сряда, 30 юни 2010 г.

БИБЛИОТЕКИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Адаптация: йеродякон Петър Граматиков
Библиотеката на Соломоновия храм в Иерусалим, построен от св. цар и пророк Соломон преди 3000 години. Там, в храмовото книгохранилище, се съхранявали свещените книги (на Стария завет) с цел да не би да се прибави нещо в свещения текст. Това, според Талмуда, гарантирало чистотата на свещените писания. В Иерусалимския храм имало три свещени свитъка (др.-евр. “сефер”, “мегиллат сефер”): Сефер Маон (по името на селище край Тивериада, важен книжовен център), Сефер Затуте (миниатюрен, минускулен свитък), Сефер Хи (според името на своя собственик, който бил бележит книжовник).

Когато в Библията се говори за книга се разбира свитък, понеже формата на библейския свитк е била руло, поетично описано от пророк Исаия (34:4): “Небесата ще се развият като книга”. Книгите, свитъците били изписвани от двете страни (или имаме т. нар. опистография). Още Моисей сложил свитъка “баарон” или в дървено ковчеже, за каквато практика пише и Ксенофонт в “Анабазис” – книги, положение в “дървени съдове” (др.-гр. “кивотос” = др.-евр. “арон”). Понякога такъв съд имал 2-3 отделения за отделните книги. В Кумран откритите библейски свитъци са завити в ленени платна и положени в цилиндрични глинени съдове. В “Юдайки археологиа” Иосиф Флавий описва шествието на император Тит Флавий, и че неговите воини носели spolia templi (храмовата плячка), в която влизали и храмовите свитъци (същите са изобразени и в Рим на триумфалната арка на императора, разорил Иерусалим и храма). След разрушаването на храм в Иерусалим храмовата терминология и практика е прехвълена в еврейските синагоги. И до днес в тях в нарочна абсида (ниша) се съхраняват свещените книги в специално сандъче, кутия или ковчег.

Библиотеката в Кумранските пещери. Откриването на ръкописите от Мъртво море между 1947 и 1956 година стана събитие, открило нова епоха за изучаване на Библията, ранния следбиблейски юдаизъм и началото на християнството. Написани на еврейски и арамейски език, и датиращи от 200 г. пр. Хр. до средата на първи век сл. Хр., те позволяват несравнен и революционен поглед към еврейския живот и мировъзрение в Палестина през един съдбовен период в развитието на еврейската и християнската религиозна мисъл. С тяхната първа публикация през 1962 г. и ревизираното издание от 1975 г. тези небиблейски текстове от Кумран станаха достъпно и удобно въведение в организацията, обичаите, историята и вярванията на общината, която ги е създала. Тези забележителни документи ни служат за авторитетен водач в изучаването на древния юдаизъм и зараждащото се в същия времеви отрязък християнство.

Намерените в пещерите край Мъртво море, при Айн-ел-Фешка и Хирбет-Кумран, скривалища с ръкописи са били скрити от членовете на Новия съюз (древ.-евр. “Хаберит Хадаша”), както са се наричали живеещите в обособена и особена религиозна община, изградена на принципите, съществуващи в древно-юдейската секта на есеите. Когато римските легиони на император Тит потушавали израилските бунтове в Палестина (ок. 66-70 г. сл. Хр.) кумранитите напуснали своите убежища и скрили библиотеката си в близките пещери. Плиний Старши (23-79 г. сл. Хр.), който бил висш офицер при имп. Тит, описал в своята “Естествена история” географията на Палестина и някои културно-исторически факти и прояви на тази страна, ни съобщава, че по негово време на запад от Мъртвото море живели чудни еврейски аскети: ”...на запад от Асфалтовото езеро са есеите...Това са хора, единствени по рода си; без жена, в отричане на всичко онова което е плод на Венера; без пари... От ден на ден те се възраждат възраждат в еднакво число благодарение на множеството, което идва; защото много са онези, които изморени от живота (искат) да възприемат техния начин на живот”. (Historia naturalis, V, 17). Членовете на тази, отделена от света, еврейска колония процъфтявала през първи век сл. Хр., са наречени есеи и от Дион Хризостом (ок. 40-120 г. сл. Хр.), гръцки ритор и философ с уклон към стоиците и циниците. Епископ Синесий (370-413 г. сл. Хр.), който бил и ритор, философ и поет, цитира Златоустия Дион по следния начин: “...хвали есеите за щастието, на което се радвал целият техен град, който е разположен близо до Мъртвото море, в средата на Палестина, недалеч от Содом”.

