понеделник, 15 март 2010 г.

Религията на Олимпийското движение

йеродякон Петър Граматиков,
Възродителят на Олимпийските игри, Кубертен, увенчава модерната Олимпийска идея със своите възгледи за “религио атлетае””, или религията на спорта, разбирана като обединяващ хората предвестник на бъдещата световна религия. Създаването на Олимпийската религия е жизнено важно за вдъхването на динамизъм и ентусиазъм в Олимпийската идея. В античността религията е била моралния съдник и трибунал на Олимпийския фестивал. Игрите са били неотделима част от религията на елините. Тогава религията е на първо място, а игрите я следват. В съвременната Олимпийска идея е обратното: религията става част от самите игри. Дьо Кубертен бил свободомислещ и не възнамерявал да се отдава на религията. През 1894 г. той нарича “Олимпизма” – “двехилядолетна идея, която вдъхновява хората днес, както и по-рано, понеже задоволява нуждата от най-благородното и най-същественото в живота”, “лъч от изгрева”, прорязващ мъглата на времето, подобно на “отражението от радостна надежда”, огряваща двадесетия век. От древната Олимпийска религия той запазва само полезни ритуали, например, мястото на провеждане на игрите трябва да бъде “свещен ареал”, влизането на атлетите – “процесия”, а Олимпийския комитет – “жреческа колегия”. Олимпийската клетва е “очистителен ритуал”, а честването на победителите – “поклонение от народите”. Олимпийското движение за основателя си е много по-вече от организация. През 1935 г. П. Дьо Кубертен, когато говори за Олимпийския огън и неговата символика, казва: “Това е първи и основен признак на стария и на новия олимпизъм – да бъде религия”.

Германският ментор олимпикус, Карл Дием, бил близък приятел на Кубертен и ревностен на неговите религиозни възгледи. Той наблягал на хуманистичната страна в спортната религия, като разглеждал Олимпизма като “идеалистично-хуманистично благо”, което чрез игрите е определено да “поеме човешката раса, разделена на много религиозни изповедания, за да я издигне до общото разбиране на чистото човечество”. За К. Дием Олимпийските игри са “денят на вярата в свещената пролет на народите”.

През 1964 година, на церемонията при откриването на 66-та сесия на Международния Олимпийски комитет, Ейвъри Връндидж, дългогодишен президент на МОК, се изявява като пророк на новата религия: ”Олимпийското движение е религия на ХХ век, религия с универсално световно звучене, която обединява в себе си основните ценности на другите религии, модерна, впечатляваща, жива, динамична религия, която е атрактивна за младежта; и ние в МОК сме нейните апостоли. При нея няма различия и неправди, основани на каста, раса, произход, пари. На спортното поле всеки става или пада според възможностите си ...” През 1969 г. същият отново изповядва Олимпийските си религиозни чувства, като привежда примера с Олимпийския стадион в Мексико Сити, където Олимпийският флаг повежда 114 отбора от различни религии и политически и социални виждания. До момента подобни откровения за религията на Олимпийското движение не са критически анализирани и проучени, разбира се с малки изключения като това на Юрген Молтман в книгата му “За човешкото достойнство (политическо богословие и етика)”, издадена в Лондон през 1984 г. С опитите за промени в Олимпийското движение от началото на ХХI век сякаш забелязваме религиозната страна в Олимпийската идея съгласно възгледите на Кубертен да се превръща в своеобразно табу за висшите сановници в олимпийските кръгове.

Олимпизмът като религия е идолопоклонство. Дори на някой може да стори, че Олимпийската религия е класически случай на съвременно изкуствено възкресяване на древно идолопоклонение. Религиозните атрибути на този модерен идол са заимствани от други религии, предимно европейски. Религиозните символи и ритуали са вторично възприети. Олимпийските игри вече не се провеждат в чест на религията, по-скоро, религията се практикува в чест на Олимпийските игри. Религиозните чувства и енергия на масите са пренасочени към друг обект. Олимпиадите са в чест на самото човечество, в Олимпизма самото то се самообожествява, принася се в жертва и се самонаграждава. А религия без Бог води до обожествяване на човешката раса и нейните постижения. Да не забравяме, че злоупотребата с религиозните чувства никога и никъде не е била безвредна, напротив, винаги и всякога - опасна, което в нашето съвремие ни доказва и кризиса на Олимпийското движение в морално-етически аспект.

Няма коментари:

Публикуване на коментар