Царствените новомъченици на християнството

Превод: Йеродякон Петър Граматиков

Източник: сп. “Търновски епархийски вести”, Изд. Великотърновска Митрополия,

В. Търново, Год. 2, 2001, бр. 16, сс. 4-8.

Общо 19-те Романови, които са били ликвидирани от болшевишката власт са канонизирани за новомъченици ради Христа (пострадали от антихрисиянските сили), най-напред от Задграничната (белоемигрантската) Руска Православна Църква, припознати после като такива и от Московската патриаршия.

Когато на 17 юли 1918 г. в Екатерининбург е извършен злодейския разстрел на императорското семейство, в Казанския събор слово произнася Всерусийският Патриарх Тихон: “Ние, за наша мъка и обида, доживяхме до това време, когато явното нарушаване на заповедите Божии вече не се счита за грях, но се оправдава като нещо законосъобразно. Така, тези дни се извърши дело ужасно: разстрелян е бившия цар Николай Александрович (Бел. прев.: по това време за разстрела на цялото царско семейство въобще не е било оповестено), по постановление на Уралския съвет и на най-високото наше правителство – Изпълнителния комитет, който е одобрил това и го признал за законно. Но ние сме длъжни, съгласно учението на Словото Божие, да осъдим това деяние, иначе кръвта на разстреляния ще бъде и над нас, а не само на тия, що са извършили злодеянието. Няма да оценяваме и съдим делата на бившия владетел (Бел. прев.: Николай II Александрович, син на Александър III и Мария Фьодоровна, род. 6 май 1868 г., царствувал от 21 окт. 1894 г. до 2 март 1918 г.), но ние знаем, че той, отричайки се от престола, направи това в името на Русия и от любов към нея. Той можеше след отричането си да намери спокоен живот за себе си зад граница, но не го направи, за да търпи несгодите заедно с отечеството си. И изведнъж, той е осъден на смърт, някъде в дълбоката провинция, не поради своята виновност, а понеже някой си искал да го отвлече... Нашата съвест не може да се примири с това и ние трябва като християни на всеослушание да заявим това, като истински синове на Църквата.”

На следващия ден, 18.07.1918 година, в Алапаевск на Урал, местната ЧК по указание от Москва разстреляла Великата княгиня Елисавета Фьодоровна и членове на династията Романови: Сергей Михайлович Романов, Константин Константинович Романов (Младши), Игор Константинович Романов, Иоан Константинович Романов, кмяз Владимир Палей, Варвара Яковлева (кръстна сестра на вел. Кн. Е. Ф. Романова) и управителя на делата на Вел. Кн. С. М. Романов – Ф. С. Ремеза. Те били изведени от града по Синячихинския път и в район с дълбоки шахти пребити с приклади. Застрелян бил само Сергей Михайлович. Когато белогвардейските войски превзели Алапаевск и труповете били извадени от шахтите, се разбрало, че някои от тях са живели още два-три дни по земята и Елисавета Фьодоровна там, “в мрачните подземия”, им оказвала помощ, според силите си. По-късно телата на Вел. княгиня Елисавета и на Варвара Яковлева са отнесени в Иерусалим в православния храм (в Гетсиманската градина), посветен на Мария Магдалена, където добили вечен покой.

Едно авторитетно документално изследване за мъченическата кончина на вел. княз Михаил Романов, брат на последния руски император, намираме в книгата от Едвард Радзински “Царските дневници: Николай II. Живот. Смърт.” Михаил Романов доброволно се отказва от руския трон и за тази своя постъпка получил възторжени приветствия от цяла радикална Русия, в това число и от някои видни болшевики. Неговият камердинер разказва за решителното упорство и твърдост на княза, когато дошли палачите от Мотовилихинския съвет: първо, поискал телефонна връзка от Перм, където се развива описваното събитие, с председателя на ЧК Малков и се позовавал на “Декрета за свободно жителство”, който тържествено му бил връчен в Москва. Князът идвал от друга епоха и не знаел, че при новата система всичко имало нов смисъл, обратен на нормалния. Така телеграмата, получена от Москва, че той се полва с всички права на гражданин, означавала, че нямал никакви права, а началникът на ЧК бил длъжен да подсигури единствено неговата смърт. В 11 ч., вечерта, на 11 юни 1918 г., в хотелската стая на М. Романов нахълтват екзекуторите. Той продължил да иска среща с представители на властта, с личния си лекар, като се позовавал на болестта си, но бил облечен насила, като му обяснили, че други ще вземат вещите му. Тогава той поискал да го придружи поне личният му секретар Брайън Джонсън и както свидетелства един от участниците в наказателната петорка, Андрей Василевич Марков: “Тъй като това беше в нашите планове, му се разреши.” Извеждат го за яката, набутват го в един от двата закрити файтона и тръгват в посока на керосиновите складове кай града, като на няколко километра от тях свиват в гората. Изкарват обречените с викове. Джонсън е разстрелян веднага, но палачът на вел. кн. Михаил само го ранява. Императорският брат, ранен, се затичва към другия изверг, като го моли да се прости със секретаря си, като в същото време засича нагана и на втория червеноармеец, тъй като били със самоделни патрони. Третият обаче, в упор застрелва в главата великия княз. От изстрелите единия кон се уплашва, побягва в гората и преобръща файтона, което е пророчески предобраз за края на сатанинската комунистическа система, задавила се от кръвта на собствените си жертви.

Едно стихотворение, съчинено и записано от великата княгиня Олга Николаевна Романова в лична нейна книга, открита сред личните вещи на разстреляното край Екатерининбург царско семейство, публикувано в сп. “Огонек”, №38, септ. 1990 г., е илюстрация на дълбоко осмисленото изповедничество на Христовата вяра пред гибелта им:

Молитва

Прати ни, Господи, търпение

В годината на бурни мрачни дни

Да понесем народното гонение

И мъченията от нашите палачи.

Дай нам крепост, о Боже прави

Злодейството на ближния да простим

И Кръста тежък и кървав

С Твоята кротост да срешнем.

И в дни на метежно вълнение,

Когато ни ограбят врагове,

Да търпим позор и оскърбление,

Христе Спасителю, помогни.

Владико на света, Боже на цялата вселена,

Благослови с молитва нас

И дай покой на душа смирена

В непоносимия и страшен час.

И в предверието на гробната могила

Вдъхни в устата на Твоите раби

Нечовешки сили –

Да се молят кротко за врага.