Седмицата на ООН за хармонически междурелигиозни отношения

Йеродякон Петър Граматиков

Цел на глобалната седмица за хармонични междурелигиозни отношения, която се отбелязва всяка първа седмица на месец февруари, според Резолюцията на ООН, е да припознае “императивната необходимост от диалог между различните вероизповедания и религии и да посредствува взаиморазбирателството и съработничеството между людете”.

Тази цел бе поставена като приоритетна от Комитета на Министрите в Отговор (Doc. 9215) на Препоръка 1396 (1999) на Парламентарната Асамблея на Европа, приет на 765 среща на заместник-министрите на 19 септ. 2001 г, задължаващ правителствата в случай, когато религиозният плурализъм поражда разделения и напрежения, властите да отговарят не с ограничаване на религиозния плурализъм, но да осигурят взаимно уважение между различните групи.

В стиховете на Джалал ад-дин Руми има една притча, която прекрасно илюстрира практическото достигане на разбирателството, помирението и хармоничното съжителство: “Веднъж четирима приятели (грък, персиец, турчин и арабин) намерили монета и решили да си купят нещо, което ще се хареса на всекиго от тях. Мненията им не съвпаднали: гръкът поискал да купят “стафил”, персиецът – “енгур”, арабинът – “ейнаб”, а турчинът – “узюм”, заради което се изпокарали. Тогава един непознат предложил да купи нещо, което ще се хареса на всички. Те се съгласили и получили по чепка грозде – това било и стафил, и ейнаб, и енгур, и узюм. Такава е и Истината, до която достигат светиите на всички религии и която различните народи наричат по разному и което, основно заради неразбиране, води до вражди и войни.

Днес пред нас се изправят разнообразни глобални промени и предизвикателства, за които трябва да намерим оригинални и творчески решения – част от глобалната ни отговорност.

Искам да споделя с вас един цитат от бележития представител на сребърния век на руската религиозна философия Николай Бердяев, когото преди една година в рамките на конференция против ксенофобията и други форми на нетолерантност Високопреосвещеният Корчански митрополит Йоан Пелуши от Албанската Православна Църква припомни думите на руския мислител: “Винаги в света е имало две раси хора; те съществуват и днес, като това разделение е най-важното от всички останали. Съществуват онези, които разпъват, и тези, които са разпънати; онези, що подтискат, и тези, които са подтиснати; онези, които мразят, и тези, що са мразени; причиняващите страдания и страдащите; преследващите и преследваните. Ненужно е да обясняваме чия страна следва да вземат християните”.

В разпространяваните от Българският апостол Левски през 1869 г. прокламации на турски език сред родопското население се казва: “А вие братя на мохамедановата вяра, къде са вашите правдини... И вие братя сте погазени, излъгани, както и ний... Ний българите подаваме ви братската си ръка. Религиозни сметки не щем да водим с вас... мщсщлмане! В свободна България ума място за синца!...”

На 4 февр. 2011 г. Архиерейският Събор на Руската Православна Църква прие важен документ-определение “За въпросите на вътрешния живот и външата дейност на Руската Православна Църква”, в който последните три параграфа 48-50 разясняват главните задачи на дейността в областта на:

1/ междухристиянските връзки за съвместна защита на ценностите на християнския морал и традиционните семейни ценности, противодействие на дискриминацията на християните и разрушаването на християнската европейска традиция и общ отговор на процесите на либерална секуларизация и глобализация;

2/ междурелигиозният диалог за намиране отговор на общите за всички вярващи хора предизвикателства на съвремието, обезпечаване на мирен живот и сътрудничество на хората от различни религии, националности и култури, съвместно противопоставяне на екстремизма, тероризма и на опитите за изтласкване на религиозния мироглед встрани от обществения живот.

В Електронния Сборник на Арабската Мъдрост по Проекта Гутенберг (John Wortabet, 2010, EBook #33109) четем: “Човек не може да бъде мъдър без опит”; “Мъдрец не е този, който намира изход от злото, а онзи, който успява никога да попадне в зло”. Тези арабски пословици акцентират върху практическия мистицизъм, в който ценностите се прилагат в действията. Същото приблизително ни казва и св. ап. Иаков в Съборното си послание, гл. 2:

17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.

20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?

26. Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

В съвременна България пред нас стоят две алтернативи по отношение на инославните и иноверните религиозни общности в страната и религията по принцип. Първата е пътя на религиозния монопол. Модел, който познаваме отрелигиозното минало, което си е чиста форма духовен тоталитаризъм на религиозна основа, пътя на балканизацията, който деформира модерната социо-културна ориентация на православно-вярващите българи. Втората алтернатива е пътя напред, пътя на плурализма и европеизацията, който води до култивиране на равенство и толерантност в социума, законодателството и в душите на хората. Реалиите на плурализма спомагат всяка личност на глобалното село да задълбочи критически познаването на собствената си религия в светлината на множество различни културни исторически перспективи и да ги приема толерантно.

Мнозина велики люде от различни вери акцентират именно върху опита и действието. През 2-ри век Юстин Философ казва: “Нашата религия ни учи да обичаме не само нашите, но и чуждите, дори враговете си”. А Тертулиан подтвърждава: “Ако всички хора обичат своите близки, то християните се отличават от тях по това, че те обичат и ония, които ги мразят”. Св. Василий Велики (330-379) смята, че “всички, що служат истински на Бога са длъжни да имат за цел възстановяване единството на църквите, които в разни времена и по различни пътища са се отделили една от друга. Защото единството е дар от Бога и изисква дълбоко чувство на смирение без горделиво инатене. С този призив за “неспирно търсене” на единството на църквата, което е “безспирно пътешествие”, Патриарх Вартоломей откри провелата се на 7-14 окт. 2010 г. среща на Комисията “Вяра и Ред” в Колумбари, Крит – Гърция: “Жизнено важно е да се учим от ранните Отци и Майки на Църквата и от онези, които във всяко поколение, са отстоявали интегритета и интензитета на Апостолската вяра”.

Н. Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей Първи се обърна към участниците във форума “Фундаментализъм и Вяра през Новото Хилядолетие: Поглед от Кръстопътя между Изтока и Запада” (25 окт. 1995 г.) със следните думи: “Църквата на Мира служи на Княза на Мира и ще стори всичко по своите възможности да го сподели с благословената човешка общност.” Защото, според патриарх Вартоломей, по думите на Американския мъченик д-р Мартин Лутер Кинг Мл.: “Любовта е единствената сила, способна да трансформира един враг в приятел”. За учението на Православната Църква фундаментално убеждение е, че Християнството трябва да играе активна роля в усилията към помиряването на всички хора. Това разбиране се основава на Христовото учение методологията на помирението, посредством включвае в диалог между страните с двуякото задължение да обичат Бога и да обичат своя ближен, което отразява божествените атрибути на Любовта, която изпълва същността и битието на Бог съвършено, безкрайно, неописуемо и неизчерпаемо (срв. 1 Йоан. 4:8 > “Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов”).

Бел.: Доклад в Американски Център при Столична библиотека, в рамките на кръгла маса по случай Седмицата на ООН за хармонически междурелигиозни отношения, 03.02.2012 г.