вторник, 26 юли 2011 г.

Турската Православна Църква

Йеродякон Петър Граматиков

Автокефалната Турска Православна Патриаршия, наричана още Турска Православна Църква (на тур. Тюрк Ортодокс Килисеси), представлява турска националистическа деноминация, чиято доктрина и богослужение са идентични с тези на източно-православните църкви.
Основана е в Кайсери през 1921 г. като Автокефална Православна Патриаршия на Анатолия от Павел Карахисаритис, който подкрепял борбата и споделял идеалите на турските националисти. Карахисаритис и членовете на неговото семейство с постановление на турското правителство не били включени в размяната на населението, извършена след войната на Турция с Гърция, както съобщава професорът от департамента за политчески науки и международни отношения в истанбулския Технически Университет Йълдъз Елчин Маджар (Elçin Macar, İstanbul Greek Patriarchate, 2003).

През 1924 г. Карахисаритис започва да служи литургията на турски език, заради което спечелва подкрепата на новата Турска Република, основана след събарянето на Османската империя. Той обявил Вселенската Константинополска Патриаршия за етническо-центрична и облагодетелствуваща гръцкото население. След отлъчването му, Карахисаритис, който по-късно променил името си на Зеки Еренерол, свикал Турски църковен събор, който го избрал за Патриарх през 1924 г. Премества се в Истанбул, където намира някои последователи в Галата, вартал с многобройно гръцко население. Въпреки това повечето турски граждани, които изповядвали православието, запазили принадлежността си към Вселенския Патриархат. Отец Ефтим бил селски свещеник от турскоговорящата караманлийска гръцка общност в Кападокия, Анадола. Ефтим и неговите синове наричат себе си патриарси. Първо, по-големият му син Тургут, след това по-малкият му брат, а сега призованият от Съединените щати Паша Еренерол (брата на арестуваната Севги) е четвъртият турски православен патриарх. Бащата на Севги и Паша, Селджук Еренерол окупира на 1 септември 1965 г. принадлежащите на гръцкото малцинство църкви Айа Никола и Айа Йани, които са зачислени към фондацията на патриаршията му. Еп. Мелитон споделя, че е визитирал храмовете и в църквата Айа (Св.) Никола е видял пране по двора, понеже в нея вече не се води богослужебен живот. Айа Йани е отдадена по наем н асирийската общност, а “Св. Богородица Катафиани”, в която е и централата на т. нар. „турска патриаршия”, сега е обвързана с превратаджиите от аферата Ергенекон. Това налага издигането на законното искане да бъдат върнати трите узурпирани църкви в Галата, тъй като ареста на Севги Еренерол доказва, че те не са били ползвани за духовни или религиозни нужди. На многобройните прошения на Вселенската Патриаршия за връщане на заграбените църкви, турското правителство връща Църквата на Христос през 1947 г., но за нуждите от промени на пътната инфраструктура, тя е отчуждена и съборена, като паричната компенсация за експорприацията е внесена по сметката на турската православна патриаршия. Когато умира Тургут Еренерол, неговият брат, Селджук, поисква среща с представители на Източно-Православната Патриаршия в Константинопол. На 10 септ. 1992 г. трима епскопи го приемат във Фенер. Еренерол заявява, че е готов да върне обратно трите църкви в Галата на Вселенската Патриаршия, при условие, че Патриаршията припознае името “Турска Православна Църква” и правото на Еренерол да я администрира; оттегли анатемата на баща му, Ефтим; и му даде право да управлява приходите от 72-та имота, принадлежащи на тези три църковни вакъфа (фондации). “Представителите на нашата Патриаршия ясно му показаха, че тези искания са неприемливи. Патриаршията не може да признае институция, създадена против принципите на Православаната Църква. А тъй като всеки един храм разчита на приходите за своята поддръжка у вярващите правят дарения за бъдещето на тези църкви, то невъзможно би било да се управляват разделно финансовите постъпления от отделните храмове.”



Патриарси:

Папа Ефтим I (1923-1962) – р. Павлос Карахисаритис, по-късно променил името си на Зеки Еренерол;

Папа Ефтим II (1962-1991) – р. Йоргос Карахисаритис, по-късно променил името си на Тургут Еренерол; старши син на Папа Ефтим I;

Папа Ефтим III (1991-2002) – р. Селджук Еренерол, по-малък син на Папа Ефтим I;

Папа Ефтим IV (2002 - ) – р. Паша Юмит Еренерол, внук на Папа Ефтим I.



Автокефалната Турска Православна Патриаршия и нейната Фондация разполага днес с три преавославни храма в Истанбул, както се вижда от официалната статистика, към 2006 има и множество дюкяни в центалните истанбулски квартали, с приходите от които се издържа:

BAĞIMSIZ Türk Ortodoks Patrikhanesi İstanbul Başpiskoposluğu Vakfı: Beyoğlu Necatibey Caddesi’nde 122 ada, 2 parselde 6 dükkan.

Sakızcılar Sokak, 5 parselde kilisenin bünyesinde 2 katlı 2 dükkan.

Vekilharç Sokak 5 parsel’de kilise bünyesinde 2 dükkan.

Vekilharç Sokak’ta 120 ada, 14 parselde Paşahanı, alt kat dükkan.

Kemeraltı Caddesi’den 124 ada 25 parselde Galata Rum İlkokulu (Mahkeme kararıyla Rum Vakfı’na verildi.)

Beyoğlu 77 ada 18 parselde dükkanlar.

Vakıflar Başmüdürlüğü’nün kiraya verdiği bazı dükkanlar.

Hazineye ait olan kendilerinin kullandığı bazı dükkanlar.

Около 20 църкви били организирани в Турска Православна Църква в Америка през 1966 година, под ръководството на архиепископ Дживет Кристоф, афро-американец, лекар, чието рождено име било Кристофър М. Краг. През 1969 г. тази църковна общност имала 14 храмови и 6 мисионерски енории. Турска Православна Църква в САЩ продължава своето съществуване през 70-те години на 20 век, но в началото на 80-те, архиепископ Краг се премества в Чикаго и отваря здравна клиника, продължавайки да пази “запазената марка”, Американска Православна Църква, Диоцез на Чикаго и Северна Америка.

През 2008 г., Севги Еренерол, дъщеря на Папа Ефтим III и сестра на днешния примас – папа Ефтим IV, която също беше и говорител на Патриаршията, е арестувана за връзки с турската нелегална националистическа организация Ергенекон. Разследването установи, че Патриаршията е била централата на тази конспиративна организация. Севги Еренерол от години е активна националистка и по времето на Алпарслан Тюркеш се кандидатира от Партията на Националисткото Движение [Milliyetçi Hareket Partisi, Nationalist Movement Party] в парламентарните избори. След разкритията на следствието за връзките между ръководството на Турската патриаршия с тайната превратаджийска организация Ергенекон, Епископ Мелитон от Вселенската Патриаршия във Фенер в нарочно интервю пред в-к “Today's Zaman” (YONCA POYRAZ DOĞAN, İSTANBUL, 07 February 2008, Thursday) предяви претенциите на Константинополския Патриархат върху църквите, окупирани навремето от семейство Еренерол. През 1924 г. те окупират храма “Панагия Катафиани” в Галата, пребивайки гръцките свещенолужители. По-късно, през 1926 г., окупират друга една църква “Христос”, за които храмове гърците имат надлежни документи за собственост.

Официалните цветове на Патиаршията са бяло и червено, като на знамето й на бял фон има червен кръст, в чиято горна лява част е приютен бял полумесец със звезда на червен фон.

Бяло и червено са официалните цветове и на основаната през 1969 г. крайнодясна по политическо пространство, а в идеологическо отношение турска националистическа партия на евроскептизма, ръководена от 1997 г. от Девлет Бахчели. На партийния флаг на червен фон има три бели полумесеца. Именно неин член и активист е сестрата на сегашния турски патриарх.

Флагът на Турскaта патриаршия навява реминисценции за едни други знамена от 19 век, свързани с първия конституционен период в османската империя и делото на Мидхат паша. При отварянето на сръбско-турската война през 1876 г., цариградските първенци подават до великия везир Мидхат паша прошение да бъдат допуснати да защитят отечеството си заедно с юнаците турци. Образуван е един гръцки доброволчески батальон с особено знаме от черевено сукно, за което пише с рисунка на байряка полуофициозният вестник “Ла Тюрки” (Г. Димитров, Княжество България в историческо, георгафско и етнографическо отношение (в три части), ч. II, изд. Г. Димитров, Пловдив, Търговска печатница, 1896, с. 529): “50 души гърци, начело със знаменосеца, носящ червено знаме с изображение на полумесец и кръст, вчера се отправиха във военното министерство, за да се запишат доброволци. Това нагледно сближение между полуесеца и кръста красноречиво изражава чувствата на взаимна симпатия, която обединява две религиозни общини в един народ.” Същият автор ни дава седение,че към момента на публикацията в края на 19-то столетие в Пловдивският Исторически музей се съхранява знаме на червен плат с поставен по средата кръст, а от двете му страни полумесец със звезда. Върху знамето има двуезичен надпис - отгоре на турски език, а отдолу на гръцки език: “Πρώτιστον καθήκον έκάστου τό μεθ’άυτα, άρνήσεως άμύνεστει τών έχθρών τής πατρίδος.” (бълг. превод: “Първа обязаност е всякому, преди всичко, да противостои на неприятеля на отечеството”).

Интересно е още, че единият от храмовете на непризнатата от поместните православни църкви Автокефална Турска Православна Патриаршия (църквата Айа Йани) е даден под наем на друга една непризната в международен и междуцърковен план църква - Асирийската Църква на Изтока.

Асирийската Църква на Изтока, чието пък официално наименование е Света Апостолическа Католическа Асирийска Църква на Изтока (на асирийски нео-арамейски Итта Каддишта ва-Шликайта Каттолики д-Маднека д-Атурайе), е една древна християнска църква, чиято централа днес е в Чикаго, щат Илинойс, САЩ, но по-голямата част от паството й е в Месопотамия. Тази съвременна църква, която проследява своето създаване до историческата Патриаршия на Селевкия-Ктезифон – Църквата на Изтока – Асирийската Църква се създава като отделно църковно тяло след разкол в Църквата на Изтока през 1552 г. Съвременната Асирийска Църква не е в интеркомунио с останалите древни църкви, нито с източно-православните, нито с ориенталските православни или католическата църкви. Църквата е оглавявана от Католикос-Патриарх на Асирийската Църква на Изтока, който днес е Мар Динка IV. От 1940 г. католикос-патриархът резидира в Чикаго, но в миналото е бил в различни градове в Ирак. Има множество митрополити, епископи, свещенослужители, обслужващи епархиите и енориите в Близкия Изток, Северна Америка, Индия, Австралия, Нова Зенландия и по цял свят. В богословски план църквата се асоциира с доктрината на несторианството, поради което е наричана и “Несториянска църква”, макар сами те да отхвърлят несторианското етикетиране. Богослужебен език е асирийският, а литургията е по Източно-Сирийския Обряд, който включва три анафори, приписвани на Теодор Мопсуестийски, на Несторий, и на Аддаи и Мари. Църквата на Изтока се развила от ранно-християнските общини в Персия, и се разпространла от Месопотамия чак до Китай и Индия. В 1552 година спор за патриаршеската корона довел до схизма, като се създали две опониращи си патриаршии. Една от тези фракции представлява Асирийската Църква на Изтока, а другата днес е известна като Халдейска Католическа Църква, която е в уния и евхаристийно общение с Римо-Католическата църква.

Няма коментари:

Публикуване на коментар