Обща основа и различия във възгледите между Бретън Уудс Институциите (СБ и МВФ) и Световният Съвет на Църквите (ССЦ)*

Авторизиран превод: йеродякон Петър Граматиков

*Документ от срещата на високо равнище между

трите организации, издаден в Икуменическия Център

в Женева на 22.10.2004 г.

Изложеното по-долу сумира настоящето положение с дискусиите между ръководствата на Бретън Уудс Институциите (BW-Институциите) и ССЦ с изложение какво е идентифицирано като обща основа и (поставеното в скоби) различията в гледните точки. Документът отразява „работата в прогрес” в продължаващия диалог между трите организации.

Централно за общата основа е изясняването на общата загриженост относно борбата с бедността. Трите организации споделят обективната необходимост от редуциране на бедността и работят за постигането на тази цел в съответните области на своите мандати и орговорности. Важна задача на нашия диалог е нуждата от повишаване ефективността на нашата работа за намаляване бедността, в т.ч. подобряване комуникацията и сътрудничеството между BW-Институциите и ССЦ.

I. BW-Институциите—Институционални и Управленски въпроси

1. Ролята на BW-Институциите, Човешките права и ООН

Бретън Уудс Институциите са длъжни да организират, подпомагат и промотират икономическото сътрудничество между правителствата в съответствие с Параграфите на Споразумението, с което са били учредени.

Всеобщата Декларация за Правата на Човека беше приета през 1948 г. от Генералната Асамблея на ООН, представляваща държави от цял свят, които също така са страни-членки на BWIs и чийто народи имат своето представителство в ССЦ. BW-Институциите и ССЦ са съгласни, в частност, че бедността и недостатъчното развитие могат да усилят нарушенията на човешките права. И подобни нарушения биха направили борбата с бедността по-трудна и по-малко устойчива.

[ССЦ вярва, че BW-Институциите ще играят по-активна роля за промотиране на човешките права, вкл. обусловеност в политиките. BWИнституциите разглеждат своята работа като принос в името на човешките права в сферата на икономическото развитие, повишаване жизнения стандарт и намаляване на бедността, висока заетост, макроикономическата и финансовата стабилност и т. ат. Но BW-нституциите считат, че нямат нито мандат, нито опит за промотиране на човешките права в по-широк аспект, което задължение те виждат като иманентно за ООН, сред останалите международни организации и отделните правителства, имащи първостепенната отговорност за опазване на човешките права в своите граници.]

[ССЦ застъпва тезата, че BW-Институциите следва да бъдат преимуществено подотчетни на ООН. BW-Институциите поставят акцент на директната си отчетност пред своите страни-членки, предвидена от учредителния им акт, което ги прави законово и оперативно независими от ООН, В същото време те подчертават своето тясно сътрудничество с ООН по множество въпроси и в много инициативи. (вж. Също параграф I (4) за подотчетността на BW-Институциите, по-долу.)]

2. Представителство и глас на страните-членки на BW-Институциите

Необходими са подобрения в начина на гласуване, правото на представителство и глас сред страните-членки на Фонда и Банката, особено засилване представителството на развиващите се страни и тези с разширяващ се пазар – все държави със засилващо се икономическо значение след последната ревизия на представителството и чиито позиции са слаби и отслабнали. Последни стъпки за подсилване гласа на африканските държави посредством разширяване офисите на Изпълнителните директори на BW-Институциите за Африканския континент са добре дошли, но са достатъчни. Има силни аргументи както за ревизиране на квотите на МВФ, така и на капиталовите подписки ана СВ, за да отразят актуалната икономическа информация за относителния икономически размер на страните, и за увеличаване на „базовите гласове” (съответния брой гласове за всяка страна-членка) до тяхното ниво в пропорция на общите квоти, с цел да се повиши представителството на страните с нисък доход. При всяко положение, за достигане на тези стъпки е необходим консенсус сред страните-членки на BW-Институциите, какъвто за момента не е налице.

[Световният Съвет на Църквите е на мнение, че представителството на отделните държави в BW-Институциите не би трябвало да се основава изцяло, или преимуществено, на тяхнатото икономичеко значение, а следва да представлява демократично споделяне на властта между развиващите се и богатите държави. ССЦ е особено загрижен и счита, че правото на вето по дадени решения, предоставено на най-богатите държави, трябва да бъде отменено.

