Турция: Процесът на подготовка на новата Конституция и свободата на религия или вероизповедание

Автор: Мине Йълдъръм

Турция: Процесът на подготовка на новата Конституция и свободата на религия или вероизповедание

Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков
Източник: Forum 18 News Service, ISSN 1504-2855;
http://www.inancozgurlugugirisimi.wordpress.com/>
www.forum18.org/Archive.php?article_id=1641

Процесът на изготвянето проекта на нова конституция породи очаквания, че ще доведе до напредък в опазването свободата на религия и вероизповедание. Много въпросителни бяха поставени и възможните отговори , предвидени в конституционния проект следва да бъдат отблизо мониторирани. Немалко са въпросите, съотносими със законодателната рамка по защитаване религиозните свободи.

Между тях са следните: Ще продължи ли да бъде Дианетът (Дирекцията на религиозните въпроси към министър-председателя) конституционен орган? Ще бъдат ли гарантирано защитени проявите на религиозна вяра или убеждения като: богослужение, практикуване, преподаване и обичаи? Ще бъде ли „лаикликът”, често погрешно превеждан като секуларизъм, запазен в новата Конституция? Ще бъде ли член 174 (Запазване на Законите на Реформата) от сега действащата Конституция от 1982 г. отменен или претълкуван?

Изключително важно е новата Конституция да гарантира свободата на религия и вероизповедание за всички, включително на агностици и атеисти, в съответствие с поетите от Турция задължения по отношение на човешките права. В този смисъл, от съществено важно значение е конституционната реформата трябва да върви паралелно с законодателната реформа (www.forum18.org/Archive.php?article_id=1537). Без добри закони, нормативна уредба и конкретни действия от страна на държавата, сама по себе си, Конституцията би имала само ограничено влияние при генерирането на практическа промяна в ежедневния живот на хората, принадлежащи към религиозни малцинствени общности ( вж. www.forum18.org/Archive.php?article_id=1585).

Процесът

На Конституционната Помирителна Комисия (КПК), председателствувана от Говорителя на Великото Народно Събрание Джемил Чичек, е възложена задачата за изготвяне на проектоконституцията. Членовете на Комисията са от управляващата Партия на Справедливостта и Развитието и главните опозиционни партии: Републиканската Народна Партия, Партията на Националистическото Движение и Партията на Мира и Демокрацията. Предвиденото приемане на всяка една промяна с единодушие е от извънмерно значение, давайки надежди, че новата Конституция би изразявала и би се радвала на консенсус на широка основа. Въпросите, по които не може да се постигне консенсусно решение, се предвижда да бъдат преразглеждани в търсене най-благоприятно разрешаване.

Конституционната Помирителна Комисия е отворена да направи този процес отворен към предложения от всички обществени сектори, в т. ч. политически партии, конституционни организации, професионални организации, профсъюзи, неправителствени организации, фондации и религиозни общности. Работата на Комисията ще протече в три фази. Първата фаза представлява обществено участие, а именно подаване на предложения, събиране на инофрмация и оценка. Тази фаза трябва да приключи до края на м. април 2012 г. (вж. http://yenianayasa.tbmm.gov.tr/calismaesaslari.aspx>). Следващата фаза е изработването на принципите на бъдещата Конституция и проектен текст. Третата фаза е заложено да представлява публичния дебат върху конституционния проект и редактиране на черновата след обществената дискусия. Комисията цели да финализира работата по това до края на 2012 година, когато проектът ще бъде внесен в Общото Събрание на Турския Парламент, Великото Народно Събрание.

Макар да е немислимо новата Конституция да може да реши всички наболели проблеми в Турция по отношение зачитането на свободата на мисълта, съвестта или вероизповедта, процесът сам по себе си, може да се превърне в двигател за напредък по тези цели.

Най-напред, процесът би спомогнал за създаване на промяна в манталитета на мислене по отношение на Туския идентитет. Съвременните националистически становища и начин на мислене, които са сериозна сила в държавата и в обществото, виждат «предателство» в «другите», невписващи се в националистическия стеретип на понятието «Турски», в т.ч. мюсюлманските несунитски общности (вж. Forum18 от 29.11.2007 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1053).