Библиотеката на Александрия е най-известната в историята на човечеството. В Египет традиционно се наблюдава от дълбока древност най-голяма концентрация на световната книжнина. Над библиотеката на фараона Рамзес II стоял следният надпис: “Душевно лекарство.” При завладяването на Александрия през 640 година халиф Омар заварил в града 4000 дворци и бани, 400 театри и 700 000 книги в библиотеката. В Александрийската библиотека имало екземпляри от еврейските свещени писания, но те явно не били в съгласие с прототипа, затова Птолемей поискал от йерусалимския първосвещеник “изписани свитъци”, а той пък, на свой ред, го помолил, след като свършат работа, да ги върнат в храма “по сигурен начин”. Имало други два еврейски храма на територията на древен Египет, които притежавали богати книгохранилища за евреите в диаспората (в разселение). Храмът в Леонтополис, северно от кайро, бил основан от Ония, внук на Симон при Птолемей VI, при имп. Веспазиян (69-79 г. сл. Хр.) бил затворен след 233 години съществувание. Храмът на остров Елефантина (в днешен Джезирет Асуана, Горен Египет, ок. язовира Асуан, известен с храма на бог Хнум, изобразяван като овен) бил основан преди 525 г. пр. Хр. и разрушен при местни безредици през 411 г. Най-ранната дата, с която може да се свърже съществуването на колонията е 525 г. пр. Хр. В Библията се съобщава, че след разгорма на Иерусалим от Навуходоносор евреи избягали в Египет. Още тогава те си построили храм по образец на Иерусалимския, в който колегия от свещеници извършвали служби с принасяне на безкръвни и кадилни жертви. Елефантинските папируси от богатата му библиотека описват различни социални отношения, а един папирус на арамейски език обрисува обичая за празнуване на юдейската Пасха. Появили се в кр. 20 век на пазара на антики парчета от папируси и остраки (парчета от съдове) с текстове на арамейски, родствен на древноеврейския език. Още егип. фараони за охрана на границите настанявали в пограничните укрепления военни гарнизони от наемни войници. През 5 в. пр. Хр., когато са писани тези документи, Египет се намирал под персийска власт. Персийските власти продължили тази традиция и за охрана на южната граница на остров Елефантина живеела еврейска колония, носеща официалното название “юдейска войска”.

Библиотеката от Нуза, град близо до дн. Киркук, от 2000 г. пр. Хр., среднобронзовата епоха. Документите са с предимно правен характер: съдържат множество паралели с библейските книги - относно брачните отношения (съпруга-сестра), в Адамоввото семейство е естествен обичай; наложничеството – др.-евр. “пилегеш” – (Сара-Агар); открадването на терафимите от Рахил, а те били знак за наследство; за правото за осиновяване с цел предаване на имота в наследство (Елиезер и роба му) и други.

Библиотеката от Мари, на средното течение на Ефрат, намираща се в двореца в Мари, който е с 35 хил. кв. м. и идеално запазена канализационна мрежа, въпреки, че е разрушен през 18 в. пр. Хр. със запазени фрески с ритуални действия. Открити в архивите от дворцовата библиотека са 25 хил. клинописни таблички, 5 хиляди съдържат дипломатическа кореспонденция от епохата на патриарсите; храм на бог Даган. Имена, близки до библейските – “Бенямин” = Вениамин (прев. Син на моята десница); а “Лаба-ан” и “Нахур” са имена на градове, но носят името на основателя си или на народа на основателя им.



Библиотеката от Угарит (7000-1200 г. пр. Хр.), древнофиникийски град, разкрит срещу о. Кипър на хълма Рас ес-Шамра (от араб. “Копърова глава”). От особен интерес са находките от късния бронзов век (ок. 1600-1200 г. пр. Хр.), откогато са открити огромно количество писмени паметници, вкл. храмови (в 2 храма на Ваал и Дагон) и жречески библиотеки, дворцови архиви, малки частни сбирки в частни къщи. Една общосемитическа черта, напр. е parallelismus membrorum, или обичаят да се повтаря една и съща мисъл с други думи – оттук химнологията на Ханаан силно е повлияла на библейските псалми; още повече, че самият древно-еврейски език, според филологическите изследвания, е само диалект на ханаанския език. Така в Псалом 28 (29) се откриват много елементи (отделни думи и стилни черти) с някои угаритски епоси, като е възможно израилският автор да си е служил със съзнателно подбрани старинни езикови изрази с цел едно поетично архаизиране.

