновесяващи се една с друга съставни части и съответствено изработването на различни "сдържащи" ги от прекомерни властови залитания държавни органи.
В съответствие с тези виждания по въпроса, пълномощия да приемат закони се възлагат на парламент, а пълномощия да ги осъществяват - на монарха и правителството. Всички видове публично-властна дейности и реализиращите ги държавни органи се разполагат в йерархически порядък. Върховната власт е законодателната власт. Всички други клонки на властта са подчинени на нея, но заедно с това й оказват активно въздействие.
Отстоявайки гореспоменатия способ за организация на властта, Дж. Лок активно заставал против концепцията за абсолютизация и неограничена власт.
Идеологически теорията за разделение на властите била насочена против кралския абсолютизъм и служила за обосноване на създалите се в условията на предреволюционна Франция на компромис между буржоазията и дворянството. Държавна форма на такъв компромис във Франция, както и в Англия, намираме в конституционната монархия.
От тези концепции произтича важният принцип на построяване на обществото - принципът на всеуравняващата справедливост.
По такъв начин, същността на западната идея за правова държава се заключава в следното: правото е самодостатъчно и доволно абстрактно понятие. То е основа на всичко. В нашата съвременност концепцията за западната правова държава подчертава кризиса в правосъзнанието. Причината за това – абсолютизацията на правосъзнанието за право, лишено от каквито и да било духовни основания, основи.
Възниква въпросът: какви са особеностите на схващането за правова държава в Русия?
Важно е да се отбележи: теорията за правовата държава в Русия се е разработвала от такива учени-правоведи, като Иван Илин, Павел Новгородцев и др. Основанията на теорията за правовата държава поразително се отличава от западните такива. Това се обосновава по-разному: различен манталитет, други генотипни културни черти, друга правова основа и пр.
В отечествената философско-правова мисъл идеите за правова държава не могат да се разглеждат и прилагат вън от живото правосъзнание. Какво представлява "живото" правосъзнание? Съгласно идеите на руските мислители (Илин, Новгородцев), това е правосъзнание, основано на идеите на християнството. А християнското учение, по мнението на бележития мислител и философ И.А.Илин, "не е дало никакво ново учение за правото, за правосъзнанието, за държавата и политиката, за законите и съда, за правата и съсловията. То както че ли е изнесло всички тези предмети на втори план, като малосъществени... То се е обръщало по-скоро към най-дълбоките източници на человеческия дух" [3, 219].
По мнението на руските мислители, този религиозен нравствен дух съобщавал на човека нов подход към целия свят, и, следователно, към правото и държавата. Първооснование за правосъзнанието се явяват не толкова справедливостта, колкото любовта, достойнството, доброжелателността, миролюбието.
Разбирано по такъв начин правосъзнание коренно се отличава от европейското, което е основано на всеуравнявающата справедливост.
От подобно схващане за правосъзнанието следва и разбирането за правова държава. То се разглежда като Родина, оформена, определена от публичното право. Или по-другому - множество хора, свързани в общност от духовна съдба, "събрали се на почвата на духовната култура и правосъзнание" [3, 234]. С това, по същество, е казано изключително много. Във всеки случай, едно е ясно - правото и държавата възникват от вътрешния духовен мир на човека, създават се именно за духа и заради духа и се осъществяват чрез посредничеството на правосъзнанието.
Традицията на разбирането на правовата държава в отечественото правосъзнание е такава: държавата не е система за външен ред, в отличие от европейската система за неговото разбиране. На практика, то се твори вътрешно, духовно, душевно. Държавният живот само отразява външните постъпки на хората, а се извършва и протича в техните души. Човешкото правосъзнание е само оръдие за осъществяването му. Поради това всеки от нас приема своята държава посредством правосъзнанието. Единството на Родината и държавата никога не ще укрепне, ако правосъзнанието на гражданите се намира в състояние на брожение в съблазън и разложение.
Единството на Родината и държавата изисква вътрешно здраво и непоколебимо правосъзнание.
Посочените обстоятелства коренно отличават руското разбиране за правова държава от европейското. Преждеизброените особености представляват доказателство за особения, присъщ на всяко от направленията манталитет, който разкрива пред нас най-интересните, самобитни черти на руския и европейските народи.
Изследването на традицията в разбирането за правова държава в отечественото и задграничното правосъзнание помага на младия специалист да определи спецификата при формирането на понятието за право, държава, правосъзнание, справедливост. А извеждането особеностите на правовата държава помага на изследователя да сформира собствено виждане на повдигнатия проблем.
Литература
Вебер М. Избранные произведения. М: 1990.
Марченко М.Н. Теория государства и права в вопросах и ответах. М.: 2004.
Ильин И. А. Собрание сочинений. - М.: 1996.- Т.1.


Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков



Няма коментари:

Публикуване на коментар