На второ място, процесът би отворил за обществено обсъждане постановленията, клаузите и положенията в настоящата Конституция и закони, ограничаващи хората в Република Турция от упражняване в пълнота и цялостност на правото им на религия и религиозни убеждения.

Промяна на манталитета?

Най-големият възможен принос на процеса за изработване на новата Конституция би станало окуражаването на общественото мнение да приеме плуралистичния подход в държавните политики, стратегиите за развитие и отношенията между гражданите на страната.

Действащата понастоящем Конституция възхвалява държавата в ущърб на уважението към правата на индивида, като привилегирова Турския национализъм. Гореизложеното в никакъв случай не способствува развитието на плуралистична демокрация, в каквато Турската държава има аспирации да се превърне.

Публичният дебат по новата Конституция, включително преговорите между политическите партии, приносът на НПО-сектора и малцинствата, биха допринесли за изграждането на отворено общество – една „по-свободна” Турция, както се изразяват някои анализатори. Това със сигурност ще доведе и до промяна към нов манталитет, който признава правата на различни части от Турският социум. В момента, обаче, в Турция действащата сега Конституция има много мощна и широка подкрепа.

„Лаиклик” или „Турският секуларизъм”

„Лаикликът”, т. е „Турският секуларизъм”, има огромно влияние за гарантирането религиозните права и свободи. Неговото значение се различава както от френският концепт за „лаицизъм”, така и от разбирането на термина „секуларизъм” извън Турция. „Лаикликът” като основен принцип е силно защитен в Конституцията от 1982 г. и е описан като „разделяне на държавата и религията”. На практика този термин означава защита на държавата от влиянието на религията посредством изкъсо държавно наблюдение на религиозната дейност и по-малка автономия на религиозните общности, отколкото в много от останалите държави (вж. Forum18 от 07.02.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1537>).

Големият проблем при „лаиклика” е, че няма едно тълкувание; а са налице няколко виждания в разбирането на този принцип за светската държава, използвани от различните политически партии.

Подготвителният процес предлага на управляващата партия, като основен фактор при формулирането на Конституцията в Турция, възможността да заложи в новата Конституция собствената си гледна точка по отношение на „лаиклика”. Премиерът Реджеп Таийп Ердоган, в речите си, изнесени по време на обиколката му в периода и по повод на Арабската пролет, заяви, че „лаиклик”, според него означава, че държавата запазва еднаква дистанция от всички религии. В същото време той самоопределя религиозната си идентичност като мюсюлманин. Когато сравним подобни изказвания с политиките на управляващата AKP в посока на религиозните права и свободи през последните години, липсва яснота за действителната правителствена позиция по въпроса (вж. Forum18 от 27.06.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1585>).

При дефинирането значението на термина „лаиклик” в новата Конституция, управляващата AKP ще трябва да намери баланса между исканията на „консерваторите”, „националистите” и „секуларистите’ – всички от които изхождат от различни позиции и тълкувания. Партията на Справедливостта и Развитието на Ердоган ще трябва неминуемо да вземе под внимание и нормативните изисквания на международното право и решенията и определенията на Европейския Съд за Правата на Човека в Страсбург, изискващи неутрална роля за държавата. Подготвителният процес ще разкрие значението на гореказаното по отношение линията на пресичане между религиозната свобода и национализма.

Тези въпроси включват, естествено без да се ограничават единствено с тях, следните животрептящи проблеми: Дианетът (вж. Forum18 от 04.05.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1567>); задължителното училищно обучение по религия ((вж. Forum18 от 23.08.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1603>); задължителното вписване на религиозната принадлежност в личните документи ((вж. Forum18 от 08.10.2010 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1496>); постигане на съгласие за прояви на религиозността, в частност носенето на забрадка в обществените учебни заведения и на местоработата ((вж. Коментар от Т. Джеръми Гън по решението на ЕСПЧ по случая Шахин - www.strasbourgconsortium.org/document.php?DocumentID=3846>); липсата на адекватен законодателен статус за религиозните общности (вж. Forum18 от 07.02.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1537>).

