Европейския Съюз без Провинция Европа

Йеродякон Петър Граматиков

S t u d i a H i s t o r i c a

Европейския Съюз без Провинция Европа

Днес е модерно да се коментира приоритета на регионите в политиката на Европейския съюз, което засяга и ргионалното сътрудничество на Балканите с оглед регион Тракия, разпростиращ се на територията на три държави: България, Гърция и Турция, между които миналите столетия са поставяли Тракия като камък на препъване за добрите съседски и мецдудържавни взаимоотношения. Обстановката се нажежава допълнително от дебата около бъдещото членство на Турция в органиграмата на Обединена Европа. След обстоен историко-геополитически анализ обаче се оказва, че античната римска провинция Европа днес е извън територията на Европейския Съюз.

В Тракия [IV-VI в.] влизали областите или провинциите: 1) Европа, 2) Родопа, 3) Хемимонт първа/prima, 4) собствена Тракийска, 5) Долна Мизия и 6) Малка Скития. Д. Цухлев в труда си „Църковна организация на Балканския полуостров до покръщането на българите” (публикуван в няколко книжки на периодичното издание „Християнска мисъл” от началото на 20 век) ни предлага един свод на епархиалното разделение в римските провинции (базирайки се на древно-християнския историк Теодорет - Theodoret, Historia ecclesiastica, lib. V, p. 28), които в по-ранно време са били населени със славяни и към края на 9 век влизат в състава на Българското царство. Провинцията Европа била разположена на югоизточната част на Тракия и обемала в себе си земите, граничещи на юг с Мраморното море, на запад река Хеброс (Марица) и на север – притока й Регина (р. Еркене, дн. Ergene) по направление до самото Черно море, което миело източните й граници, и съставлявала обширна епархия със същото име – Епархиа Европис. Била под духовната власт на Хераклийския митрополит със седалище в гр. Хераклия (Heraclea) на Мраморно море. Тази митрополия е изиграла през първите четири века извънмерно важна роля за разпространението на християнството в цяла Тракия, като е дала редица мъченици и светители, прославили я още в първите векове за първенствуваща църква в Тракия. Град Хераклия илам висок граждански ранг – седалище на префекта на Тракия, затова и първите два Вселенски църковни събори възвеждат църковната админситративна област в екзархат за цяла Тракия, на който бил подчинен и Константинополския епископ до издигането му в патриаршеско достойнство. През 5 век загубва водещото си положение в Тракия и станала обикновена митрополия на областта Европа с 20 подчинени епископии, повечето от които на брега на Мраморно море на територията на Реп. Турция - Галиполско, Херонейско, Турулското (Чорлу), Райдесткото (Родосто, Rhaedestus, древ. Bizanthe), Аркадиополското (Люле-Бургас), Теодорполското (Theodorupolis), Визкото (гр. Виза, Byzie), Селемврийското (Силиври, Selymbria), Паниотското (с гр. Пания, древ. Perinthos, днеш. Marmara Ereglisi), Хариополското (древ. Хариопол, дн. Хиребулу) и други [на основата на данните от епархиалните/диоцезни каталози: 1) „Парижски кодекс” № 1155 А, състевен от неисвестен автор от различни по-древни списъци в иконоборческата епоха, обнародван от проф. Карл де Боор (Karl De-Boor, “Zeitschrift fur Kirchengeschichte”, Gotha, 1891, Bd. XII, 3. u. 4. Heft, ss. 520-534); 2) “Епифания” от времето на VI Вселенски събор, възстановен и опубликуван от проф. Хенрих Гелцер в издание на Баварската академия (Ungendruckte und ungonugent veroffentlichte Texte der Notittiae episcopatuum, Munchen, 1901, ss. 534-542).

