четвъртък, 12 септември 2013 г.

Женевският Културкампф

Автор: Йеродякон Петър Граматиков
Неделя, 04 Август 2013 13:20, http://dveri.bg/xrhuy

Проекции на религиозната дискриминация от 19 век

Културкампф е термин от историята на Прусия и Германия, обозначаващ период на политически и идеологически сблъсъци в най-общ смисъл между немското протестантство и немският католицизъм, а в по-тесен смисъл между намиращата се във възход немска държавност, представяна от Ото фон Бисмарк и възприеманото от нея като пречещо на националния възход (по отношение на светското образование, гражданските бракове и пр.), подчинено на папата католическо духовенство. Всичко започва в Берлин през 1870 г. с анексията от страна на Прусия на останалите немски държавици, дала началото на втория (а по-късно и третия) германски Райх. През 1872 г. влиятелният Йезуитски орден е забранен. Редица други закони и административни мерки постигат ограничаване на влиянието на католическата църква в Германия. След период на повече или по-малко интензивни борби, през 1887 г. новият папа Лъв XIII обявява за приключен конфликта, който по думите му „навреди на църквата и не донесе полза за държавата“.
Тази борба засяга и френскоезичните кантони на Конфедерация Швейцария. През 19 в. Кантон Во и град Лозана приемат дискриминаторни мерки в религиозен план. С допълнителни политически декрети са ограничени някои граждански права на членовете на Армията на Спасението. Днес този исторически период е черна дупка в колективната памет даже и на самите швейцарци. Тази фаза в женевската колективна памет се нарича Културкампф (на немски: Kulturkampf — „културна борба“) или борбата за цивилизиране и осветскостяване. Този деликатен и тривиален технически термин прикрива тежките престъпления на Държавата по отношение на религиозните общности.
През ноември 1871 г. при канцлера Ото фон Бисмарк (1815-1898) се засилва германският национализъм. Неговият идеал за Райх не може да толерира религиозния авторитет на римския папа. Де факто, една трета от германския народ – немските католици са заплашени да бъдат изолирани, изключени от немския национализъм. Една многопосочни и несекваща репресия удря по църквите в продължение на цели пет години: свещениците са изхвърлени от държавните учебни заведения,; конституцията е модифицирана в частта си относно свободите на Църквата; определени конгрегации са разпуснати и техните членове са експатрирани. Никога католическата църква не е била подлагана на подобни всеобхващащи атаки и удари. Този европейски климат в политически и духовен аспект загрява и духовете в Република Женева.
Държавният Съвет на брега на Езерото гласува един закон, който налага регистрационен режим за религиозните конгрегации. Текстът на закона, който е и днес в сила, предвижда разформироване на онези, които се противопоставят на държавната регулация, както и множество глоби за нарушителите. В действителност обаче, Държавният Съвет на Женева не желае съществуването на римо-католическа епископия в града. И без много притеснения, на 17 февруари. Експулсира един щвейцарски гражданин, а именно: Монсиньор Мермийо, викариен епископ. По също такъв авторитарен начин, политическата клика намисля да реорганизира католическата църква съобразно своите виждания. С огромно мнозинство във Великия Съвет на 19 февр. 1873 г. е гласуван рестриктивен закон. Католическите представители правят грешката да се въздържат, с което, на практика, улесняват безпрепятственото гласуване и приемане на закона. Така в Женевската република - „протестантският Рим” започва кошмарът, известен като „Вероизповедният въпрос”.
Законодателят предвижда гражданите-католици да могат да избират единствено кюретата, докато епископският наместник, викарий, да бъде одобряван от държавния съвет. На тази база е забранено съществуването на католическа митрополия в кантона. Римокатолиците обаче отказват да се подчинят на този светски диктат, довело до национализирането на тяхната църква, наречена Национална Католическа Църква. Така се стига до разпореденото от правителството насилствено превземане от полицията на католическия храм в Компесиер на 20 ян. 1875 година и обиски в църквата на Шен-Бург на 2 април 1878 и други.
Междувременно, през тази епоха вятърът на свободата и демокрацията преминава през Швейцария, а и в цяла Европа. Федералната конституция е приета през 1874. На следващата година женевските нотабили, съседите на Волтер, дори не се замислят при забраняването на религиозните корпорации в кантона и национализирането на имуществото им. Цели двадесет години са необходими, докато се успокои ситуацията и понятието за толерантност започне да прониква в душите. Тези гротескни мерки не засягали единствено католиците. Протестантите плащат също скъпа цена. Историята на това експлозивно досие кулминира през 1906 г., когато са преустановени всякакви държавни субвенции, субсидии и контрибуции за религиозните организации.
Някой ще си каже, че това е стара история? Съвсем не е точно така! Не става въпрос за исторически инциденти без връзка с настоящето. Днешното положение показва, че инстинктите за лов на вещици въобще не са забравени, а само приспани и готови да се разбудят във всеки един момент за нов живот. В наше време, когато братството между всички човеци, глобализацията и обединеното Европейско семейство са на устата на всички политици, близо 65 години от приемането на Всемирната декларация за правата на човека, има признаци, за съжаление, че старите демони не са си отишли безвъзвратно и тази традиция е вкоренена в определени политически среди с антиклерикална ориентация. Вярно е, че наименуването на едно авеню в град Женева в памет на Кардинал Мермийо измива лицето на женевската държава от миналите престъпления, но много по-важно е да се търси мирното съвместно съществуване в дух на разбирателство и различие, естествено, с уважение към законите.
В Женева радикалното правителство на държавния съветник Антоан Картере (1870-1879) решава да приложи политиката на германския канцлер, както това се прилага от радикалите в останалите швейцарски кантони и в много други европейски държави. Да припомним значението на думата „радикал”, както е според определението на Пол-Емил Литре в края на миналия век: „Който работи за цялостна промяна, независимо от политическия дневен ред в демократичен смисъл”, думата произлиза „корен” и индикира идеята за коренна промяна. Колкото и да похвална идеята, радикализмът отваря вратите за екстремизма, доколкото една клонка на женевските радикали, тази на радикал-либералите, решава да заличи изцяло религиозните организации, възприемани като врагове на новия демократичен ред, изтъквайки стария радикалистки аргумент, че религията е „недемократична”.
Нека се опитаме да резюмираме и систематизираме основните събития от времето на женевския Културкампф, както са ни разказани от историците (срв. « Histoire de Genève de 1798 à 1931 », публикувана от Историческото и археологическото общество на Женева):
октомври 1870
Антоан Картере, радикал-либерал, става Президент на Държавния Съвет на Женева (върховният орган на изпълнителната власт в републиката).
18 юни 1871
Внасяне на законопроект, под диктовката на А. Картере, забраняващ участие в образователната система на религиозни корпорации или конгрегации.
октомври 1871
А. Картере представя проект на закон за „религиозните корпорации”.
23 and 25 Oокотмври 1871
Жозеф Хорнунг, професор по право в Женевската Академия (университета) произнася в Гран-Консей две лекции (срв. Discours prononcés au Grand Conseil le 23 et le 25 octobre 1871 par Joseph Hornung, Genève, Imprimerie Soullier et Wirth, 1871), една, в която защитава принципа, че Държавата и Църквата трябва да бъдат обединени и една, в която подкрепя новия закон за вероизповеданията, като очерня римокатолическите монашески конгрегации, а именно, обвинявайки ги в:
заговор да покрият Европа с манастирска мрежа;
държавата трябва да запази властта си над Църквата;
католическите конгрегации следват собствена съдебна система и отказват да се подчиняват на държавната такава, а върху тяхните членове се упражнява насилие;
оттеглянето на монашеските общности от света и тяхното безпрекословно подчинение, води последните до „социална смърт”;
обетите за бедност на техните членове не са нищо повече от един инструмент за обогатяване с имуществото на членовете им и техните обезнаследени семейства.
3 февруари 1872
Великият Съвет (т.е. парламентът) прокарва закона за корпорациите с 51 гласа „за” срещу 32. Този закон е все още в действие на територията на Женева, гласи, между другото, и следното:
- никоя група, принадлежаща към религиозен орден и живееща общежитийно, няма д абъде наричана конгрегация.
- никоя група без оторизация от Великия Съвет може д абъде разпусната от Държавния Съвет.
Не са указани каквито и да било критерии за одобряване.
19 октомври 1872
Вел. Съвет приема закон а образованието: обучението е светско. Държавата надзирава и частните училища.
17 февруари 1873
Викарният епископ на Женева, монс. Мермийо, е изгонен от Швейцарския Федерален Съвет от Швейцария, ако и да е швейцарски гражданин.
19 февруари 1873
Законът за реорганизацията на католическия култ, вдъхновен от А. Картере, е гласуван от Великият Съвет (77 гласа „за”, 8 – „против” и 2 – „въздържал се”). Държавата налага избори за свещенослужители от енориашите и припознаване, одобряване на епископ от държавната власт. Повечето римокатолици отказват да се подчинят на закона.
17 January 1874
Апостолическият нунций (посланикът на Ватикана) вече не е признат от Швейцарския Федерален Съвет и получава паспорта и акредитивите си обратно.
10 май 1874
Учредена е Национална Католическа Църква в Женева. Тя е считана за схизматическа от Рим. Римокатолиците бойкотират изборите, като по този начин необходимият кворум не е достигнат.
29 май 1874
Новата Швейцарска Конституция е приета от народа на Швейцария. Тя съдържа няколко члена, ограничаващи свободата на католиците.
30 януари 1875
Кворумът е отменен със закон.
23 август1875
Издаден е декрет, забраняващ всички религиозни корпорации в Кантон Женева.
28 август 1875
Приет е закон, забраняващ каквито и да било религиозни служби на обществени места. Този закон не е отменен към днешна дата.
24 май 3 юни 1876
Великият Съвет (в своето болшинство съставен от радикал-либерали) „прочиства” магистратите, за да може, по думите на Антоан Картере, „трибуналите да вършат онова, което народът желае”.
27 септември1876
Имуществото на религиозните корпорации е инкорпорирано към това на държавата.
6 октомври 1878
Народът на Женева отказва реформа на Женевската Конституция, предложена от А. Картере, с която се предвижда засилване правомощията на Държавата. В частност, се цели да се забрани религиозното образование.
10 ноември 1878
А. Картере претърпява сериозна загуба на изборите за Велик Съвет.
14 април1883
Монс. Мермийо, вече епископ на Лозана и Женева, е признат от Швейцарския Федерален Съвет.
1893-1900
Римокатолиците постепенно възвръщат повечето от храмовете си.
15 юни1907
Великият Съвет гласува закон за отделянето на Църквите от Държавата (60 гласа „за” срещу 23), и се преустановява присвояването на храмовете. Законът от 19 февруари 1873 е отменен.
30 юни 1907
Народът на Женева приема закона.
16 май 1944
Държавният Съвет разпорежда, че единствено Протестантската Национална Църква, Римокатолическата Църква и Християнската Католическа Църква (бившата схизматична Национална Католическа Църква) биват признати от Държавата (статут, имащ пряка връзка с данъчните облекчения).
20 май 1973
Народът на Швейцария гласува отмяната на вероизповедните членове 51 и 52 от Швейцарската Федерална Конституция, които забраняват дотогава йезуитите и строежа на нови манастири, като общо 790,000 гласа са „за” и 650,000 „против”, т.е 16 и половина кантона срещу 5 и половина.
Днес част от законодателството от епохата на Културкампфа все още е валидно в Швейцария и Женева и се прилага към малцинствени религиозни общности, нетрадиционни за конфедерацията, а именно:
1) Чл. 50 (4) от Швейцарската Федерална Конституция, който гласи, че не може да се учреди епископия в Швейцария без одобрението на Конфедерацията.
2) Чл. 176 от Женевската Конституция: в кантона не може да се учреди религиозна конгрегация или корпорация без разрешението на Великия Съвет, като тази оторизация може да бъде отнета.
3) Законът от 3 февруари 1872 г. за религиозните корпорации (сп. Който Държавният Съвет може да разпусне неоторизирани религиозни корпорации).
4) Законът от 28 август 1878, който забранява религиозните служби и религиозното облекло на обществени места.  
5) Регулацията от 16 май 1944, определяща само Протестантската Национална Църква и двете католически църкви за държавно-признати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар