Време на Божието благоволение

Автор: Дуайт А. Приор

Време на Божието благоволение

Превод: йеродякон Петър Граматиков

Публикувано: събота, 19 декември 2009;

http://www.dveri.bg/content/view/10520/122/

* Бел.: Автoрът е основател и директор на

“Центъра за изучаване на иудео-християнството”

в Дейтън, Охайо.

“И внезапно се яви с Ангела многочислено небесно воинство, славещо Бога и призоваващо: слава във висините на Бога, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:13-14).

Чудна вест, низпослана от най-висшите небесни сфери, достигнала до най-низшия слой на обществото – до пастирите. Ангелските глашатаи обявили появяването на земята на смирен цар, и нищите духом се възрадвали. Към тях се протегнала изпълнената с благоволение ръка Божия.

Това събитие, макар да станало приятна изненада за людете, не трябва да бъде разглеждано като неочаквано. Много векове преди него пророк Исаия предал на угнетения и потиснат Израил обетованието за Помазаника Божий, за Този, Който ще донесе добра вест на всички анавим – нищи, страдащи, кротки (61:1). С други думи: Месия ще дойде при онези, които са смирени и ще им каже “проповядвайте благоприятното лето Господне...” (Ис. 61:2).

Първата проповед на Иисус

В началото на Своето обществено служение – тридесет години след раждането на Иешуа, Божия посланик, призван йошиа (да спаси) Неговия народ, - ние виждаме, като темата на Божието благоволение с ярки тонове отново започва да изпълва живота на Учителя. Той, дареният син на Мария и Йосиф, се върнал в Своя роден град в долна Галилея и изпълнен със смел пророчески глас възвестява за грядущето изкупително управление на Господа, за Неговия контрол на човешкия живот: “понеже се приближава Царството Небесно” (Мат. 4:17).

Както обикновено, Той идва в синагогата в съботния ден. Представете си, какво напрежение, примесено с вълнуващо очакване, е витаело във въздуха, как с труд са се сдържали емоциите на хората, дошли на поклонение, когато от бима (възвишението) слизал Иисус от Назарет, за да пристъпи към четене на Тората и Пророците.

Можем само да гадаем кой откъс от Тората е бил прочетен в Назаретската синагога онзи съботен ден преди близо две хиляди години.... Но, що се отнася до откъса от пророческите книги, Хафтара, - изборът зависел изцяло от четеца, и думите на пророка, който бил подбран, са до ден днешен така злободневни и актуални, както тогава.

Рав Иешуа (равви Иисус) помолил служителя да Му подаде “Книгата на Исаия” (както ни свидетелства евангелист Лука, 4:17). Разгръщайки свитъка – подобен на намерения близо до Мъртво море и в пълнота запазен до наши дни в една от Кумранските пещери, Той намира нужния му пасаж и започва да чете: “Дух Господен е върху Мен; тъй като Той Ме е помазал.... проповядвайте благоприятната Господня година” (Лука. 4:18-19).

В същото време, когато “очите на всички в синагогата били устремени към Него” (Лука. 4:20), Иешуа навива свитъка и го предава обратно в ръцете на хазана (синагогалния служител). После Той приседнал и, както подобавало на мъдреците в онова време, започнал да тълкува и разяснява Словото Божие.

Творчески подход към четенето

Правят впечатление две основни отлики в подхода на Иисус към четенето на Писанието. Първата от тях, по принцип, е известна, докато втората рядко бива разбирана правилно. Най-напред, Той прекъсва четенето на втория стих от 61-ва глава на Книгата на пророк Исаия в средата на изречението.

В първоначалния, оригиналния текст е казано: “да проповядват благоприятната Господня година и деня на отмъщението на нашия Бог...” Иисус съзнателно завършва Своето четене на откъса с думите “ш’нат рацон ла’Адонай” – “лето Господне благоприятное”. Той се въздържа от прочита на думите “и деня на отмъщението на нашия Бог”.

Смисълът на случилото е очевиден: задачата на Иисус като Помазаник Божий има непосредствено отношение към прогласяването, разпространението и въплъщението на Божието благоволение към човека. Той не е ангела на съда Господен!

На второ място, съгласно иудейската традиция, случващото се счита за реално зафиксирано събитие, ако има двама свидетели. Именно заради това, за да усили Своите думи, Иешуа прибягва към своеобразен “творчески подход” при четенето на Писанието и равинистическото тълкувание на текста от Исаия.

Той поставя фразата: “и угнетените отпусни на свобода...” от добре известния пасаж из книгата на пр. Исайя 58:5-6, веднага след което прозвучават словата за “благоприятното лето Господне”. Защо Иисус постъпва именно така?

Отговорът е много лесен: с цел да акцентира пред слушателите си най-главното.

Както отбелязва моят приятел доктор Стивън Нотли, Иисус съединява в Своето четене текстът от Ис. 61:2А с единствения друг откъс в книгата на Исайя, – та дори и в цялата иудейска Библия, – където се среща точно тази фраза: рацон ла’Адонай (Ис. 58:5Б)!

Използването от Иисус на равинистическия прийом за съединяване на два пасажа с помощта на еднаква фраза или основна дума (което наричаме гезер шава) приковава вниманието към главния момент и дава ключа за разтълкуването същността на стиха.

Месианската задача

Обръщайки се към потресената аудитория от жители на родния Си град, Иисус провъзгласява, че е дошъл като месия, и, в същотот време, изяснява Своята месиянска задача с помощта на “творчески подход” при четенето на пасажа от свитъка с текста на Книга Исайа. Въпреки очакването на мнозина (включително и Неговия братовчед, Иоан Кръстител), както в самия Назарет, тъй и в цяла Галилея, Иисус обявява,че още не настъпило времето, когато гневът Господен ще се излее над неправедните, грешните, горделивите люде от земното царство. Не, казва Иисус, кръщаването с огън ще дойде с грядущия апокалипсис. Сега е време за кръщаване на кротките, смирените и каещите се, кръщение в даващите обновление води на Светия Дух.

Той подчертава, че днес е ден на спасение, а не на съд. Той носи на хората добри думи за Божието благоволение, а не лоши вести за Господнята мъст. Иешуа – Помазаникът Божий, чрез Когото Царството Божие се запечатва в сърцето и живота на хората. То изцелява, спасява, ободрява, утешава, освобождава и възвръща човека към извора.

Месианската задача, такава каквато я е разбирал Иисус, всъщност се заключава в това, да донесе на людете Божието благоволение. При раждането на Сина Божий ангелските воинства провъзгласили, че на този свят (в мире сего) е пратен Шалом (или Мир), и за това, че Неговата милост и благоволение са за всички човеци. Така, в началото на Неговото обществено служение, думите на Иисус като ехо повтарят тази чудна вест, низпослана от най-висшите небесни сфери.

В Него ние виждаме изпълнение на Исаевото пророчество, в Него се разкрива Божието благоволение. Заедно с него, заедно с ангелите можем да кажем: “Слава във висините на Бога!” (Евангелие според Лука 2:14).