„Да не ни дотегнува да вършим добро” (Гал. 6:9а)

Интервю с Петър Граматиков: „Да не ни дотегнува да вършим добро” (Гал. 6:9а)

Публикувано: Ивет Лолова 22.12.08

http://www.ludimladi.bg/index.php?p=view&aid=681

Петър Граматиков е от Пловдив. Той е православен богослов и йеродякон (от 2000 г.) в клира на св. Българска православна църква. Освен Софийската Духовна Академия „Св. Климент Охридски”. Има специализация в областта на икуменическия и междурелигиозния диалог “Богословие на Живота” в Икуменически Институт – Шато дьо Босе при Световен Съвет на Църквите в Женева и Автономния Протестантски Богословски Факултет при Женевския Университет, и междууниверситетската програма на Висшия Православен Богословски Институт на Вселенската Патриаршия, Шамбези – Женева; Католическия Богословски Факултет при Фрибургския Университет и Автономния Протестантски Богословски Факултет при Женевския Университет, Швейцария, за което получава специална титла (неархонска), а Питакион, за Учител на Вселенската Православна Църква.

Заемал е административни постове по ведомството на Св. Синод на Българската Православна Църква, а понастоящем е хоноруван преподавател в новоакредитираната специалност „Теология” при Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Поводът да го потърся за този разговор беше спечелената от него първа награда в конкуса на LudiMladi.bg "Старата снимка".

Ето какво разказа той за любовта си към библейската и фамилната история, за вярата и за църквата.

С какво конкурсът "Старата снимка" провокира Вашия интерес?

Не знам дали е уместно дали да го нарека професионална „деформация”, но уважавам старината във всичките й форми, тъй като години наред съм преподавал Стар Завет – Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет, Библейска Археология и Библейска История в Пловдивска Духовна Семинария “Св. Св. Кирил и Методий”; в Катедра Стар Завет – Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет, Библейска Археология и Библейска История в Богословски факултет, Софийски Университет “Св. Климент Охридски” и др. Така че приех обявеният фотоконкурс за стари фотографии, като предизвикателство да намеря снимка, която освен да бъде актуална с оглед настъпващите Коледни празници, но и да бъде изследователски обработена в най-голямата възможна пълнота.

Интересувате ли се от семейната Ви история и има ли Вашият род родословен дневник или родословно дърво? Ако няма, бихте ли приели отговорността Вие да го започнете?

Изключително много ме интересува фамилната история, но все още с баща ми не сме изградили родословно дърво, но вече няма да отлагаме. Ако в България има достъпна програма, подобна на Family Tree Builder от My Heritage, това много ще улесни повечето хора, които имат добри намерения да го направят, но се стряскат пред трудоемката задача.

Как миналото на рода може да помогне на настоящето? Какво можем да научим от нашите предци?

Познаването на предците би ни окуражило да изпълним предписаното от светите отци и великите учители на Църквата, като за илюстрация прилагам два уместни, считам, цитата: „За нас, българите, възпитанието е непонятно и чуждо. Непонятна и чужда е най-великата цел на живота: облагородяването, възвисяването, обожествяването на човешката личност - човешката душа.” (Неврокопски митрополит Борис, 1888-1948)

„Впрочем, ако успеете да насадите в сърцата на вашите деца страх Божи, тогава върху тях различните човешки капризи няма да въздействат.” (Св. Амвросий Оптински)

Смятате ли, че всяко семейство трябва да има родословен дневник, за да се чувстват ангажирани и по-младите да се включат в неговото списване?

Това е задача не само на семейството, но и на обществото – да култивира у младите ангажираност към своя род и минало и аз като Ваш колега журналист – директор на сп. „Клуб Орфей” (ISSN 1312-9023) и член на Съюза на Българските Журналисти, винаги съм налагал подобна позиция в медиите и в живота. Искрено вярвам, че за горно би допринесло и религиозното обучение и възпитание, както ни съветва и Св. Йоан Касиан Римлянин:

„В делото на нашето спасение участва и Божията благодат, и нашето свободно произволение; и за да изпълни своите желания, човек, който макар да желае добродетели (т. е. да се стреми към съвършенство), винаги се нуждае от Божията помощ. Не трябва да мислим, че човешката природа е способна единствено да върши зло; Творецът е всял в душите ни семената на всички добродетели, но за тяхното израстване е необходимо въздействие от страна на Бога, така че в човека винаги има свободно произволение да приеме или да не приеме тези благодатни въздействия.”

Как прекарвате свободното си време?

