Женевския Център за връзка и информация за религиозните малцинства

Йеродякон Петър Граматиков

Източник: в-к "Национален подем",

бр.бр. 20, 21, 22, 23, 26/2011

През 1996 г. в Женева обществото бе потресено от самоубийството на членовете на Слънчевия Храм (OTS). Статии в пресата повдигнаха ожесточени публични дебати и камания против всичко различно, под общия знаменател на борба със "сектите". Инициатор за учредяването на това сдружение става пастор Жан-Клод Басе, лидер на Междурелигиозната Платформа в Женева. Провеждат се поредица от срещи с лидерите на духовните малцинства, в които освен представители на калвинистката църква участва и католически свещеник. Изготвят се представяния на религиозните, нетрадиционни за калвинисткия кантон и град Женева (“протестантския Рим”), малцинствени общности, като всяко движение можа да разкрие своите вярвания в отговор на изобразяването му, дадено от пресата и дали този публичен образ отговаря на действителността, както и дали е в противоречие със фундаменталния принцип за религиозна свобода. От тези неофициални срещи е родена на 1 април 1997 г. и асоциацията CLIMS като сдружение, което дава себе си следните цели:

• Да отговори в търсенето на надеждна информация от публичните структури и властите, предоставяйки достоверни сведения, включително с помощта на уеб сайт и широка мрежа от консултанти.

• Улесняване на контактите между частни лица, религиозни малцинства, нови религиозни движения, църкви, правителството и съдебната власт, предлагайки своите експертизи и база данни или помощ в назначаване на независими посредници и експерти.

• Предоставяне на ефективна подкрепа на пострадалите във всеки частен случай: дали хората са били дискриминирани, поради принадлежността им към определено религиозно малцинство или дали определено религиозно малцинство е злоупотребило с членове на собствената си религиозна група.

• Насърчаване на правилното прилагане на "Декларация относно премахване на всички форми на нетърпимост, както и на дискриминация, основано на религиозна принадлежност или убеждения" (приет от Общото събрание на Обединените нации през 1981 г.) и, при необходимост, да денонсира нарушения.

От създаването си CLIMS провежда редовни срещи всеки месец. На всяко заседание се обсъжда актуалните теми между присъстващите членове. Проблеми, отнасящи се до индивидуален или колективен член, или техни органи, също се обсъждат и се разработват колкективни решения и становище от името на асоциацията.

В допълнение към тези работни срещи CLIMS организира или участва в различни събития. По-специално той инициатор на международна конференция по темата за обективно отношение на Държава и Църква при случаи, касаещи религиозно малцинство. Най- престижните световни експерти-сектоведи, като Масимо Интровине, Гордън Мелтън и Р. Дерикбург споделят ценен социологически опит как да се спомогне на правителствата да реагират и предприемат действия по правни въпроси и казуси, свързани с нови религии.

CLIMS е духовен център за връзка и информация относно малцинствата на религиозна основа. Като такъв е точката на контакт за членовете на тези малцинства, техните семейства и държавните, църковните и обществените органи. CLIMS в лицето на пастор Басе, също участва с голям успех в медиации, като членовете или техните семейства при необходимост получават помощ, когато е трудно да се намери решение на даден казус, вместо да бъде оставен проблема да ескалира, като сдружението изследва въпрос и спомага за реалното му разрешаване. Като фокус на конструктивен диалог, CLIMS е ефективен партньор по въпроси, свързани със "секти" или други проблеми, свързани със "сектантски аберации".

Асоциацията с нестопанска цел “Център за връзка и информация за религиозните малцинства” със седалище в Женева, съгласно Дял I нейния Устав, е организирана за неограничен период от време, съгласно членове 60 и последващите от Швейцарския Гражданския кодекс.

Всяко лице (индивидуални членове) физически или юридически (корпоративни членове) има право да стане член на сдружението, както приеме неговите цели и се придържа към неговата Хартата, озаглавена "Религиозната свобода и правата на човека". Приемът (асоциирането) е изключително либерален и демократичен. Заявлението за допускане се подава в писмен вид до Комитет за асоцииране. Всяка страна членка може по всяко време, да напусне асоциацията с просто писмено уведомление, адресирано до Комитета.

Но чл. 7 от Устава предвижда и изключване на всяка членуваща страна, която нарушава сериозно целите или духа на Споразумението за асоцииране или за нарушаване на интереси те на сдружението могат да бъдат изключвани с писмено мотивирано решение на Комитета. Общото събрание действа като последна инстанция с тайно гласуване след като е изслушал доклад на Комитета и члена или партньора, които се изключват.

Дял III, чл. 9, от Устава определя следните органи на управление на асоциацията: А. Общо събрание; Б. Изпълнителен комитет; C. Контролен съвет. Правомощията на отделните органи на сдружението и дейността на същото са разписани надлежно в чл.чл. 15-27.

Една от първите инициативи на CLIMS бе да се разработи "Харта за добро поведение”, представена на вниманието на религиозните малцинства, които подписвайки от своя страна, приемат да съблюдават кантоналното и конфедеративното законодателство. Като новаторски и уникален, тази Харта е преведена и публикувана на английски език от Световния съвет на църквите в своето периодично издание за междурелигиозен диалог - списание “Текущ диалог” (бр. 41). Това допринесе изключително много за популяризиране на тази добра практика и извън границите на френскоговоряща Швейцария.

Така например, в град Пловдив през 2008 г. бе приложен швейцарския опит като се регистрира неправителствената организация „Център за икуменически диалог „Свети Апостол Ерм” - сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Сдружението е неполитическа и нерелигиозна организация. Целта на пловдивското сдружение е съхраняването и популяризирането на уникалното православно културно-историческо наследство на България и Европа, исконните български традиции в религиозната толерантност и междурелигиозния диалог в съработничество, както и утвърждаване на съвременни духовни лостове, посредством:

а) създаване благоприятни условия за активно участие в културния живот и реализиране на културно-просветни инициативи;

б) подобряване организационните възможности, ефективност и устойчивост на православните центрове, развитието на културно-религиозен туризъм и на добри стопански практики;

в) подобряване на информираността и привличане на обществен интерес за постигане на свободен от насилие граждански ред, лобиране и застъпнически кампании на полето на религиозната толерантност и междурелигиозния диалог в съответствие с международното хуманитарно право и инструментите за човешки права.

Сдружението ще осъществява своите цели със следните средства:

а) мобилизиране на публични и частни ресурси за реализиране благотворителни кампании, учредяване на стипендии и целеви награди;

б) подготовка и управление на проекти за финансиране по национални и европейски програми и други донори;

в) разпространение на информация и популяризиране на добри практики;

г) участие в научни прояви, дискусионни форуми, на изследвания и аналитични материали;

д) съработничество и съвместна дейност с други академични, неправителствени, държавни организации и институции.

Хората от различни народности и религии могат да живеят в мир. Първо се постига разбирателство на чисто човешка основа, после се решават проблемите. Така действа християнинът. В разбирателството и симпатията между хора от различни националности и верски общности има винаги някакъв божествен елемент, чувство за мир, идещ отгоре. Всеки диалог между хора с различна вяра би могъл да се развие върху една добра основа – сходните изисквания за почтеност и коректност, които срещаме в отделните религии. Това би създало доверие и търпимост. И в основата на будизма стоят добри норми за човешко поведение: въздържане от лоши желания и насилие, да не се лъже, ругае и празнослови. Еврейската религия забранява убийството, прелюбодейството, кражбата, лъжата – в областта на морала юдаизмът и християнството черпят от една съкровищница – Старият завет. Според исляма всеки трябва да прави добро, да бъде честен, възхваляват се любовта към истината, необходимостта от единство между хората, взаимната прошка и даването на милостиня. Бог не желае зло на хората, които наричаме нехристияни, и те са му скъпи - щом вършат добро, това доказва, че Бог ръководи тяхната съвест. Така нашето задължение се състои в това: с никого да не воюваме, да се молим и за приятели, и за врагове, за да не останем слепи за красотата на чуждата душа.

Религиозната свобода е необходимо условие за демократичния живот. Съвременното национално и международно право издига тази исконна свобода в ранг на фундаментална такава. Свободата на съвестта и на религията е съществена за духовното развитие, лично или обществено. Всяко религиозно сдружаване – традиционно или ново, мнозинствено или миноритарно, инститтуционално или алтернативно, - има право на тази свобода, както и задължението да я уважава.

