Малах Адонай*

Д-р Лоурънс Дафф-Форбс**

В Книга Изход, в 23-та глава, 20 стих, пред нас е разкрито едно разтърсващо възображението същество: “Ето, Аз изпращам пред теб Ангела (Си)...”*** Преди светлината на пленителното откровение, представено пред нас, в пълна степен да проникне и освети гостната на нашия разум, е необходимо да очистим своето разбиране, на чийто прозорци с тънък слой се е насъбрал праха на религиозните предразсъдъци. За съжаление, днес английската (както и руската) дума “ангел” извиква в човешките глави асоциации, основани не на Писанието, а на своеобразно суеверно въображение. Поради това трябва по-отблизо да се запознаем с това библейско понятие.

Еврейският еквивалент на думата “ангел” представлява думата “малах” (на гръцки – ”ангелос”). Еврейският корен на тази дума (състоящ се от консонантите ламед, алеф и хет) означава “изпълняване указание, активно носене на служение” и, следователно, оттук произтича значението на думата като “вестител”. Даже хора, изпълняващи вестителски функции, могат да бъдат наричани, а и, де факто, се назовават, “ангели”. И такива човеци-ангели или вестители се намират на служба при Бога и човека, както се вижда от Св. Писание. Но Библията ни открива и факта, че съществува и някакво творение, невидимо за човек, творение с “нечовешки образ”, велико и могъществено. Те служат на Бога по различни способи, в т.ч. и като Божии “вестители” или “ангели”. Пример за “човек-ангел” намираме в 20 гл на Книга Числа, 14 стих, в който пише: “И проводи Моисей от Кадес пратеници (мн. ч. “малаким”, ангели) до едомския цар...” Трябва да отбележим, че в 16 стих от същата глава се упоменава и ангел-посланник, който не се явява човек: “И викнахме към Господа, и Той чу нашия глас, и прати Ангел...” Именно в това място от Писанието думата “ангел” (малах), посланик Божий, трябва да привлече нашето внимание, тъй като Той е Този, Който никога не са виждали, Освободителят на Израил от египетското робство и, Онзи, Който днес продължава изпълнението на Своето, изпълнено с милост, служение, опазвайки Израил на пътя към Обетованата Земя.

Този малах, посланник, има една забележителна отличителна характеристика – Моисей ни говори, че самото същество носи името на Бога! За него Бог провъзгласява: “не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в Него” (Изх. 23:21б). Безпристратният анализ на този пасаж от еврейското Писание ни открива, че наред с расата на духовните същества, които ние не можем да видим и които с енаричат “ангели”, в много места на Танаха се споменава за “Ангел Божий”, онзи вестител в Божието име. В него се отразява Божията същност и той непременно се явява олицетворение на самия Бог, което формално се нарича теофания (богоявление).

Например, в тази безсмъртна 22 глава от Книга Битие, в която четем за послушанието на Авраам, когато той се приготвя да принесе в жертва Исаак, същият този малах йяхве (ангел Божий) извиква към Авраам мин-хашшамаим (от небесата) с думите за одобрение на аптриарха, говорейки съвършено поразяващите думи: “защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене” (Бит. 2:12б). Да обърнем внимание на фразата “за Мене”. Този ангел Божий говори като Бог и си “приписва” поклонението, на което едничък Бог е достоен.

Следващият пример, осветляващ този феномен, намираме в Кн. Изход 3:2, където малах Йяхве (ангелът Господен) се явява на Моисей в горящия храст и провъзгласява: “...Аз съм Бог нна баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов” (ст. 6). Това е поразително откровение. Моисей знае, че се намира в присъствието на Бога, понеже в същия стих четем, че закрил лицето си от страх да не съзре Бога.

Великият равин Овадия бен-Иаков Сфорно, винаги отричащ “насилствената интерпретация”, публично признава, че това собствено е онзи Ангел, който носи Божественото име. Равви Авраам Ибн Езра, който също имал славна репутация, изцяло и напълно е съгласен с него по този въпрос.

Тази поразителна черта била открита не само в откровението на Моисей; Исаия, както и останалите израилски пророци, в такъв дух ясно и категорично се изказват по въпроса. Ако внимателно прочетем 48 глава от Книгата на пр. Исайя, ще забележим, че Този, Който провъзгласява себе си за Първия и Последния (ст. 12) и Който се явява Творец на небето и земята (ст. 13), и Който говори за Себе си, че е бил “от началото”, също така утвърждава, че бил изпратен от Господа Бога и от Духа на Господ Бог.

Приятели мои, нека не подражаваме в случая на Моисей и да не закриваме своето лице, поради страх от Бога. Ако възлюбим истината, нека не скриваме лицето и разума си от пълното със сила богатство на Танаха (Стария Завет), понеже погледнем ли открито и директно, ще съзрем лика Божий...и ще живеем!

Кой тогава е този тайнствен несътворен ангел с Божието име, скрито в него; който е, Ангелът на завета, както го назовава Малахия (3:1); Онзи, известен и като “Ангелът от Лицето на Бога”; и който е самият явил се на Иисус Навин като Глава на Войската Божия?

Предполагам, че в посочените места на Писанието става въпрос не само за теофания-богоявление, като за видимо появяване на Бога пред людете, но също така за нещо друго, което бих нарекъл със свой авторски термин – “машиахфания” или “месиявление”, под което се подразбира видимо появяване на Бога-Мeсия-Изкупител.

Несъмнено, равините са разгадали тайната на Бог Отец и са нарекли този тайнствен Вестител “Метатрон”. Това име, както те утвърждавали, съответства на името Божие, поради това, че има цифрово съдържание 314, съответстващо на името “Шадай” (Всемогъщ).

Два потока на откритата ни истина протичат през Танаха, които изначално не схващали като възсъединяване в единната река на откровението; но аз съм убеден, че те все пак са свързани помежду си със славен съюз, съюза на човешката история.

Първият поток тече от небесата към земята – Бог се появява, говори и открива на хората като “Ангел на завета” (Малах Хаберит) и тези, към които Той се обръща, провъзгласяват: “Ние видяхме Бога!”

Вторият поток струи от земята, така като направо от Едемската градина тече Божието обещание за изкупление посредством смеето на жената, за което ние вече сме говорили.

Къде тези две течения на Божественото откровение се сливат в историята? Ето словата на Оня, Който провъзгласява Себе Си и завява, че те се съединяват в Неговата личност: “Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моят ден, и видя, и се възрадва” (Иоан. 8:56). На това някои съмняващи се изсред иудеите се опитват да възразят: “нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?” (Иоан. 8:57). След което следва удивителният отговор: “истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.” (Иоан. 8:58).

Приятели, след като Сам е провъзгласил Своето съществуване още отпреди Авраама, по-нататък четем следното: ”но Иисус се скри и излезе от храма...” (Иоан. 8:59).

Искрено се надявам, че Той не ще се скрие от нашето внимание и няма да остане незабелязан от нас...

Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков

* Източник: списание “Виноградник”, март 2011.
**Основател и директор (род. 1900/поч. 1964) на съобществото “Дом Давидов” (http://www.thevineyard.org.au/).

***Бел. прев.: Библейските посочки и цитати се дават по българския синодален превод на Библията.

Източник на публикацията: сп. "Сияние", http.://sianie.net/?p=2517