През повечето свободно време чета, пиша, публикувам в периодичния печат и се занимавам с научни изследвания, като не са малко и сериозните публикации през годините, като съм член на Секция „Белетристика” при Дружеството на пловдивските писатели. Ето някои от публикациите ми:

1. Граматиков, Петър, “Преглед на религиозната училищна книжнина през Възраждането”, - В: “Училищна Книжнина в България през 19 век (Сборник материали от научна сесия, Пловдив, 12-13.10.1994)”, Изд. Народна Библиотека – Пловдив, Пловдив, 1994.

2. Граматиков, Петър, “Дуализмът на Богомилите (Нова религия или Секта)”, - В: “Идентитет в конфликт. Класическата християнска вяра и Религио Окулта (Сборник в чест на Йоханес Огорд)”, Изд. “Диалог-Център”-Дания, Орхус, 1998 (на англ. ез.)

3. Граматиков, Петър, в съавторство с екип, “Обърни се към Господа: Възрадвай се в Надеждата (Библейски изследвания-Размисли-Литургическа помощ)”, Изд. Световен Съвет на Църквите, Женева, 1999 (на англ.; прев. на френ., нем., исп. ез.).

4. Граматиков, йеродякон Петър, “Aрианския Събор във Филипополис - 343 година”, Изд. КАМА/Френски Културен Институт, София, 2006 (прев. от френ. ез.).

5. Граматиков, йеродякон Петър, “Проекции на доникейския традиционализъм сред умерената арианска партия през IV век (догматически и канонически аспекти), - В: “Готите (Съвременни измерения на готското наследство в България)”, Изд. БалканМедия, София, 2006.

Вярват ли българите в Бог и защо ходят на църква?

Трудно е да се определи точният брой на практикуващите (редовно черкуващите се и приемащи свето причастие) православни християни в България, сигурно е само, че болшинството от самоопределящите се като такива не знаят какви са Божиите заповеди или какво учи Православният катехизис, защото са от така наречените „Коледни християни” (празнуващи Коледа и Великден в битово-семеен кръг) или, както още се наричат подобни християни по света – „християни на четири колела”, т.е. такива, които посещават за първи път църква, возени в бебешка количка, за да бъдат кръстени, следващото им влизане в храма е в сватбена лимузина, когато сключват църковен брак, и накрая всички тръгват за последно за храма, возени в траурната катафалка.

Шири се мнимо подвижничество. Мнозина са изгубили Христовия път, изпаднали в маловерие, кривоверие, суеверие или, даже, в неверие. Мнозина наши братя и сестри са се увлекли от всевъзможни нови религиозни движения, ясновидци, екстрасенси и др. окултни практики. Те са много добри християни, нищи духом и жадни за духовна храна, но лишени от ръководството на св. Православна църква; предоставени сами на себе си, на собственото свое самосъзерцание. Дълг неотменен и най-наложителен и свещен се налага предимно на църковните пастири, да дават нужната духовна храна на тези добри християни и християнки и да ги затвърждават в лоното на родната ни св. Православна църква, от която те все още не са се отлъчили, но ги грози такава опасност, като на лишени от непосредственото и кормило в прехода от земния човешки живот към Царството небесно и вечния живот след смъртта.

Малко хора в нашето съвремие биха си спомнили откъс от житие на български или всеправославен светия, нито някоя евангелска притча, нито поне една осмислена светия, нито някоя евангелска притча, нито поне една осмислена богословска мисъл и почти никой не би посочил случай, когато към някое добро дело ги е подтикнала чута църковна проповед или дълбоко преживяно богослужение. Малцина са тия, които преди да направят своя избор ще погледнат в Евангелието или ще се посъветват със свещенослужител. Повечето ще се консултират с хороскоп, магьосник или екстрасенс – ясновидец, защото за тях единствен критерий се явяват човешкият разум и частните религиозни представи и суеверия. Оказва се, че живеем в страна с „победил окултизъм” – признак за дълбока нравствена и религиозна криза.

Все още няма функционално свидетелство за същността на православната вяра в мас-медиите. От повечето печатни и ефирни „зарисовки” на църковна тематика богословие и православие не би могло да се научи. Медийните коментари и разговори се водят тенденциозно в две посоки: етнографско-фолклорен, в стил битово християнство с езически обичаи и практики, или рушително-скандален авторитета на Българската Православна църква (често пъти щедро заплатени от разностранни по интереси, но обединени в своето антиправославие групички на финансова, политическа и нео-сектантска основа).

