МЕЖДУНАРОДНА ЦЪРКОВНА ДЕЙНОСТ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ТЕРОРИЗМА, АНТИ-ТЕРОРИЗMA И ЧОВЕШКИTE ПРАВА

Йеродякон Петър Граматиков

МЕЖДУНАРОДНА ЦЪРКОВНА ДЕЙНОСТ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ТЕРОРИЗМА, АНТИ-ТЕРОРИЗMA И ЧОВЕШКИTE ПРАВА

Доклад като съмодератор в рамките на състоялата се дискусия, свързана

с проблемите на тероризма, анти-тероризма и човешките права, както и

с действието на световните религии за мир и благоденствие в дните

на Международен филмов фестивал „БАЛФЕСТ”, провел се в Пловдив,

1-3. 09. 2007 под мотото „Изкуство – да! Насилие и тероризъм – не!”

Най-високият междухристиянски форум, на който се издигна гласа на християните от 347 църкви-членки на икуменическото движение в заклеймяване на тероризма и акцентиране върху правата и свободите на всеки човек, бе Деветата Асамблея на Световния Съвет на Църквите (ССЦ), проведена в Порто Алегре - Бразилия между 14-23 февруари 2006.

Безапелационно бе прогласена ролята на църквите в търсенето и реализирането на мира по света. Насилието срещу невъоръжени и невинни цивилни заради политически или религиозни цели от страна на държавни или недържавни извършители не може да бъде оправдано по никакъв начин в правен, богословски или етически аспект.

Изрази се воля страните-членки на ООН да съгласуват по най-експедитивен начин ясна дефиниция за понятието тероризъм

Изказа се единодушното становище на църквите-членки на ССЦ, че терористични актове и заплахи, както организационната подкрепа за терор да бъдат предмет на криминалното право. Мерките на анти-тероризма трябва да се демилитаризират и на концепцията за “война против терора” следва да бъде твърдо да се противопоставят християнските църкви в глобален план.

Да се върнем за малко към първоначалния замисъл на икуменизма. И да си припомним, че той цели осъществяването на диалог между всички християни в широкия и многообразен свят. Наред с това ­ да се разпространява успешно евангелското слово, да се премахнат враждите между християните от различни изповедания, да се заздрави мирът и разбирателството, да се надмогнат несъгласията, да възтържествува взаимното доверие. В този си вид икуменизмът (от гр. "икумени" ­ вселена, сиреч вселенско християнство ­ б. а.) съществува от неотдавна и за негово начало може да се счита годината 1948, когато се основава ССЦ в Амстердам. Когато икуменическото движение започва своя начален период след 1948 г., то е нещо ново. Светът също е различен ­ преструктуриран, със заложени нови порядки, изправен пред нова епоха. В религиозно отношение също предстоят промени, свързани най-вече с развитието на комуникациите, технологическия бум, урбанизацията, появата на субкултурата. А също и със следвоенната поляризация на света ­ издигането на Желязната завеса, Студената война, създаването на нови държави. През този период почти всички православни страни се намират под религиозно-политически натиск от различни режими. На Запад, обратното, понятието за свобода ­ в това число и религиозна ­ стига до крайности.

Благодарност и висока оценка бе отдадена на богословските разработки на църквите по въпросите за сигурността, като се отправи призив за бъдещо доразвиване на богословския анализ на тези щекотливи въпроси.

Асамблеята в своята пълнота изказа гласно нуждата от подкрепа за църквите в тяхния отговор чрез изпълнение на духовен и пастирски дълг да подпомагат онези, които са в капана на страха.

По категоричен начин бяха окуражени междурелигиозните инициативи като средство за мобилизация алтернативни отговори на тероризма, които не се основават на насилие. Отхвърляне на всеки опит да се оправдае акт на терор като възможен отговор на политически или социални проблеми. Отговорна е ролята на църквите в превенцията на конфликтите, като служат за система за ранно предупреждение и, от друга страна, като изградят около себе си култура на мир за живот.

Заявено беше, че акциите и мероприятията против тероризма от страна на една държава трябва да останат в рамките на международното право, осигорявайки уважение към човешките права и хуманитарното право. Законодателството, отнасящо се до анти-тероризма не може да води до унижение и насилие над човешките права и достойнство. Подчертана бе необходимостта отделните страни и международната общност да надскочат полицейското и военно сътрудничество и да достигнат ниво на съработничество, насочено към корените на причините за тероризма.

Следва превод на самия документ “Становище върху Тероризма, Анти-тероризма и Човешките права”, приет под No. PIC 02-4:

1. ”Насилието на тероризмът във всичките му форми е абнормално за всеки, който вярва, че човешкия живот е дар Божи и следователно безценен. Всеки опит да се наложи на останалите хора безразборна смърт и болка следва да бъде абсолюно осъден. Отговорът, който дължим на тероризма, не бива да бъде с неговите характеристики, понеже такъв отговор би довел до повече насилие и повече терор. Вместо това е необходимо съгласувано усилие на всички народи за предотвратяване на всеки опит на оправдаване на подобни актове.”

2. Това послание - част от писмото на Генералния Секретар на Световния Съвет на Църквите до Генералния Секретар на Организацията на Обединените Нации от 1 октомври 2001 г., се преподтвърждава от 9-та Асамблея на ССЦ.

3. В нашето съвремие терористичните актове и някои аспекти от т. нар. “война срещу терора” въведоха нови параметри на насилието, вследствие на което фундаменталните международни закони и норми, в т. ч. отдавна установените стандарти за човешките права, са заплашени.

4. Терористите основават действията си на абсолютистки искания. Религията понякога бива използвана като претекст за употребата на насилие, санкционирано с божествено благословение. Като представители на църкви от всички краища на света, заявяваме единодушно, че терорът, който сам по себе си предстравлява насилнически действия срещу невъоръжени цивилни за политически или религиозни цели, не може при никакви обстоятелства да бъде оправдан юридически, богословски или етически.

5. 9-та Асамблея на ССЦ подкрепя заявената задача на Декадата за Премахване на Насилието, а именно, “да възпре всяко богословско оправдаване на насилието и да провъзгласи нова духовност на помирение и активно ненасилие.”

6. Терористичните актове са криминални деяния и следва да се прилагат към тях правовите инструменти, с които разполагаме на национално и международно равнище. Този инструментариум трябва да бъде засилен. Международните приети норми и стандарти за човешки права и хуманитарното право са резултат от общите усилия и са предвидени да решават кризисни ситуации и заплахи за индивидууми или общества. Съществува опасност тези инструмевнти да ерозират в борбата против тероризма. Жизненоважно е да спасим от ерозия правата и свободите си. “Войната срещу терора” релативизира международното право, нормите и стандарти за човешки права. Военният отговор против терора може да се превърне в извънредно деструктивен и да породи страх у засегнатите популации. Това би могло да легитимира силовите методи вместо тия на криминалното право, чийто предмет са случаите на тероризъм. Международната общност следва да си сътрудничи в областта на антитероризма, особено по посока засилване на Международният Криминален Съд, който да разглежда терористични действия. Терорът може да бъде победен единствено от международната общност в условията на уважение към човешкото достойнство и правото на закона.

7. Църквите и всички останали вероизповедания са призвани да отговорят на днешната реалност да живеем в свят, тероризиран от страха. В такива времена надлежно трябва да се посочат и акцентират богатите ресурси в религията, които да ни поведат към мир и помирение. Тези ресурси да се използват рационално при съвместни събирания на религиозни общности или религиозни водачи, на които да се разобличават терористичните актове и всеки опит те да се легитимират. Също така, да се застава всеки опит за отговор против терора само с военни средства и без уважаване на човешките права и върховенството на закона. Религиозните общности и водачи трябва да станат авангард на борците за общество, управлявано от закона и респекта към човешкото достойнство. Църквите имат пионерската роля в очертаване на въпросите в рамките на културата на диалога.

Ние, православните, виждаме Европа през призмата на ценностите, не само през призмата на политиката; убедени сме, че църквите и религиозните общества имат своята роля да допринесат за по-широк обществен дебат, а и християните в ЕС от разнообразните деноминации твърдо стоят за тази кауза. Днес Българската Православна Църква не е член на Световния Съвет на Църквите в Женева след като едностранно прекрати на членството си в това своеобразно християнско „ООН” през 1998 г. Сериозните въпроси поставени пред глобалното общество днес не могат да се дискутират без адекватното участие, мнение, становище на религиозните общности, а у нас мнозинственното вероизповедание е православната църква. Нейният глас не се чува и на международни християнски форуми на всички европейски църковни структури, като особено активни са европейските православни църкви и то в момент, когато Европейският съюз диспутира прокламирането на своята християнска история: Християнски континент ли е Европа? Безспорно, регионът е посветен в християнството от най-ранните дни на тази вяра. Апостол Павел донася религията на европейците около 50 г. сл. Р. Хр. Така е било тогава, но така ли стоят нещата днес? Днешната Европа е мултиетнически кръстопът на християнство, юдаизъм, ислям, будизъм, хиндуизъм и други изповедания - което прави въпроса щекотлив, особено около настоятелното лобиране на църквите да се спомене християнското наследство на континента в ключовия документ на бъдещия Европейски съюз. Конвенцията за бъдещето на Европейски съюз може да се превърне в база за Конституцията, която ще замести споразумението за основаване на Европейския съюз, и заради това някои християни виждат в този момент рядката възможност да изповядат религиозното наследство на континента в преамбюла на този документ. "Това не е атака против отделянето на Църквата от държавата", каза Кейт Дженкинс, асоцииран генерален секретар на базираната в Брюксел Конференция на европейските църкви (КЕЦ), която е начело на този почин (Конференцията на европейските църкви има широко членство, включително главните протестантски изповедания и внушителен брой национални евангелски асоциации). - "Това е признаване на историята.” Папа Йоан-Павел II също се включи в това начинание по време на посещението си в България. Той назова християнското послание - "отнасящо се и до тези, които в сферата на политиката работят за постигане на европейското обединение". Папата също заяви, че "в търсене на собствената си идентичност континентът може да успее единствено като се върне към своите християнски корени". Връщайки се във Ватикана, Йоан-Павел II наблегна и доразви този казус по следния начин: "Християнското наследство на цивилизацията, което е съдействало изключително много в защита на ценностите на демокрацията, свободата и солидарността между хората на Европа, не бива нито да се погубва, нито да се омаловажава."