Равнопоставено представителство на отделните държави в Генералната Асамблея на ООН, или представителство на базата на населението на страните, би било много по-честно. Ръководството на BW-Институциите смята, че гласовете и представителството ще продължат да се определят според относителната икономическа мощ/развитие, не само поради установената вече законова база на институциите, но също така и заради очакванията на държавите, предоставящи най-голяма финансова подкрепа за тях. Според тази гледна точка, ако представителството се определя по система, основаваща се на по-глас-за-всяка-държава или съобразно броя на населението, институциите няма да са в състояние да изпълняват функциите си, поради липса на подкрепа от най-големите и богатите държави. Представителите на BW-Институциите също така подчертаха, че гласуването на принципа по-глас-за-всяка-държава е не съвсем демократичен, имайки предвид големите различия сред населението на отделните страни.]

3. Подотчетност на BW-Институциите

BW-Институциите са здължени да се отчитат на властите на своите страни-членки. Повишаването нивото на отвореност и прозрачност на BW-Институциите през последното десетилетие се отчита като добро постижение, донякъде поради разширението на отчетността им пред гражданите на техните страни-членки, в това число чрез съработничество с парламентите, организациите на гражданското общество и медиите.

[Световният Съвет на Църквите заявява, че отчетността на е все още неадекватна и те би трябвало да поемат по-ясна отговорност, когато се направят грешки, и че са нужни по-нататъшни стъпки по повишаване отвореността и прозрачността на институциите, включително, поредством по-открит достъп до заседанията на Борда, с което да се подчерае по-ясно тяхната „отчетност пред обществото като цяло”. ]

II. Обективи на икономическата и социалната политика и работата на BW-Институциите

1. Първостепенен обектив на икономическата и социалната политика е да се подобри благосъстоянието на човека, най-вече чрез промотиране на устойчив ръст в реалните доходи; висока трудова заетост; редукция на бедността; ефективно използване на ресурсите; разумно разпределение на доходите сред всички поколения и във всеки времеви момент; макроикономическа и финансова стабилност.

2. Ролите, мисиите, дейностите на BW-Институциите са еволвирали с времето, под влияние на вътрешен и външен натиск, като в същото време са под влияние на развитие по отношение разширяването на своето членство, еволюцията на световната икономика и финансова система, и уроците, получени с нарастване на опита. Мандатът на Световната Банка, в частност, е еволвирал до по-широка дефиниция на икономическото развитие, включващо възгледа, че само икономически ръст не е достатъчен: по-холистичен поглед към развитието е налице днес, в който се вмества достъпа до здавни грижи, образование и подслон, с оглед засилването на индивидите и общностите. Дейностите на МВФ са еволвирали през последните години по отношение на по-очертан фокус върху собствените отговорности в макроикономическата и финансовата сфера; превенцията на финансови кризи; промотирането на устойчив икономически растеж и в държавите с ниски доходи, където МВФ си сътрудничи със СВ за постигането редуциране на бедността.

3. BW-Институциите и ССЦ работят за принос в своите области на отговорност и експертност за намаляване на бедността и оделотворяване на Задачи на Развитието на Хилядолетието на ООН, които са общоприето от глобалната общност изложение на приоритетни здачи. BW-Институциите и ССЦ са единодушни, че набеляаното редуциране на бедността изисква не само икономически растеж, но и по-равностойно рапределение на доходите и благата.

[Световната Банка подчертава важността на въпроса за равнопосставеност, като свидетелство на решеност да работи по този въпрос, заявена и в Световният Доклад за Развитието през 2005 година. МВФ набляга на приоритета си в защита и укрепване системите за социална сигурност, разходи за здравеопазване и образование, особено при натиск за съкращаване на правителствени разходи. ССЦ заявява, че отделя повече внимание на въпроса за равнопоставеността отколкото BW-Институциите. Акцентира се върху това, че „човек не може да живее единствено с хляба насъщен” и има не-икономически обективи, върху които икономическата политика следва да постави знак на по-висок приоритет, в т.ч. напредъка в областта на социалните и културни права, и на социалната справедливост.]

III. Стратегии на икономическата и социалната политика

1. За която и да страна, успешно икономическо и социално развитие означава не само добри местни икономическати и социални политики, но и такива за международната търговия, международните финансови трансакции (наемане и заемане) и международно сътрудничество. При нормални обстоятелства, главната отговорност за постигане на икономическите и социалните обективи в една държава се базира на правителството на самата държава. За развиващите се страни, международната помощ от по-богатите държави и съответните международни организации е от съществено значение, вкл. помощи, деруги форми на финансово съдействие, техническа помощ и политическо съветничество.

2. Успешно икономическо и социално развитие, характеризиращо се чрез постигане на споменатите обективи, не би могло да постигне посредством нерегулирани свободни пазари. Наистина, BW-Институциите съществуват именно, заради случаите на пазарни провали и работят в много сфери за подсигуряване на по-прозрачна, по-честна и по-равностойна работа на пазарите [BW-Институциите са на мнение за историческата доказаност на факта, че пазарно-ориентираната икономика предлага единствената икономическа система, която е в състояние да постигне успешно икономическо и социално развитие и да промоцира индивидуалната свобода. Световният Съвет на Църквите не приема този възглед – вж. следващия параграф.] Успешна икономика (успешна в смисъл на устойчив и равнопоставен ръст на стандарта на живот) [... която, според BW-Институциите, следва да е пазарно-ориентирана...] изисква от правителството да играе редица роли: прилагане на добро управление (вкл. прозрачност и отчетност); ясна законова рамка; подходящо регулиране на пазарите и дейностите от частния сектор; дисциплинирана и стабилизираща макроикономическа (фискална и парична) политика за промоциране макроикономическа и финансова стабилност и зависещото от нея устойчив икономически ръст; предоставяне на други обществени блага (вкл., - съществено, но не единсвено условие, - на най-базисно здравеопазване и образование); мрежи на социална сигурност в подкрепа на слабите и страдащите от структурните промени и дислокации, произтичащи от равитието на динамичната пазарна икономика. Непродуктивните или безцелно-похабените обществени разходи, в т.ч. военните разходи, трябва да се избягват или минимизират.

[Световният Съвет на Църквите не приема, че пазарно-ориентираните икномики са нужни за подобряване на човешкото благосъстояние. ССЦ счита за особено важно местните икономики, изградени на свободно приети комунитарни принципи, трябва да се уважават и защитават, вкл. посредством правата на законодателство и собственост. ССЦ в по-голяма степен от Бретън Уудс Институциите е загрижен за съхраняването при икономическото развитие на местните икономикии общества, като не приветства промени на ценностите и установения „начин на живот”. ССЦ вярва, че пазарно-ориентираната икономика, освен при наличие на много по-сериозна от предвидената от Бретън Уудс Институциите правителствена интервенция, води към изолирането и маргинализацията на много от бедните общности. ССЦ, следователно, вижда място за по-широко участие на правителствата, вкл. при предоставянето на блага и услуги, специално на есенциални такива, каквато е водата.ССЦ, най-общо казано, е скептичен , ако не и против, спрямо приватизацията на обществени услуги, като въприема това за нарушаване правата на бедните за директен достъп до обществени блага. BW-Институциите разглеждат прагматично приватизацията на базата на честите проблеми, произтичащи от държавно-предлаганите услуги и ползите от прилагането на пазарните механизми.]

[ССЦ изтъква, по-често и по-остро отколкото BW-Институциите, че целта на макроикономическата стабилност следва да бъде субординирана или подчинена на социалните задачи.]

[ССЦ приема необходимостта данъчното облагане да играе по-широка роля за налагане на по-равнопоставено разпределение на доходите и благата.]

3. Отвореността за международната търговия, макар да не е панацея, допринася за растежа на държавата и намаляване на бедността, и Бретън Уудс Институциите се изявяват като силни застъпници за отворена търговия и справедливи търговски правила. Когато една страна либерализира своя импорт, главен ползвател е самата държава. Но, макар, страната като цяло, да има ползи, и по-специално в дългосрочен план, и независимо от ползите за потребителите и повечето производители (евтиния внос и стимулите от чуждестранната конкуренция), търговската либерализация може също така да породи увреждане на икономиката в онези сектори, които се конкурират с либерализирания внос, както и на работещите в тия сектори. Подобни щети трябва да се предвидят и да бъдат адресат от страна на политиците, вкл. мрежите за социална сигурност и преквалифициране на онези, които са засегнати. Тези политики са неадекватни в множество държави.

[ССЦ акцентира повече отколкото СВ и МВФ върху диспорпорциите и небалансираностаа на икономическата власт, асоциирана с ролята в търговията на мултинационалните корпорации, и ще извика за по-сериозно регулиране на същите. Бретън Уудс Институциите акцентират повече от ССЦ ползите за развиващите се страни от дейността на мултинационалните корпорации чрез инвестиции, нови технологии, откриване работни места и относително задоволително заплащане.]

[ССЦ счита, че Бретън Уудс Институциите често притискат бедните страни да се либерализират твърде бързо, без да им предоставят достатъчно време за сигурни мрежи за работа. Освен това заявява, че Бретън Уудс Институциите пресират малките страни с ниски доходи да с либерализират, при положение, че са безсилни за отстранят главните бариери за достъп до пазара и земеделските субсидии в развитите държави, макар това да накърнява интересите на бедните и на развитите държави.]

