Световна седмица на хармоническите междуконфесионални отношения

Автор: Йерод. Петър Граматиков

Инициативата е подкрепена като глобална седмица от Организацията на Обединените нации. Генералната Асамблея на ООН в 65/5 сесия, 34-то пленарно заседание, 20 окт. 2010 г. прие Резолюция за Световната седмица на хармонически междуконфесионални отношения, позовавайки се на свои резолюции 53/243 A и B от 13 септ. 1999 г. за Декларация и Програма за действия в областта на културата на мира, 57/6 от 4 ноем. 2002 г. за поощряване културата на мира и ненасилието, 58/128 от 19 дек. 2003 г. за поощряване на религиозното и културното взаиморазбиране, хармония и сътрудничество, 60/4 от 20 окт. 2005 г. за Глобалния дневен ред за диалога между цивилизациите, 64/14 от 10 ноем. 2009 г. за Алианса на цивилизациите, 64/81 от 7 дек. 2009 г. за поощряване на междурелигиозния и междукултурния диалог, взаиморазбиране и сътрудничество за благото на мира и 64/164 от 18 дек. 2009 г. за ликвидацията на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основата на религия или убеждение, признавайки належащата необходимост от диалог между различните конфесии и религии за делото по укрепване на взаимното разбиране, съгласие и сътрудничество между хората, с удовлетворение напомня за различните глобални, регионални и субрегионални инициативи, касаещи взаимното разбирателство и хармоническите междуконфесионални отношения, включително Тристранния форум за междуконфесионално сътрудничество в името на мира и инициативата „Общо слово”, признавайки, че морален дълг за всички религии, убеждения и вероизповедания представлява стремежа за мир, търпимост и взаимно разбиране:

„1. отново потвърждава, че взаимното разбиране и междурелигиозния диалог се явяват важни съставляващи културата на мира;

2. провъзгласява първата седмица на месец февруари на всяка година за Световна седмица на хармоническите междуконфесионални отношения между всички религии, вероизповедания и конфесии;

3. призовава всички държави на доброволна основа да поддържат през тази седмица разпространението на идеята за междуконфесионална хармония и добра воля в църквите, джамиите, синагогите, храмовете и другите молитвени домове в целия свят на основата на любовта към Всевишния и любовта към ближния или почитането на доброто и любовта към ближния, в зависимост от собствените си религиозни традиции или убеждения;

4. моли Генерлния секретар да продължи да информира Генералната Асамблея за осъществяването на настоящата резолюция.” A/RES/65/5

Кралят на Йордания Абдула, който е в основата на тази идея, проведе множество срещи за промоциране на Световната Седмица за Междурелигиозна Хармония с президента на Европейската Комисия Хосе Мануел Барозо в рамките на срещата на Европейската Народна Партия (ЕНП) в Мейзе край Брюксел и двудневната среща на европейските ръководители в белгийската столица на 16-17 дек. 2010 г. Европейските лидери, сред които и българския премиер Б. Борисов, в присъствието на Негово Величество крал Абдула, подписаха Декларация за Междурелигиозния и Междукултурния диалог, поемайки ангажимент да подкрепят разпространението на идеята за междуконфесионална хармония в национален план.

Декларация за Междурелигиозния и Междукултурния диалог

„Приблизително 55 процента от населението на планетата са или християни или мюсюлмани; а 80 % от човечеството изповядват християнство, мюсюлманство, юдаизъм, хиндуизъм, будизъм, таоизъм или конфуцианизъм;

Загрижени за възобновените противоречия между последователите на различните религии и, в частност, между християни, мюсюлмани и евреи;

Реализирайки невъзможността за истински мир и хармония в света без хармонични отношения и разбираме между последователите на световните религии;

Разбирайки възможността за злоупотреба и цитиране извън контекста на подбрани звадки от което и да е свещено писание за подклаждане на религиозно напрежение, омраза и насилие;

Оценявайки усилията на Негово Величество крал Абдула II Бен Хуссейн от Йордания за отправянето на историческото послание от Аман през ноември 2004 г. и особено на единодушния международен ислямски консенсус за „Трите Точки”, който доказа и разобличи фалшивостта на незаконните и не неутвърдени фетви, призоваващи към враждебност и насилие в исляма и, по думите на бившия велик имам и шейх и професор Ал Азхар д-р Мохамед Сайид Тантави, конституира:

„Най-добрия източник за всички онези, които искат да пътуват по правия път в техните думи и в техните действия, и в техния духовен и религиозен живот.”

Признавайки, че независимо от многото неразрешими и непреодолими богословски и религиозни различия и несъгласия между юдаизма, християнството и мюсюлманството, имаме една централна и същностна база на вяра, надежда и любов между тези три монотеистични и авраамични религии – както са предложени от историческото Отворено Писмо от 13 октомври 2007 г. – в двете най-важни заповеди за Любов към Бога и Любов към Ближния (Мат. 22:34-40 и Марко 12:29-31), колкото и различно да са разбирани;

Припомняйки словата на Негово Светейшество папа Бенедикт в джамията на Крал Ал Хусейн Бен Талал в Ама, Йордания, на 9 май 2009 г., събота, когато Светият Отец каза:

„Огромна заслуга имат и многобройните инициативи на междурелигиозен диалог, подкрепани от Кралското семейство (на Йордания)… и скорошното Писмо на Общо Слово, което отразява темата, кореспондираща с моята първа енциклика: неразрушимата връзка между любовта към Бога и любовта към ближния, и фундаменталното противоречие на залитане в насилие или ексклузия в името на Бога (вж. Deus Caritas Est, 16)".