Главната опозиционна партия – Републиканската Народна Партия, чрез която основателят на републиката, Мустафа Кемал Ататюрк, водеше Турция като еднопартийна държава години наред, - е основният политически защитник на „лаиклика”. За значителна част от кемалистите, „лаикликът” означава ограничаване влиянието на религията, особено на Исляма, върху държавата, посредством държавно регулиране упражняването на религиозната свобода. Това разбиране принципа на лаиклик утвърждава политики на изключване изявата на религиозността в обществената сфера. Конституционният проект на кемалистката партия съдържа Преамбюл, характеризиращ Републиката като „светска, демократична, социална и уважаваща човешките права”. В проекта също е заложено отпадането на термина „турскост” и въвеждане в употреба на понятието „гражданин” вместо него (вж. Forum18 от 27.06.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1585>).

Който и от разгледаните концепти за лаиклика да се наложи в окончателния нов конституционен текст, той ще намери своето значение в законодателството и неговото тълкувание и приложение. Важното е ролята и действията на държавата да се хармонизират с поетите задължения спрямо международните хуманитарни стандарти по отношение на човешките права.

Запазване на Законите на Реформата

Член 174 (Запазване на Законите на Реформата) от сега действащата Конституция от 1982 г. определя, че „никое положение в Конституцията няма да бъде тълкувано или интерпретирано за обявяване за неконституционни Законите на Реформата, изброени по-долу, чиято цел (..) е да охраняват секуларния (светския) характер на Републиката..”

Засега няма индикации дали този член ще се запази и в новата Конституция. Законите на Реформата са директно или индиректно свързани с активната защита на лаиклика (така както е създаден от основателите на Републиката). Те включват:

1. Законодателен Акт №430 от 3 март 1340 (1924) за унифициране на образователната система, който предвижда държавен контрол над всички форми на религиозно обучение (вж. Forum18 от 05.01.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1526>);

2. Законодателен Акт №2596 от 3 декември 1934 за забрана носенето на определени (мюсюлмански религиозни) облекла;

3. Законодателен Акт №677 (LADLS) от 30 ноември 1341 (1925) за затварянето на дервишките конвенти, текета и гробници, премахването на службата на пазителя на гробниците и премахването и забраната на определени титли, който закон довежда до затваряне на алевитските богослужебни лица (вж. Forum18 от 02.03.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1549>) и забранява на техните водачи да ползват религиозните си титли и санове (вж. Преглед на Forum18News за религиозната свобода в Турция - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1379>).

Доколко Законите на Реформата ще бъдат запазени в новата Конституция и ако да – до каква степен, ще бъде спорен въпрос. Много вероятно е, че законите ще бъдат обсъждани поединично, отколкото в пакет. Кемалистката партия, като естествен защитник на Законите на Реформата, заяви, че те нямат „червени редове” в преговорите. Само времето ще покаже какво всъщност означава това твърдение. Някои от тези закони не се прилагат в действителност; дълги години са изминали откакто е произнесена присъда за глоба по Закон №671 от 25 ноември 1341 (1925) за носенето на шапки. Забраната за употребата на алевитски титли също от много време не е била прилагана. Но други от законите на реформата като №677 и №430 ще бъдат сред най-яростно обсъжданите.

Все още дервишките ложи на суфийските ордени са затворени. Повечето са превърнати на музеи, където е невъзможно вярващите да се събират за богослужение и са достъпни за посещение единствено след закупуването на билетче. Някои са на мнение, че този закон LADLS е основното и единствено препятствие за признаване на джемевитата (богослужебните места на алевитите, които са около една трета от населението), а други смятат, че законът сам по себе си не е пречка. Така или иначе този казус следва да намери решението си в процеса на изготвянето на новата Конституция.

Ако бъде отменен LADLS, множество сложни въпроси ще изникнат. Например: Ще бъдат ли дервишките ложи и свещени тюрбета реституирани на религиозните общности, които са техни правоприемници? Имотите на ложите и текетата е била прехвърлена към Генералната Дирекция на Фондациите. Това прехвърляне на движимо и недвижимо имущество би станало източник на безконечни спорове, ако се предявят реституционни претенции. Скорошният правителствен Декрет за Реституцията дава възможност за възстановяване собствеността над подобни имоти, принадлежали на фондации/сдружения на християнската общност, които са преустановили своето съществувание де юре и де факто (вж. Forum18 от 06.10.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1621>).