4. Капиталови потоци

А. Чуждестранните директни инвестиции принципно са от полза за страните, към които са насочени. Те засилват растежа и развитието с промотиране на фиксирани инвестиции и транфер на технологии, и са относително стабилни и обикновено не са източник на нестабилност. Но чуждестранните директни инвестиции дори не потичат затам: те се концентрират в най-бързо и успешно развиващите се държави, а тези с ниско доходи са принудени да търсят по-големи поток от чуждестранни директни инвестиции.

Б. Кратко-срочните капиталови потоци са още по-проблематични, защото се оттеглят по-лесно и по-скоро са причина за нестабилност, вкл. за местната финансова система. Тези проблеми се изявиха по време на Азиатската финансова криза от 1997-98 г. Те показват, че икономиката не може да бъде изцяло отворена за всички капиталови потоци, докато макроикономическите политики и финансовата система не са достатъчно укрепнали.

[ССЦ смята, че кратко-срочните капиталови потоци трябва да се поставят под рестриктиен контрол и да бъдет субект на международно облагане. Бретън Уудс Институциите застъпват мнението, че кратко-срочните капиталови потоци, макар да поставят заплахи, налагащи правилните политики в макроикономическия и финансовия сектор, играят витална роля за подпомагане стабилизацията на чуждестранните обменни пазари и финансовата икономическа активност и инвестиции. Те поставят под въпрос необходимостта и резултатността от междинародното облагане на капиталовите потоци.]

5. Проблеми с баланса по плащанията

Повечето държави, които получават заем от Бретън Уудс Институциите имат проблеми с баланса по плащанията. Нарочна грижа на МВФ е да осигори временна финансова помощ при адекватна защита, за да спомогне държавите да коригират своя проблем с баланса по плащанията „без прилагане на мерки, водещи до разграждане на националното или международното благосъстояние”.

[Бретън Уудс Институциите са на позиция, че подобряването на износа е важна задача за политиката по коригиране проблема с баланса по плащанията и възстановяване на устойчив ръст. ССЦ оспорва това, предлагайки фокусиране върху повишаване местната продуктивност за местния пазар за съкращаване на вноса.]

6. Трансфер на ресурси

А. Статистиката за официалното развитие на финасите, експортните кредити и частните капиталови потоци показва позитивен чист ресурен поток към развиващите се държави от развитите икономики. След приспадане на плащанията по лихвите и реемитирането на печалбата, чистите трансфери са далеч по-малки и са концентрирани в относително успешно развиващи се икономики и са намаляли след Азиатската криза. За някои, предимно средно-доходни, развиващи се страни, се наблюдава оттичане на чист ресурсен поток и отрицателен чист трансфер на финансови ресурси. Повечето ниско-доходни държави продължават да получават трансфери на ресурси, лоито обаче са твърде нищожни, за да покрият екзистенциалните човешки нужди в тези страни. Имайки предвид относителния капиталов недостиг в развиващия се свят, ситуацията е далеч от оптималната.

Б. Част от отговорите се намира в увеличаване на помощите. Помощта за развиващите се държави от страна на по-богатите е твърде малка. Всички държави-донори би трябвало да завишат помощта си за целите на ООН с 0.7% от техния БВП. Бретън Уудс Институциите и ССЦ подкрепят пълното прилагане на Паричния Консенсус и призовават развитите икономики да изпълнят своите задължения и подобрят пазарния достъп. Донотире и рецепиентите трябва да си съработничат за осигоряване ефективното усвояване на тази помощ и елиминирането на „умората от помощта”. По-специално ССЦ и Бретън Уудс Институциите споделят притеснението си за по-ефикасно отношение към корупцията, както в смисъл на технически проблем (похабяване на ресурси и подценяване законовите правила), така и в смисъл на морален въпрос.

В. ССЦ и Бретън Уудс Институциите споделят виждането, че някои развити икономики се нуждаят от съкращаване на собствените си чисти чуждестранни заеми (напр. Техния външен актуален дефицит).

[Световният Съвет на Църквите разглежда редуцирането на дълговете (вкл. опощаването) и регулирането на капиталовите потоци като ключов момент за достигане в желания приток на чисти трансфери. Бретън Уудс Институциите подкрепят съкращаването на дълговете (вж. (7) по-долу), но поставят акцента върху необходимостта развиващите се страни да приложат по-ефективно политики за окуражаване на по-дългосрочни капиталови притоци.]

7. Политиките трява да са „притежание” не единствено на властите в съответната страна, а и нейните граждани. В същото това време, има смисъл да се предоставя финансова помощ (освен за хуманитарната/спешна помощ) на базата на определена политика, гарантираща помощта да достигне своята крайна дестинация, а не се похаби. Необходимо е да провежда диалог и преговори между донори и кредитори, от една страна, и получатели, от друга, както и уяастието на гражданското общество в процеса на създаване на политиките и в процеса, предвиден от Стратегическия Документ за Намаляване на Бедността, който процес прдоставя надлежната рамка за формулиране и прилагане на национални програмни политики във, и международна подкрепа за, ниско-доходните държави.

[ССЦ е скептично настроен спрямо условията за политиката, изискуеми от BW-Институциите. Той счита, че имаме, в частност, нищожно или никакво обществено участие при формулиране на макроикономическите политики, асоциирани със Намаляване на Бедността и Улесняването на Ръста.]

8. Облекчаването на задлъжнялостта, в т.ч. и редуцирането на дълговете, е жизненоважен елемент в стратегията на международната общност за съкращаване на бедността в страните с ниски доходи.

[ССЦ призовава към безусловно опрощаване на външия дълг на страните с ниски доходи, вкл. задълженията им към МВФ; и, най-вече, дълговете акумулирани при управлението на деспотични режими.]

[BW-Институциите раглеждат опрощаването на дълговете като (1) съкращаващо ресурсите (това би създало проблем с отпускането на помощи; ако се направи подобно опрощаване от BW-Институциите, то сериозно ще се намали способността им помагат на други държави); (2) няма да бъде задължително директно в помощ на задачата за намаляване бедността, понеже ресурсите, определени за намаляване на дълга, могат да бъдат загубени; (3) не би било честно по отношение на държави, които не са квалифицирани за опрощаване на дълговете (тъй като не отговарят на условията на дефиницията за „нисък доход”) или на най-бедните сред тях; (4) крие потенциална опасност да накърни кредитоспособността и икономическите перспективи на дадена държава (значението на кредитоспособността е голямо, като имаме предвид, че успешното развитие изисква заеми от чужбина).]

9. Глобализацията – международната търговия и капиталовите потоци, разглеждани по-горе – спомогнаха за повишаване на реалните доходи и намалиха бедността в много държави. Това, донесе, обаче, и някои рискове (вж., напр., предния радекл за капиталовите потоци); те наложиха и разходи за някои в краткосрочен план; опрделени страни – най-вече в Африка – бяха заобиколени и спечлиха малко или нищо. Рисковете е нужно да се адресират от правителствените политики и от международното сътрудничество, в т.ч. и от BW-Институциите. Потенциалната маргинализация на страните с ниски доходи, особено в Африка, от глобализационния процес изисква специално внимание от страна на глобалното общество, обхващащо ССЦ и BW-Институциите.

IV. Доклад за икономическия и социален прогрес

1. Периода след Втората Световна Война се характеризираше с безпрецедентен растеж на реалните доходи и съращаване на бедността, но също и с разширяване на дипсропорциите в дохода на отделните страни, с много по-богати държави и няколко в стагнация и упадък. Намаляването на бедността определено се засили след 1980 г., благодарение донякъде на глобализацията, и изглежда бе съпроводено от глобално спадане на неравнопоставеността в приходите. Китай, Юго-Източна Азия и Индия са типични примери за успехи. Наистина, спада на неравнопоставеността в приходите се изчислява, общо казано, поради бързото подобряване на реалните доходи в Китай и Индия, две ниско-доходни страни с оргомно население. Много по-малък прогрес наблюдаваме в много от останалите държави, предимно в Африка, Близкия Изток и Латинска Америка. В по-голямата част от Африка, в частност, се постигна минимален икономически прогрес прес последните десетилетия, а в някои страни и регрес и спад на жизнения старт. Трудностите на Африка се засилиха, особено през последното десетилетие, със смъртоносната статистика, от СПИН-епидемията.

2. Прогресът в ниско-доходните държави, и по-специално в Африка, налага подобряване на управлението; по-добри икономически политики, вкл. засилване на отвореността за търговия; засилване на отвореността за Африканския експорт в развитите икономики; засилване на помощта от богатите държави. Този ппогрес, следователно, изисква действия от страна на ниско-доходните държави и техните международни партньори – по-богатите държави и BW-Институциите. Паричният Консенсус, Дневния ред от Доха и процеса по Стратегическия Документ за Намаляване на Бедността прдоставят ясната рамка за постигане на прогрес.