И както през 2010 година заяви Негово Преосвещенство д-р Роуан Уийлямс, Кентърберийски Архиепископ:

„Появяването на „Общото слово” (Отвореното писмо) от 2007 г. бе краъгълен камък за мюсюлманско-християнските отношения и играе уникална роля за стимулиране най-задълбочена дискусия по целия свят.”

Като вярваме, че всички хора по света са свързани помежду си не само от тяхното общо човечестяво и общиата планета Земя, но също посредством Любовта към Бога и Любовта към Ближния или Любовта към Доброто и Любовта към Ближния;

Подкрепяйки Резолюция на Генералната Асамблея на ООН A/65/PV.34 от 20.10.2010 г., с която се учредява доброволна Световна седмица на хармоническите междуконфесионални отношения, както е предложена от Н. В. крал Абдула на 23 септ. 2010 на Ген. Асамблея на ООН, призоваваща:

„Хората по света в техните собствени богослужебни места да могат да изразят ученията на собствената си вяра относно толерантността, уважението към другия, и мира.”

Като се надяваме наблюдението на Световна седмица на хармоническите междуконфесионални отношения да докаже, както се казва в думите на Н. Преосвещенство еп. Муниб Юнан, президент на Световната Федерация на Евангелските Лютерански Църкви и на Източно-православния патриарх на Йерусалим и Светата Земя, Негово Блаженство патриарх Теофил III:

«Всеобщ международен ренесанс на духа и интелекта за спасението на света от сектантските напрежения, пораждащи насилие и омраза в обществото.»

Призоваваме всички правителства, народи и религии по света – както пише и в Отвореното Писмо на Общото Слово:

«Нека нашите различия не пораждат омраза и вражда между нас. Нека живеем заедно в праведност и добри дела. Нека взаимно се уважаваме, бидейки почтени, справедливи и любезни един към друг и да живем в искрен мир, хармония и взаимна добра воля.»

16 декември 2010, Среща на Европейската Народна Партия, Замъка Бушу, Мейсе, Белгия. В присъствието на следните ръководители от ЕНП:

Вилфрид Мартенс, Президент на ЕНП

Хосе Мануел Барозо, Президент на Европейската Комисия

Йержи Бузек, Президент на Европейския Парламент

Херман Ван Ромпой, Президент на Съвета на Европа

Траян Бъсеску, Президент на Румъния

Силвио Берлускони, Премиер-министър на Италия

Бойко Борисов, Премиер-министър на България

Валдис Домбровскис, Премиер-министър на Латвия

Лорънс Гонзи, Премиер-министър на Малта

Жан-Клод Юнкер, Премиер-министър на Люксембург

Ангела Меркел, Федерален Канцлер на Германия

Виктор Орбан, Премиер-министър на Унгария

Фредрик Райнфелт, Премиер-министър на Швеция

Ивета Радикова, Премиер-министър на Словакия

Йирки Катайнен, Премиер-министър на Финландия

Максим Верхаген, Премиер-министър на Холандия

Никос Анастасиадес, Опозиционен лидер, Кипър

Янез Йанса, Опозиционен лидер, Словения

Енда Кенни, Опозиционен лидер, Ирландия

Мариано Рахой, Опозиционен лидер, Испания

Антонис Самарас, Опозиционен лидер, Гърция

Мишел Барние, ЕНП Вицепрезидент, UMP (Франция)

Марио Давид, ЕНП Вицепрезидент, PSD (Португалия)

Петер Хинце, ЕНП Вицепрезидент, CDU (Германия)

Румяна Желева, ЕНП Вицепрезидент, ГЕРБ (България)

Яцек Сариуш-Волски, ЕНП Вицепрезидент, PO (Полша)

Антонио Тажани, ЕНП Вицепрезидент, PDL (Италия)

Кориен Вортман-Коол ЕНП Вицепрезидент, CDA (Холандия)

Инго Фридрих, ЕНП Касиер, CDU (Германия)

Антонио Лопес-Истуриз ЕНП Генереален Секретар, PP (Испания)

Карел Шварценберг, Заместник Премиер-министър (Чехия)

Михаил Саакашвили, Президент (Грузия )

Сали Бериша, Премиер-министър на Албания

Никола Груевски, Премиер-министър на Бивша Югославска Република Македония

Ядранка Косор, Премиер-министър на Хърватска

Бакир Изетбегович, Босненски член на Президентството на Босна и Херцеговина

Александър Милинкиевич, Опозиционен лидер, (Белорусия)

Влад Филат, Премиер-министър на Молдова