В края на декадата на бойкот (имащ вероятно своите обективни и субективни основания и съображения) на икуменическата дейност от страна на Българската Православна Църква (БПЦ), сега е времето да се преосмисли и ревитализира активната роля в пътя на България към хармонизиране с евро-атлантическите стандарти и ценностна система с чувство на взаимна отговорност, присъща на икуменическата общност (възстановяване членството в Световния Съвет на Църквите, Конференция на европейските църкви и др. междухристиянски организации с подобен формат) и това би могло да се осъществи посредством предлагане за обсъждане и приемане решение за този въпрос пред делегатите на предстоящия и дългоотлаган Църковно-народен събор. Един от веиките архиереи и предстоятел на нашата самостойна народностна църква, екзарх Стефан, пише в своя личен дневник (на 07.09.1942 год.): „Международната църковна дейност се присади и в нашата действителност за Божия слава и народна доброчестина.”

Действително ССЦ е една трибуна, от която вярата на Православната църква, мисията и мненията й по теми, засягащи мира, справедливостта, развитието и опазването на околната среда, станаха по-широко известни на неправославния свят. Бе създадено едно плодоносно сътрудничество с другите членове на ССЦ с цел да се дадат отговори на предизвикателствата на съвременната култура. Бе осъден прозелитизмът и много подтискани църкви намираха подкрепа да продължат мисията си в света; ССЦ бе подложен на коренно преобразование, за да се осигури възможност за по-пълно православно участие. Православните интереси бяха защитени, главно на места, където православните като малцинства ставаха обект на дискриминация. Православните възгледи по политически, икономически и културни въпроси бяха поставени на разглеждане, както и въпросът за отношенията на православните с различните религии.

В продължилото десетилетия православно участие в икуменическото движение Православието никога не бе предадено от представителите на Православните църкви (пионер в теоретическото и практическото развитие винаги е била БПЦ). Напротив, те винаги са били изцяло верни на разпоредбите на своите църковни власти, действали са в пълно съгласие с каноничния ред, учението на Вселенските събори, светите Отци и Свещеното Предание на Православната църква.

[Бел.: Хронология на икуменическото движение:

През 2008 г. ще се навършват 60 години от официалното съществуване на Световния съвет на църквите /ССЦ/. Шест десетилетия романтични мечти, утопии и разочарования... Световният съвет на църквите се формира в годините след най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Европа, а и целият свят са разделени икономически, политически, идеологически и духовно. ССЦ възниква с идеята, че само единството в Христа може да обедини хората. Една прекрасна идея, но с богословски неправилен подход ­ единство въпреки всичко в Църквата не може да се постигне.

Историята на икуменическото движение е сложна и противоречива. Проследяването на асамблеите може да даде поглед върху основните моменти в развитието на икуменизма. Асамблеите се провеждат през 7 години. На тях се събират всички църкви членки на движението. Асамблеята е управителното тяло на ССЦ. Делегатите на асамблеята определят стратегията на ССЦ през следващите седем години.

В началото на века движението за обединение на християните е чисто протестантска дейност. Тогава се развиват две направления ­ "Живот и работа" и "Вяра и ред", които по-късно прерастват в Световен съвет на църквите.

Следващата фаза е официалното създаване на Световния съвет на църквите в Амстердам през 1948 г. на Първата асамблея на икуменическото движение. Темата е "Човешкото падение и Божият промисъл".

Втората асамблея е през 1954 г. в Еванстон. Темата е "Христос ­ Надеждата на света".

Третата асaмблея е с тема "Иисус Христос ­ Светлината на света", състояла се през 1961 г. в Ню Делхи.

Четвъртата е в Упсала през 1968 г., а темата е "Ето, всичко ново творя".

"Иисус Христос освобождава и обединява" е темата на Петата асамблея в Найроби през 1975 г.

Шестата асамблея е на тема "Иисус Христос: Животът на света". Провежда се през 1983 г. във Ванкувър.

Седмата е в Канбера през 1991 г. на тема "Ела, Св. Дух, обнови цялото творение".

Осмата асамблея се проведе в 1998 година в Хараре. Темата бе "Обърни се към Бога ­ възрадвай се в Надеждата".]