Трудно за вярване е, че законодателният акт за затварянето на дервишките конвенти, текета и гробници от 1925 г. ще бъде отменен. По-скоро ще се търси признаването на джемевитата като хетеродоксални мюсюлмански молитвени места чрез поправка или добавка към LADLS, с която те да не се разглеждат като текета (места за богослужение) по смисъла на закона, или посредством друга подходяща формула.

Дори и да се постигне горното, то не ще преодолее всички препятствия по казуса. В съдебни дела държавата винаги се е опирала на становището на Дианета, че джемеви не са места за богослужение, тъй като по презумпция мохамеданите се молят в джамиите, независимо, че Дианетът няма законова власт по подобни въпроси (вж. Forum18 от 02.05.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1549>).

Шенол Кълъч от „Асоциацията за либерална мисъл” аргументира на страниците на в-к „Звезда” (14.11.2011) становището си, че макар предписанията на LADLS да е проблематично за сунитското суфистко движение, то на дело не е прилагано към неговите представители. Обаче за алевити, бекташи и нусаири продължава да бъде препятствие пред ползването на дервишките ложи за богослужебен живот и подобни духовни цели. За мнозина разглежданият закон функционира като защита „на хартия” против влиянието на ислямските религиозни общности. Трябва да се припомни във връзка с това, че нито една религиозна общност няма статут на юридическо лице в съвременна Турция (вж. Forum18 от 07.02.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1537>).

Конституционна защита на религиозната свобода

Член 24 („Свобода на религията и съвестта”) от сегашната Конституция защитава свободата да се изповядва религия и свобода на богослужебния живот, като регулира религиозното обучение. Той обаче не признава изрично нито правото на промяна на вероизповедание, нито проявите на вероизповедание „в богослужение, обучение, практика и обичаи”, както е заложено в международните стандарти за правата на човека. Добра стъпка напред би било инкорпорирането на член 9 („Свобода на мисълта, съвестта и религията”) от Европейската Конвенция за Правата на Човека и Основните Свободи, която Турция е ратифицирала през 1954 г., в новата Конституция (вж. Forum18 от 07.02.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1537>).

Ясно формулираната защита на прояви на религиозните убеждения може да усили приемането на нормална религиозна дейност, която да не е била защитена при сегашното тясно интерпретиране на правото „да има религия” и „богослужение”. Използването на религиозни символи от физически лица в различните обществени направления по този начин ще бъде по-силно защитено. Например, Министърът на Семейните и Социалните Политики Айше Сахин на 4 ноем.’11 г. заяви, че проблемът със забрадките следва да се разреши с помощта на Конституцията.

По-широка писта за изява може да стане начинът за признаване правото на съзнателен отказ за носене на военна служба. В момента Турция претендира, че такъв съзнателен отказ не е защитен от правото на свободно изповядване на религиозните убеждения (вж. Forum18 от 17.03.2010 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1053>). Но на 22 ноем. 2011 г. ЕСПЧ в Страсбург намери в делото на последователя на „Свидетели на Йехова” Юнус Ерджеп срещу Турция, че е отказ на право за съзнателно противопоставяне на военната служба е в нарушение именно на член 9 („Свобода на мисълта, съвестта и религията”) от Европейската Конвенция за Правата на Човека и Основните Свободи.

В турските медии бе съобщено, че в нов проектозакон съзнателното противопоставяне на военната служба се определя като престъпление, за което се налага наказание полагане на обществено полезен труд за приблизително срок, който е приблизително два пъти от срока на редовната наборна военна служба. След полагането на този труд в обществения сектор „престъпникът” ще се счита, че е изпълнил своето задължение към страната. На 28.11.2011 г. War resisters International съобщи за ареста на предния ден на мюсюлманина Мохамед Сердар Делидже по обвинение в съзнателно противопоставяне на военната служба.

Допустими ограничения

Конституцията от 1982 г. съдържа няколко клаузи, които биха могли да са повод за ограничаване изявите на религията. Член 24 (5) постановява, че „никому не е позволено да експлоатира или насилва религията или религиозните чувства или предмети, считани за свещени от религията”, което представлява една много широка формулировка, оставяща отворен въпроса какво точно се забранява. Член 11 („Върховенството и Свързващата сила на Конституцията”) постановява, че „законите не трябва да бъдат в конфликт с Конституцията”, обаче липсата на яснота в член 24 е предпоставка за неприлагането на член 11.

Член 14 („Забрана за Погазване на Основните Права и Свободи”) включва клауза, в която се постановява следното: „Никое от правата и свободите, въплътени в Конституцията, ще бъде упражнявано с цел потъпкването неделимия интегритет на държавата в нейната територия и нация, и в заплаха за демократичния и светски ред на Турската Република, базирана на човешките права”. Отново имаме една размита широка формулировка, която може да бъде използвана за ненужно ограничаване на определени права.По-добре би било да се приеме клаузата с ограничения, съобразно член 9 („Свобода на мисълта, съвестта и религията”) от Европейската Конвенция за Правата на Човека и Основните Свободи: „Свободата за изява на нечия религия трябва да е предмет единствено на ограничения, предписани в закон, които са необходими на демократичното общество в интерес на обществената сигурност, опазването на обществения ред, здравето или морала, или за опазването правата и свободите на останалите.” От изключителна важност е новата конституция да не позволява ограничения, извън предвидените в член 9 на ЕКПЧОС.

Религиозно Обучение

Чл. 24 от сега действащата конституция постановява:„Образованието и обучението по религия и етика ще се извършва единствено под държавен контрол. Обучението по религиозна култура и по етика е задължително в учебните програми на началните и средните училища”. Това доведе до редица проблеми при упражняването на свободата на вероизповед, в т.ч.решението на ЕСПЧ срещу Турция (вж. Forum18 от 05.01.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1526>).

Понастоящем, официално религиозното обучение се извършва в университетите (ислямско богословие) и в организираните от Дианета курсове по Коран. В богослужебните места се провежда религиозно обучение под егидата на асоциации или фондации, но при това обучение не се получава никакъв образователен ценз или квалификация. Изричното признаване правото на проява свободата на вероизповед в обучение би позволило разкриването на учебни заведения за религиозно обучение извън държавната образователна система. Същото не означава, че държавата трябва да абдикира от ролята си на регулатор в този процес, а означава, че държавата е длъжна да гарантира свобода за всички и да създаде необходимата законова и административна рамка.

Дианетът

Турските юридически експерти, религиозните малцинства и неправителствения сектор единодушно посочват препятствията, които Дианетът (конституционната обществена институция) поставя на пътя на Турция в изпълняване на поетите задължения по отношение спазването и защитата на човешките права. Засега правителството настоява, че закриването на Дианета е нереалистично (вж. Forum18 от 04.05.2011 - www.forum18.org/Archive.php?article_id=1567>).

В Турция битуват от една страна мнението, че държавата не трябва нито да се намесва, нито да подкрепя която и да било религиозна общност или дейност; а от друга страна, -че държавата е длъжна да подпомага религиозните служби като традиция, но и да субвенционира/субсидира финансово несунитските хетеродоксални религиозни групи. Това е съотносимо към въпроса как конституцията ще уреди отношенията между държавата и религиозните общности. Обективно погледнато, от този дебат към дадения момент, може да се очаква една по-плуралистична структура на Дианета и данъчни облечения за онези, които не желаят да подпомагат или сами да се облагодетелствуват от дианетските служби и услуги.

Какво да се очаква от новата Конституция?

С всички възможности, откриващи се за защита свободата на религията в Турция, които процесът на изготвяне новия проект за конституция, някои са изкушени да се надяват за революционна трансформация. Съществуващите днес проблеми, поради законодателната база и практика, липсата на политическа воля за решаване някои от тях, обаче ни приземяват към един по-голям реализъм в очакванията. Вероятно, ако не се засегнат съществено наболелите проблеми, тази нова Конституция не ще се превърне в очакваната стъпка към „по-свободна Турция”. Определено обаче тя би била много по-добра от съществуващата днес Конституция.

Бележки:

За повече анализи и коментари върху свободата на мисълта, съвестта и религията в Турция могат да бъдат открити на: www.forum18.org/Archive.php?query=@religion=all@country=68>.

Компилация от материали за целите и задачите на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа може да бъде намерена на: www.forum18.org/Archive.php?article_id=1351.