петък, 10 май 2013 г.

НЯКОИ АСПЕКТИ ВЪРХУ МЕНТАЛНИТЕ СВОЙСТВА НА РУСКИТЕ ГРАЖДАНИ

НЯКОИ АСПЕКТИ НА ИНФОРМАЦИОННО-ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ МЕНТАЛНИТЕ СВОЙСТВА НА РУСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Автор: П. Я. Захаров

Авторизиран превод:
йеродякон Петър Граматиков, член на Съюза на Българските Журналисти
Уеблиография: Вестник молодых ученых, Изд. Государственное образовательное учреждение высшего профессионального образования "Горно-Алтайский государственный университет", http://e-lib.gasu.ru/vmu/arhive/2006/01/4.shtml

За никого не е секрет, че последните петдесетина години Русия се намира в състояние дълбок кризис, обхванал икономическата, политическата, социалната, духовната сфера на обществото. Целта на настоящата статия се явява определянето на отделните аспекти на спекулативното използване на търпението като ментално свойство в процеса информационно-психологическото въздействие на масовото съзнание на руските граждани.
Преди всичко, да отбележим, че от началото на "перестройката" се оформи сложен и за болшинството непонятен процес на трансформация на идеологическата парадигма. Собственно този период подготови условията за социална неустойчивост. Първоначално векторът на даденото явление имаше форма на компромис между елита и обществото, по повод необходимостта от проверка на идеологическите програми. След това настъпи конвергенцията – синтезът на идеологическите ценности на комунизма, либерализма и социал-демокрацията. И, накрая, в завършващата фаза стана оформянето на бързо разпространяващия се либерализъм. При изначално формална точност на концептуалните ценности на комунизма протичаше процес на трансформация на идеологиягата. Това доведе до неустойчивост на забравените стереотипи и загубване на ясните идеологически ориентири.
Следва да отбележим, че съвременното социално пространство се подлага на систематическа обработка с помощта на различни средства и методи. Използвайки такива обекти, като стереотипи, образи, символи, митове, конкуриращите се елитарни групи получават възможност да натрапват на другите своите ценности и идеали, типове и форми на поведение, т.е. да господстват над тяхното съзнание. Даденият процес се развива на фона на разпределението на информационните ресурси, които представляват средство за  идеологическо доминиране над общественото съзнание.
В процеса на въздействие на сферата на масовото съзнание активно се изполват социалните митове, в основата на които е привързаността на масите към един измислен, имагинерен, фантазен свят. Доколкото масите вярват не на действителността на своя собствен опит, а само на видимостта на непротиворечивостта, доколото те биват убедени не от фактите, а от елементарните образци, илюстриращи някои закони, и отхвърлящи случайните ситуации. Както отбелязва Г.Г. Почепцов "митологемите са интересни за комуникатора с това, че се приемат от всички като даденост, без проверка на истинността" [4, 26]. Както счита ученият, присъединяването към митовете на каквито да било съобщения рязко усилват тяхната ефективност.
Разглеждайки преждеупомения аспект на манипулирането на човешкото съзнание И.С. Семененко акцентира, че "бидейки символическа културна форма, митът активно се е използовал в условия на мобилизационо развитие, изпълнявайки ролята на един от основните инструменти за конструирането на съветската идентичност" [6, 106]. Осмислянето на миналото от позицията на митотворчеството се явява свързващия елемент между националните и цивилизационите съставляващи на идентичността, в този случай социалната утопия се превръща в характеристика на предлаганата перспектива. Така във времената на съществуването на СССР митът за "най-справедливия строй" бива изграждан на основата на определен идеал и облечен в проста и достъпна образна конфигурация. Той детерминирал формиране на "философия на историческия оптимизъм" - както подчертава И.С. Семененко "една от ключовите вербални характеристики на съветската идентичност" [6, 107]. Зад словесните характеристики споменатия мит стояла ако не уверенност в утрешния ден, то определеност и предрешеност на жизнения избор, на което на масите оставало единствено покорно да се смири и търпеливо да очаква обещаните блага.
В това направление нагледно се проявява експлоатацията на архетипа на "светлото бъдеще", санкциониращ ако не игнорирането на настоящето, то, във всеки случай, начина да се "помиряваш с тези лишения, които се налага да се преживеят "тук и сега", и в много голяма степен обяснява дълготърпението  нанародните маси, тяхното мълчаливо съгласие с "непопулярните мерки", на призивите "да потърпим", "да затегнем колана" и т. н." [8, 155]. А.В. Старигина в контекста на посочената гледна точка отбелязва, че идеята за "светлото комунистическо бъдеще" има основанието си (на безсъзнателно ниво) в "съборността", което се определя от стремежа към построяване на идеалното общество върху основата на общото единение в името на равенството, справедливостта, правдата [1, 107]. Несъмнено, "съборността" играе определена роля в развитието на търпението като ментално свойство у руския народ и като пример може да се приведе провеждането от държавата на така наречените "национални проекти". Политическият елит обещава на масите "светло бъдеще", наистина в малко по-друга форма, отколкото в съветско време: достъпно жилище, нормално медицинско обслужване, висококачествено образование. В тази ситуация масите се надяват на това, че обещаните блага ще бъдат предоставени всекиму, макар реално основание за изпълнение на обещаното просто да не съществува. При този случай основополагащите ценности: любов, хармония, състрадание се подменят с равенство, справедливост, правда.
Следващият ярко проявяващ себе си (в съвременната действителност не без помощта на различни СМИ – средства за масова информация) мит – е митът за вожда, основателно наложил се в руското съзнание политически архетип, до голяма степен детерминиран от спецификата на руската история. До Петър I в строго централизираната обществена система отношенията между низшите и висшите стъпала на властта традиционно диктувал върховният правител, възприеман от масите като непогрешим и всезнаещ, комуто народът служил "както на Бога слуга и посредством държавната служба" служил Богу [3, 117]. Вследствие на това властта на правителя носила патерналистски характер. В Российската империя дадената тенденция за възприемане на властта не само не се съхранила, но и придобила доста различен характер. Народът се ръководил от три правила на поведение: "1) да изпълнява всички повеления на властта без ропот и съпротивление; 2) никога да не съди своя господар; 3) да не указва на монарха, какво да прави" [3, 128]. На основание на последните утвърждения ще отбележим, че властта в Российската държава се базирала на определени религиозно-нравствени принципи, и се възприемала, преди всичко, като служение на обществото. Оттук се разпространява и по-голямата доверчивост на руските граждани към властта, доколкото на протяжение на векове върховната власт действително е действувала за техните интереси. Именно върху това се основава и доброволното отдаване на своите права от масите в полза на правителя и това неизбежно обуславя социалния инфантилизъм и конформизъм на тяхното съзнание и едновременно с това се определя установлението на "да търпим". Съвременното обширно разпространение на патерналистското съзнание, стереотипите на което стабилно се регистрират на протяжение на много години 70 %, можем да обясним още с няколко причини [5, 87]. В социално-психологически аспект това е определено фрустрираността на населението, чувството за безпомощност, дезадаптироваността: в търсенията на фундамент за своята жизнедеятелност безсъмнено води до обръщане към традиционните ценности на отеческата грижа и покровителство, възходящи към основополагащия семеен архетип [2, 110].
Укрепването на държавата традиционно се възприема от масовото съзнание като основен ресурс за преодоляване на кризите и противоречията. Дадената ситуация се е повтаряла на всички превратни етапи от руската история, като кризиса на езичеството и приемането на християнството, монголо-татарското нашествие, реформите на Иван IV Грозни, "смутното време", петровските реформи, гражданската война, реализацията на съветския мобилизационен модел на развитие. Държавата неизменно е изпълнявала задачата за "събиране на земите" и удържане на порядъка, а институциите на властта са служили за негов неизменен фундамент. Те целенаправено са функционирали в посока заздравяване идеологемите на великата "държава" и сами са персонифицирали държавата. Бидейки ключов компонент на руския манталитет, търпението в по-горе приведените процеси е играло културообразуваща роля и е функционирало как пасивен способ за преодоляване на негативизма на социалната среда. В това отношение Г.В. Оболенский подчертава факта, че россияните "могат да се трудят с полно себеотдаване без заплата, проявяйки политическо дълготърпение към властите, даже и последните да не са способни в пълна мяра да изпълнят своите главни обязаности" [7, 119].
Съвременното въздействие върху съзнанието на руските граждани се характеризира със спекулативна идеологическа насоченост, проявяваща се в различни формаи. При това се наблюдава до известна степен дезориентираност на руснаците към конкретни условия, преобладаваща ориентация на мнението на болшинството, свърхценно отношение към авторитетите, отсътствие на стремеж към преодоляване на неадекватни за жизнедеятелността оценъчни стереотипи, конформизъм, които не способстват за формирането на резистентност към информационно-психологическото въздействие.
По такъв начин, търпението, се явява ментално свойство на руските граждани, отразяващо национално-културната самобитност и функциониращо като пасивен способ на съгласие с осуществяваните от държавата функции да използва институтите на властта като един от идеологическите инструменти за провеждане различни по рода си мероприятия. Предполагаме, че посочения курс може да се счита за оправдан единствено при положение, че подобни действия биха служили на интересите на руските граждани.

Литература
Жизненные силы русской культуры: пути возрождения в России начала XIX века. - М., 2003.
Зуева Т. М. Образы политической власти в массовом сознании россиян. Дисс. : докт. фило-соф. наук. - Ростов н/Д, 2002.
Миронов Б.Н. Социальная история России периода империи (XVIII-начало ХХ в.): В 2 т. Т.2. - СПб., 2000.
Почепцов Г.Г. Коммуникативные технологии двадцатого века. - М., 2001.
Рукавишников В. О., Халман Л., Эстер П. Политические культуры и социальные изменения. Международные сравнения. - М., 1998.
Семененко И.С. Культурные факторы и механизмы формирования российской нацио-нально-цивилизационной идентичности на рубеже XXI века // Полис. - 2004. - N 1.
Современное понимание жизненных сил человека: от метафоры к концепции (становле-ние виталистсткой социологической парадигмы) / Под ред. С.И. Григорьева, Л.Д. Деминой. - М., 2000.
Черкаева Н.И. Мифы как инструмент манипуляции массовым политическим сознанием // Социальные процессы в современной Западной Сибири: Сборник научных статей. - Горно-Алтайск, 2004.

Няма коментари:

Публикуване на коментар