вторник, 26 юли 2011 г.

Заличаване името Божие

Превод: йеродякон Петър Граматиков
Източник: ”Първите плодове на Сион”, http://www.ffoz.org/
Сп. „Виноградник”, 8-9, 2011, сс. 6-7.

Талмудът гласи: „Необходимо е да бъдем внимателни, за да не обидим своята жена, понеже тя често плаче и е лесноранима”. Откъсът от Талмуда продължава с дъмите за това, че Бог бързо отговаря на женските сълзи и нейните сълзи са по-ефективни, отколкото молитвата на мъжа. Бог сериозно възприема сълзите на жената. Пасажът завършва така: „Мъжът е длъжен да уважава своята жена, защото домът му ще бъде благословен единствено заради жена му.” (Баба Мециа 59а)

«И свещеникът да напише тия заклевания на книга и да ги изличи в горчивата вода»(Числа 5:23. Мъжът на жена, върху която са паднали подозрения в измяна, се довежда в скинията. Свещеникът, изпълнявайки ритуала, приготвя смес от вода и «прах» от пода на скинията. Той заставя жената да даде клетва, която предвижда проклятие да тегне над нея, ако тя се окаже виновна. След това свещеникът написва думите на клетвата на ситък, измива мастилото от свитъка с вода и дава тази вода на жената. Жената изпива водата, като че да поглъща проклятието, за да докаже невинността си.. Ако тя би била виновна, водата би й причинила вредата предвидена в проклятието. Ако тя била невиновна, водата не би й нанесла вреда. Напротив, само би засилила нейната плодовитост.

Цялата тази процедура предизвиква някои сложности за четящия. Обикновено в юдаизма е забранено да се изтрива свещеното Божие име. Когато книжник преписвал Писанието на еврейски език, той имал право да изтрие всяка допусната от него грешка, но не и тази, в която се споменава името Божие. Така че, в откъс, в който се упоменава Божието име, преписвачът можел да заличи и коригира всички думи, с изключение на името Божие.

Това е причината до ден днешен евреите, стриктно спазващи законите и предписанията, да не пишат Божието име на иврит на училищмите дъски, за д анне с еналага бъде то изтривано по-късно. Документи, в които е написано еврейското име на Бога, СА смятани за по-ценни. Те не могат да бъдат небрежно и непочтително изхвърлени или унищожавани. Свщените книги, в които е записано името на Бога, даже не се поставят на масата с лицевата страна надолу, а и върху тях не се разрешава да се поставят други, по-малко свещени, книги. Със Свещеното Писание никога не се ходи в санитарните помещения. Даже ксерокопие с Божието име придобива свещен статус. Когато свитък или книга, съдържащи името на Бога, да излезнат от употреба, то те с еполагат в своего рода «погребални» хранилища за свещени текстове.

Ако толкова силна е почитта към Божието име, утвърждавана в устояла на хилядолетията традиция относно изтриване името на Бог, то защо тогава в Тората пише, че свещеникът трябва да изтрие/измие проклятието от свитъка с вода? Светото име Божие два пъти се упоменава в проклятието. Древните мъдреци учат, че Бог дотолкова е загрижен от мирните отношения между мъжа и жената, че даже Той желае и дозволява името Му да бъде изтрито примирения ради (Сифре 17).

Мирът между мъжа и жената в юдаизма се възприема като «шалом баийт», термин, дословно означаваш «мир в дома». Този мир в дома даже превъзхожда светостта на името Божие. Така на людете е възложено да бдят даже религията да не разрушава брака. Бог е по-заинтересован от щастливите брачни взаимоотношения, отколкото в някои религиозни постановления. За Бога светостта на брака притежава такава важност, че Той позволява заличаването на Своето име, заради помирението в семейството.

Няма коментари:

Публикуване на коментар