Свободата на съвестта и на религията предоставя всекиму правото да вярва, да не вярва и да променя своята вяра, а също и да я изразява, да практикува собствените си лични убеждения. Тя осигурява на всяко човешко същество правото да ориентира свояето поведение и да води начин на живот, кореспондиращ на своите религиозни убеждения в широк смисъл, т.е. всяка форма на взаимоотношенията на човека с божественото, респективно трансцедентното. Тази свобода, за да бъде колективно изразявана, съдържа правото на сдружаване съобразно законите на всяка една страна.

Свободата на всеки намира своите граници в свободата на другия, едно плуралистично в религиозен план общество трябва да гарантира религиозния мир. Да намери онзи модус вивенди (начин на поведение), който да прилага справедливостта, да отстранява дискриминацията и да налага една висока отговорност на социалните участници в живота: обществените власти, гражданското общество, религиозните общности, както онези, принадлежащи към културно-историческото наследство, така и религиозните традиции с по-скорошен произход и новите религиозни движения.

В дух на толерантност, обществото приютява в лоното си религиозното различие и многообразие. Всяка религиозна общност, традиционна или новоустановила се, има правото да види своите идеи и инициативи честно представени и без изопачаване, заклеймяване и дифамация. И ако една религиозна група разкрие на светло своя религиозен, социален и финансов живот и дейност, то останалите обществени актьори трябва да ограничат инкриминирането на същата с обидни и денизиращи генерализации или негативни алюзии. Пътят на междурелигиозният диалог е правилният за преодоляване на всички страхове между отделните установени от историята религиозни общности и онези, които са се появили отскоро на религиозната сцена. Провеждан в уважение на убежденията на другия и на лоялността спрямо собствените си религиозни убеждения, такъв диалог не изключва взаимната критика; той открива път за едно мирно съвместно съществуване, осигуряващо подходящи условия за търсене на решения при напрежения и противоречия, присъщи на религиозното различие.

Така женевския център се превръща в една обсерватория на религиозните феномени, в която участват представители на изпълнителната власт и обществените институции, религиозните движения, академичната общност, които под егидата на Държавата ще предлагат място за медиация, където се провежда превенция на съдебни дела и се осветляват противоречия или обвинения в “сектанстки деривати” (промиване на мозъка, сексуално насилие или друг вид насилие, финансов натиск). В същия смисъл,един омбудсман, ползващ се с доверието на различните страни, допринася по пътя на медиацията за разрешаването на деликатни и специфични случаи. Такава специализирана експертна помощ в условията на пълна конфиденциалност от центъра може да потърси всеки, който смята, че е ощетен, заради връзките си с едно духовно малцинство; всеки, който се счита за жертва или е загрижен за свой близък, има къде да се обърне. На интеренет сайта на Центъра за връзка и информация за религиозните малцинства в Женева има гореща връзка за жертви било по телефон, било по електронна поща, като само двама представители на асоциацията имат достъп до въпросите и личните данни на потърсилите експертен съвет и помощ; това са пастор Ж.-К. Басе от Националната Протестантска Църква на Женева и отец Арбез от Римо-католическата църква в Женева. Те двамата безпристрастно поемат случаите лично като медиатори или насочват към трето лице със съответния експертен капацитет съобразно проблема. КЛИМС е точен инструмент за решаване на конфликти, понеже за разлика от други подобни сдружения, чиято цел е борбата срещу сектите, този център акцентира върху възможността за медиация посредством внимателно изслушване в дух на уважение на религиозните свободи на всекиго. При неуспех на медиацията, то винаги има начини за включването на пресата и правосъдието при решаване на даден казус. Директният контакт на центъра с определен брой религиозни или езотерични групи му дава уникалния шанс да интервенира ефикасно преди безвъзвратното дегенериране на казуса. Нерядко проблеми, считани за драматични, намират своето удовлетворително развитие и позитивно решенеие, благодарение на задълбочен диалог с всички заинтересовани в неговото решаване страни.

На уеб-страницата на центъра е изградена онлайн картотека с информационни фишове за различни движения: Универсалното Бяло Братство, Обединителната Църква (мунистите), Църквата на Светитие от Последните дни (мормоните), Сциентологическата църква, Сукийо Махикари. В тази електронна читалня всяка нетрадиционна религиозна общност, която има последователи в региона, е представена накратко с оглед на най-често задаваните към центъра въпроси, напр.: основни вярвания и текстове; религиозни практики, организация на движението; позиция на движението към обществото, медицината, останалите религии; библиография за самостоятелно проучване и др.