четвъртък, 11 март 2010 г.

Тълкувание на Първи Псалом

А. Беляков*

Тълкувание на Първи Псалом

Превод: Йеродякон Петър Граматиков

Източник: сп. “Търновски епархийски вести”, Изд. Великотърновска Митрополия, В. Търново, Год. 2, 2001, бр. 10, сс. 2-4.
(* “Первый псалом”, - сп. “Православный путь”, 1990).

Въпреки че е малък по обем, този псалом играе в Св. Писание уникална роля. Бидейки пръв в книгата на молитвите, самият псалом не е молитва в собствен сисъл на думата: молитвите в Псалтира започват от втория псалом. В Книга Деяния апостолски 13:33 се привежда цитат от втори псало с указание – “както и във втория псалом е писано”. Обаче в манускрипт на Новия завет от пети век, а също и у Ориген, се приема, че в този пасаж псаломът е наречен първи, а не втори, така или иначе, все пак със сигурност можем да считаме Псалом 1-ви за непринадлежащ към книгата на молитвите и хваленията (т.е. Псалтира), а като въведение към нея. В едно такова въведение трябва да бъде разкрит начина, по който човек ще може да влезе в състояние, в което, според псалмопевеца, ще може да се извършват молитвите и хваленията а Господа Бога. На съвременен език псаломът би трябвало да се разглежда като изложение на методологията за правилна молитва. Ние, като че ли няма да намерим друго място в Св. Писание, където да се дава не самата молитва, но подхода към нея (срв. новозаветното учение и свидетелство за молитвата в Мат. 6:5-8). Този, който се интересува не само от изпълняването от формална страна, но и от преживяванията по време на молитвеното общение с Бога и от душевните сили, които движат молитвата, трябва да чуе свидетелството на Свещеното Писание за това.

За да си изясним системата от разбирания и представи на псалмопевеца, трябва да вникнем в спецификата на неговия език и стил, на възникващите у него асоциации и метафори. Само така ще усетим начина му на мислене и вътрешните му намерения при написване на първия псалом.

Еврейският текст на псалома се различава незначително от гръцкия превод, но безспорно е за предпочитане да се работи с оригиналния еврейски библейски текст, понеже преводачът е от друга епоха. В еврейския оригинал не е указано, че псалома принадлежи на Давид, още повече, имайки предвид, че надписите към псалмите са били съставени по-късно от самите псалми с оглед на тяхната богослъжебна употреба в култа на Соломоновия храм. Тъй че авторът на този псалом ще обозначаваме като “псалмопевец”.

На никой не е необходимо да се изяснява, че благото е добро, а злото е лошо за човека. Изразът “блажен мъж” в псалома звучи като покана към приемане на блаженството или призив към търсене на блаженството. Псаломът е средство, което посочва пътя към блаженството. Чувството на блаженство ще съпътства човека и ще му свидетелства, че той върви по верен път, а не “по съвета на нечестните”, че той “в сборище на развратители не стои”. На цялото многообразие от направления житейски той, праведният, ще предпочете блаженството от доближаването към Бога и от всичкото разнообразие от цели в този свят – достигането на взаимно общуване с Него. Блаженството е доближаване към живота на Бога, благодарение на общуването с Него, и то дава на човек премъдрост да вижда пътя на нечестивите, който води към отдалечаване от Бога и единение с противните на Господа нечестиви духове от света на тъмните и зли сили. Нечестивецът се обръща към човека с дума-съвет, която нои в себе си греха и отдалечава от истината. Ако човек приеме съвета, сам той извършва същото престъпление, като злия съветник (дяволът в Новия завет е наричан “баща на лъжата и човекоубиец”, защото дава измамен съвет на Ева и така предизвиква падането в греха на целия човешки род). А попадне ли човек под влиянието на такъв съвет в пътя на грешниците, той тръгва по него и вече самостоятелно съгрешава и става виновен пред лицето на Господа. Защо един съвет да е толкова страшен за участта на човека? Защото човек не е неизменна същност, а напротив, ако един съвет промени строя на душата му, душевното настроение става начин на живота му или придобива характера на грешниците и накрая започва да разпространява своето влияние – съблазън в греха и порока и към заобикалящите го негови ближни.