Руският религиозен философ Владимир Соловьов подчертава, че това именно е мечтата на Антихриста – да затвори Православието в ритуално-етнографски резерват. В „Повест за Антихриста”, която увенчава посмъртния труд на Соловьов „Три Разговора”, Антихристът, провъзгласил се за президент на земното кълбо, се надява да купи благоразположението на православните християни, като се обръща към тях с думите: „Любезни братя, знам, че след вас има такива, за които най-ценното в християнството е Свещеното предание, старите символи, древните песни и молитви, иконите и богослужебният чин. И в действителност, има ли нещо по-скъпо за религиозната душа? Знайте, възлюбени, че днес подписах указ за отпускане на огромни финансови средства на Световния музей на християнската археология с цел да се събират и опазват паметниците на църковната древност. Братя православни, комуто е по сърце тази моя воля, който може да ме приеме и нарече свой истински вожд и владика, нека пристъпи тук ...!” – Тогава става старецът Иоан и заявява, че „най-ценното в християнството е самият Христос”.

Не е ли време православната църква да се обърне повече към хората и да участва по-активно в различни социални дейности?

У нас много се говори през последното десетилетие на ХХ век, че православието е духовната съкровищница на нацията и Отечеството ни. Повечето българи искрено се съгласяват с това твърдение. Всички са убедени, че духовността е добро нещо, че пътят към храма не бива да буренясва и че в духовната съкровищница на Православието Христовата църква вече две хиляди години трупа и съхранява ценностите на вечния живот. Как обаче всеки от нас може да получи своя дял от това духовно съкровище? Чрез възраждане на православната енория – „Малката църква Христова”.

Целта на енорийския живот и активните православни братства при храмовете е: а) по-тясно да се обединят всички енориаши около енорийския храм, б) да приучи християните да четат и усвояват Словото Божие и духа на св. Православна църква и да го прилагат в живота си, в) да създаде у християните потребност и навик към сърдечна молитва и към молитвено участие в богослужението и приучване на общо църковно пение, г) да развива у православното паство любов към ближните, като ги привлича да участват във всестранна църковно-благотворителна и просветна дейност.

За удовлетворяване на посочените цели са налице и многообразни средства от инструментариума на самата Църква, като: а) да не се организират енориашите систематически да четат Св. Писание и да се преподават православни християнски уроци за утвърждението им във вяра и добродетел, б) чрез беседи, проповеди, лекционни цикли, печатни материали да се изясняват истините на православно-християнското учение, в) да се полагат старания за въздействие и възвръщане към Църквата на падналите в религиозни заблуди или пороен живот, г) да разпространява Св. Писание и книги с религиозно-нравствено съдържание, издадени или препоръчани от Св. Синод на Българската Православна църква или Епархийското началство, д) подпомагане материално и морално нуждаещите се бедни, болни и страдащи християни, и при възможност организиране на особени мероприятия за църковна просвета и благотворителност, е) устройвани братски срещи, духовни събрания, общи излети, поклоннически пътувания и др. (по духовни околии или епархии).

И така, само ако разграничим кое е истински Христовото в християнството и кое е святото в светото Православие, ще можем да се надяваме на душевен мир, на земно благополучие и вечен живот, защото само чрез истинския Изкупител, Спасител и Бог – Господ Иисус Христос, ще надмогнем вековете като православни и като българи.

Вашето пожелание към хората в трета възраст в България?

Наясно съм с положението на хората в трета възраст в България, тъй като съм сериозно ангажиран в неправителствения сектор през последните 12 години - съучредител на междуденоминационно сдружение с идеална цел “Християнска Асоциация” – гр. Пловдив; учредител и управител на сдружение “Диалог Център – България”, гр. Пловдив (междухристиянски център за изследване на новите религиозни движения); член на Местната Комисия по Етика при Областен Диспансер за психични заболявания със стационар – Пловдив; член на Международната Федерация за духовно обгрижване на хората с увреден слух; консултант и автор на цикъл религиозни беседи в Специализираното предаване за граждани с увреден слух на Българската Национална Телевизия; член на Настоятелството и ръководител на програма “С любов към вярата” на Фондация “Помогни на нуждаещите се” – гр. Пловдив.

На екипа и посетителите от всички възрасти на водещата онлайн група медии на Аз медиа Благопожелавам весела и мирна Коледа, а през новата 2009 да се вслушаме в гласа на съвестта и дълга, в гласа на повелята Божия, за да тръгнем по пътя на благочестие и добротворство, защото е речено: „Да не ни дотегнува да вършим добро”! (Гал. 6:9а)

„А Бог на мира да бъде с всички вас.” (Римл. 15:33)