От източната й граница започва античната провинция Родопа. Най-южната част на Тракия, Родопската област, граничеща на изток с р. Хеброс, на юг – Егейско море, на запад – р. Нестос (дн. Места) и на север – Родопските планини, съставлявала една епархия със същото име – Епархиа Родопис с архипастиреначалник епископа на гр. Траянополис, древ. Doriscus (на север от Деде-Агач, дн. Александруполис, Реп. Гърция). Под негово духовно обгрижване били поставени 11 епископства: Перойското (дн. гр. Феро, на десния бряг на р. Марица, на север от Траянопол), Маронийското (Марония, на брега на Егейско море), Анастасиополското (виз. град Перитеорион, ст.-бълг. Перитор), Максимианополското (гр. Максимианопол, близо до гр. Гюмюрджина) и още няколко с неуточнено местоположение.

На север от Европа отпочва провинция Хемимонт Прима. Тази Тракийска област имала за граници: на юг река Еркене, на запад – водната линия от реките Марица и Тунджа, на север – Хемос и на изток – Черно море. Митрополитът на едноименната епархия Хемимонт Първа пребивавал в гр. Адрианополис (древ. Орестия, днеш. Одрин). Нему били подчинени 9 епископски седалища: Месемврийското (дн. Несебър, който до имп. Юстиниян Велики е бил митрополия, в чието починение било Аквилейското епископство на Дунава, а от при новото устройство н църковната административна уредба при Исаврийската династия, е превърната в епископия, като каквато фигурира и в списъците на VII вселенски събор), Созополското, Девелтското (гр. Девелтум, на юго-запад от гр. Бургас), Анхиалското, Проватското (гр. Проват, в развалини до Провадия, над Провадийска река, сев.-източно от Одрин), Вулгарофигонското (град Вулгарофигон бил на левия бряг на един от десните притоци на река Еркене, днеш. Ески-баба), Никейското (град Никея, до с. Хафса, юго-изт. от Одрин, чийто епископ Лъв бил пленен от хан Крум Страшни).

За източната част на Imperium Romanum през ІV век се предполага, че имала между 24 и 26 милиона жители (срв. Mazar O., Manuel d`etudes Byzantines, ed. fr., Brepols, 1995, p. 79). Градовете били свързани помежду си с мрежа от отлични пътища и комуникации, фигуриращи в римските пътеводители. В Пътеводителя на имп. Антонин е индикирана е една пътна артерия, минаваща от Ескус през Балкана в посока на Филипополис, която канализирала трафика от Дунава към Тракия (срв. Карта на римските пътища на територията на днешна България, - Маджаров М., Пътят Ескус-Филипополис /І-VІ в./ - сп. “Археология”, 1, 1990, с. 20). Известният като военен път от Singidumun минавал през Naissus, Serdika, Philippopolis и водил през Адрианопол до Константинопол, като едно отклонение от този път свързвал Филипополис с Augusta Trajana и Anhialos на Черно море. (срв. Honigmann, E., Le Synecdemos d`Hierocles et l`Opuscule geographique de George de Chypre, Bruxelles, 1939, 635, 1-655; Miller K., Itineraria Romana, Stuttgart, 1916, ss. 495 sq.; срв. Фол Ал., Светоний Транкилий-един малко известен извор за историята на антична Тракия, - Acta Antiqua Philippopolitana. Studia Historica et Philologica, Serdicae MCMLXІІІ, сс. 99-107).

В днешно време в органиграмата на самостойната народностна Българска Православна Църква са съхранени почетните епископски титули Адрианополски, Девелтски, Проватски, Траянополски по древнопросиялите митрополитски и епископски центрове в античните имперски провинции.

Бел.: „Европа е сестра на Кадъм, която ще прекоси морето откъм Финикия към Гърция. Но първото отбелязване на думата „Европа“ е на изток от Хебър (Марица). На римските карти – на изток от „Родопа“ ще се появи думата „Европа“ – тема (област) от Тракия.“ Това е първото географско обозначение на думата „Европа“. То е на изток от Родопа (между Марица и Странджа). Ако искаме да имаме географска представа за древните митове, легенди и сказания, първото нещо е да разграничим думата „ОЛИМП“. В Орфеево време Средиземно море се е наричало ТРАКИЙСКО МОРЕ – ясно обозначено на картата.” (срв. Никола Гигов, „Орфей и Азбуката”, Хелиопол, 2006, с. 10).