В първия стих неправия път се описва като последопателност от зли дела, които се извършват на този път, дори не като описание развитието по време на порочното състояние, разглежано като злокачествена болест със своите характерни симптоми. Тук светлината на истината осветлява отвътре тази болест, давайки възможност да се видят причините, движещи прогресирането на заболяването, влошаването състоянието на страдащия, силите на процеса, които превръщат човек в нечестивец, през грешник до развратител (най-тежката форма на падение). Следователно, законът на Господа, Словото Божие човек трябва да разположи в цялото си битие, да изпълнят те цялото му психофизическо същество и самотъй ще е във възможност да пребъдва в съгласие с Бога, в адекватно общение с Него.

Пътят, който води към истинското блаженство, минава през промяната на човек в посока до окончателно решение да живее с Бога по Неговата воля. При това активната насоченост на човек се стреми да бъде в унисон с посоката, указана от Самия Господ. Човек внимателно и съзнателно приема Словото Божие, преобразува своята природа според него. В тайнството Причастие днес в св. Православна църква имаме истинско общуване с Бога. Първият псалом ни открива, че пеенето на псалмите е част от общението с Бога. Както човешкото сърце е отворено за Божието Слово, така и Божието ухо е отворено за човешката молитва, когато тя се отправя искрено и правилно.

Пътят на живота, описан във втория стих, е представен като стадий на възприемане на Словото Господне. В третия стих придобитият от човека характер се уподобява на израстване на дървото, което расте не само, но се култивира в градина: то е посадено специално, регулирано е поливането му и така му е гарантирана живителната влага, без която то би загинало. Ако в първия стих се представя характера на човек на фона на конфликта му с Бога (срв. “грешници”), в трети стих човекът е дървото, за което се грижи градинарят, т.е. не остава без Бог и се храни от Него. Както влагата тече в дървесната тъкан, така също и човек поема Словото Божие и го пази в живата си душа, тъкмо то я оживотворява. Както водата дава живот и се преобразува в плод, тъй и Словото Божие не оставя човека празен, но извършва в него това, за което Господ го е наставлявал винаги – “Бъдете свети, както е свет Господ, Бог ваш.” На това място псалмопевецът ни удивява със силата на изказа си, описвайки дървесните жизнени процеси, той сякаш не съзерцава някое дърво, а преживява този благотворен процес в самия себе си. Следва лек преход от описанието на дървото към описанието директно на човека: и във всичко, що върши ще успее. Човекът е причастен към вечния живот, ако пази своя и на другите живот от смъртоносното жило на греха.

За разлика от дървото, което дава плод, има и растения, които изсъхват – плявата е остатък от зърното (плода), ненужна никому, лишена от живот. И ако развратителите спокойно седят на местата си и от тях кроят извращаването на правдта, то това положение е само в този свят, до времето, когато ще се яви вятъра на Божието дихание и като няма в тях правда и истина не ще устоят на повея на тоя вятър и ще се разпилеят, за да остане единствено очистеният плод – праведниците. Вътрешното сила ще стане външно и явно за всеки при идването на Гсопода. Тогава Жизнеподателят Бог ще разкрие разликата в повредената природа на нечестивците и благодатната природа на тия, които ще получат блаженството. Едва тогава ще стане ясно всекиму, че животът на грешниците е чужд изначално на Господа. В Деня на Божия Съд Духът Господен ще събере добрите плодове – праведните, а нечестивите ще разпръсне (“руах”, на староеврейски език “дух”, може да се преведе и като вятър) като вятър на очищението.
Пътят на праведните в стадия на природна промяна се разглежда като достигане единение с Бога. Това единение ставало благодарение на сътрудничеството на двете воли: волята на земеделеца, който е посадил дървото и го напоява с водата на живота, и волята на дървото, което жадува за влагата и я приема със съзнанието да донесе плод на градинаря. Това единение се изразява в това, че праведниците не бягат от лицето на Бога, от Божието присъствие, издържат Страшния Божи Съд, който е унижощение за нечестивците, но доброплоден за следовниците на Божията воля. Ходещите по правия път живеят по законите на богоуподобяването, праведниците имат истинско знание за Бога, а богопознанието и стремежът към съвършенство са движещите сили за християните.

Няма коментари:

Публикуване на коментар