Библиотеката на Асурбанипал от 7 в пр. Хр., открита в неговия дворец и в храма на бог Ану с 25 000 таблички, 5 хиляди от тях съдържат епоси, речници, басни на шумерски и акадски езици. Епоса за сътворението (Мардук срещу Тиамат) “Енума елиш”, чийто главен герой е Гилгамеш (или Утнапищим, спасен при потопа от бог Еа); в откритите в нея нумерологически писмени паметници за нещастни са обявени 7-я, 14-я, 21-я и 28-я ден. В древното Двуречие при разкопки в средата на 19 в. на хълма Нимруд е открит двореца на цар Ашурнасирпал II (842-859 г. пр. Хр.), както и на хълма Куюнджик издигаю се срещу Мосул на отвъдния бряг на река Тигър, където била разкрита древната Ниневия и двореца на Сенахериб (704-681 г. пр. Хр.), един от най-могъщите владетели на асирийското царство. След това е открита библиотеката на великия асирийски цар Ашурбанипал (668-626 г. пр. Хр.), която съдържала 30 000 тома, представляващи глинени плочки с космогонични митове, гадателни и заклинателни текстове, медицински, философски, астрономически, математически и филологически съчинения – ключ към цялата асиро-вавилонска култура. Изпращайки своя сановник Шадану във Вавилон, царят му дал следните указания: “В деня, в който получиш моето писмо, вземи със себе си Шума, неговият брат Бел-ешир, Апла и художниците от Бурсипа, които познаваш..., събери всички плочки, които има по домовете им, и плочките, които се намират в храма на Изида. Издирете ценните плочки, от които няма преписи в Асирия и ми ги донесете! Току що писах на главния жрец и на кмета на Бросипа, че ти, Шадану, трябва да съхраняваш тези плочки в твоя склад и че никой не бива да ти отказва плочки. Ако видите, че някоя плочка или обреден текст са подходящи за двореца, потърсете ги, вземете ги и ги донесете в двореца.”

Библиотеките през турското робство. При завладяването на България от османците са унищожени много манастирски библиотеки, а оцелялите ръкописи в голямата си част са изнесени в свободните православни страни. Интересно, че книжните съкровища в град Пловдив имали съвсем различна съдба. Турските войски проникнали на територията на Южна България и през 1363-1364 г. превзели редица селища в Тракия. Това е станало по време, когато на султанския престол е бил сина на Орхан-султан Мурад І Худавендигяр (1362-1387г.). Пред Пловдив е опитния военоначалник Лала Шахин. Съпротивата се оказала безсмислена и през нощта, по катакомбите под църквата “Св. Св. Константин и Елена”, гарнизона, мъже, деца и жени напуснали града и обсадата направо в Родопите. На другия ден митрополитът на Пловдив с бели дрехи и други първенци, отиват при Лала Шахин и на възглавничка му предават символичния ключ на Пловдив. Лала Шахин доволен от това, че не е дал никаква жертва, нарежда влизането в града ни, да е без “газават”, т.е. без го разруши. Друго което е направил турския управител на Пловдив Шехабеддин паша, е да събере всички книжни сведения и книги и създаде пловдивската бибилотека. И тя е била построена в днешния Старинен Пловдив. След освобождението на Пловдив в 1878 г. от драгуните на капитан Бураго, тази библиотека е била запалена от тях и летописите за величието на нашия град - хилядите свитъци от книги от античен Рим, Византия и Латинската империя, били унищожени.
Османски библиотеки по българските земи през ХVІІ-ХІХ век. Създадена е грамотна прослойка с развит респект към писаното слово. Книжен фонд от значителна ръкописна книжнина се съхранявал прилежно в отделни помещения или често в специално построени книгохранилища – библиотеки (кютюбхане, китабхане), в повечето случаи към сгради на медресета, а понякога в комплексите на джамии или текета. От ХVІІ век нататък започва разкриването на самостоятелни вакъфски библиотеки, формално необвързани с определено учебно заведение или джамия, но обслужващи предимно образователните потребности именно на учениците и улемата. Освобождението на част от българските земи през 1878 г. заварва значителна маса от арабографична литература в тукашните центрове на ислямската култура, голяма част от която по време на Временното руско управление през 1878 –1879 г. и по-късно е пренесена в София, за да формира богатата сбирка на Ориенталския отдел на Народната Библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (днес към 3800 тома). Тук попадат книги от библиотеките на Хаджи Али Ага в Търново, на мюфтиите Мустафа Ефенди и Мехмед Ефенди в София, на Мирза Мехмед Саид Паша в Русе, на Макбул (Мактул) Ибрахим Паша в Разград и на Султан Ахмед ІІ във Видин (срв. Сурия Юсуф, Религиозният туризъм в България /ислямска перспектива/ – едно академично научно изследване според проучването на Айхан Айдън, публикувано в сп. Джем, бр. 35, август 2001 г.).
В Бююк джамия, най-голямата в София, се нанася след Освобождението Народната библиотека. Преместването е посрещнато одобрително от турското население в София, както се изказал пред Константин Иречек статистикът в Министерството на финансите Джансъзов: „Сградата е превърната в китабхане (книгохранилище), което според турците е свещено място.“ Библиотеката е една от първите институции, които се изграждат в младата българска държава – още по време на руското управление се създава Софийска публична библиотека (по-късно Народна Библиотека). Пренасянето на библиотека в джамията станало в края на 1879-та, а официалното откриване е на 2 март 1880 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар