вторник, 26 юли 2011 г.

Месия и младото осле*

Ако на човек му се присънят планини, то той трябва още при събуждането си с утренните зари да каже (Книга на Пророк Исайя 52:7): “Колко прекрасни са върху планините нозете на благовестника, който възвестява мир, благовествува радост, проповядва спасение, който говори Сиону: “Бог твой се възцари!” Ако на човек се присъни тръба, то той следва, ставайки с утренните зари (Книга на Пророк Исайя 27:13): “и в него ден ще затръби голяма тръба, и ще дойдат изгубилите се в Асирийската земя и прокудените в Египетската земя и ще се поклонят Господу на светата планина в Иерусалим.” Ако човеку се присъни осел, то той, вероятно лелее надеждата за спасение, както е речено (Книга на Пророк Захария 9:9): “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.” (срв. Талмуд, б. Берахот 56 b).
Когато Иаков се взира в бъдещето, готов да благослови своите синове и да им разкрие грядущето на техните колена, той търсил Месията и жадувал настъпването на времето на изкуплението, говорейки: “На Твоята помощ се надявам, Господи!” (Бит. 49:18). Надарявайки с най-преизобилни благословения най-любимия си син, Иосиф, той, не по-малко пророчески, предрекъл царствената съдба на другия си син – Иуда, провъзгласявайки: “Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му...” (Бит. 49:10).
Иаков, като продължава благословението си над Иуда, превижда и това, което ще бъде: “Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе – пърлето на своята ослица...” (Бит. 49:11). Не е лесно да проникнем в смисъла на този стих. Напълно е възможно това да си е едно благословение за богата реколта, за земеделско преуспяване, за изобилие на лозята, при което лозата ще бъде толкова силна, че ще може да удържи привързано за нея добиче. От месиянска гледна точка, обаче, всяко споменаване на осел ни препраща отново към Книгата на пророк Захария (9:9). Според Талмуда, става въпрос за същия, който седи на младо осле (Битие 49:11- Раббах 99:8). На основание на този откъс от пр. Захария, древните израилски мъдреци стигнали до извода, че всяко упоменаване за осле може да се разглежда като указване на Месия. Съгласно Талмуд, даже обикновеното съновидение, в което присъства осел, може да бъде знак за очакваното спасение. Когато Иешуа влезнал в Иерусалим, качен на осле, всеки от посрещачите Му моментално си припомнял за цитирания пасаж от пророческата книга на захария. Неговият тържествен вход в Иерусалим на гърба на магаренце не бил нищо друго освен гръмогласно прогласяване: “Аз съм Този, за Когото говори пророкът!” По такъв способ, “младото осле” от Иудиното коляно, е месиянското очакване за влизането на Месия в града Давидов. Как да тълкуваме думите за приързването на ослето за лозницата? Става въпрос за това, че Иисус също нарича Себе Си и “Лозница”, както е казано и в Евангелието соред Иоана 15:5: “Аз съм лозата..” Следователно, Той е “най-добрата от лозите”, с която е свързано ожиданието на грядущия Месия.

Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков
*По материали на “Тора клуб” (www.torahclub.org), т. 1: “Разкривайки свитъка”, архиви на “Първите Плодове на Сион” (First Fruits Of Zion: http://www.ffoz.org), - В: списание “Виноградник”, дек. 2010.
**Бел. прев.: Библейските посочки и цитати се дават по българския синодален превод на Библията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар