За почитането на светиите, просияли на Запад

Св. Архиепископ Йоан (Максимович) Шанхайски Чудотворец*

/Из Доклад на Архиерейски събор, 1950 г./

Превод: йеродякон Петър Граматиков

Публикувано: понеделник, 02 ноември 2009;
http://www.dveri.bg/content/view/10162/171/

* Бел. прев.: Сам авторът (+1966 г.) е канонизиран за светец

по случай 200-годишния юбилей на Православието в Америка

през 1994 г. и паметта му се чества на 2 юли.

Християнството на Запад било проповядвано в първите векове на много места от самите апостоли. В продължение на векове твърдо се отстоявало православието на Запад и там се устремявали източните изповедници да търсят подкрепа във времена на ерес (св. Атанасий, св. Максим/. Тук просияли множество мъченици и подвижници, послужили за основа на Църквата. Но отдалечаването и отпадането на западното християнство от Едната Вселенска Църква затъмнили истината. Когато се установи, че даден подвижник или светител е бил почитан за светец до отпадането на Запада, то такъв се и почита за светия от Православната Църква.

На много светци не е определен особен ден за тяхна памет, макар някои от тях да се упоменават в определени служби. Житията на мъчениците, подвижниците и другите светии са известни единствено на Бога. Всички те се прославят в Неделята на Вси Светии, както се говори и в Синаксара на този ден. Светиите, неизвестни досега на Изток, но почитани в пределите на Запада, принадлежат по своя земен живот на различни векове и са се прославили по различни пътища.

Те са мъчениците от първите векове на раннохристиянска църква, подвижниците и светителите. Последните два лика отчасти се сливат, понеже много от подвижниците впоследствие стават светители-епископи. Относно първите, т.е. мъчениците, няма никакъв спор, понеже те по своите страдания за Христа придобиват правото на почитание от Църквата. Такива са, напр., св. Потин еп. Лионски и останалите лионски мъченици.

Издревле чтим в Марсилия са мъч. Виктор, пострадал с покръстените от него стражи Александър, Фелициан и Лонгин. Над тяхната гробница преп. Касиан Римлянин създал манастир, в който се подвизавал и починал. В православния месецослов намираме няклко мъченици с името Виктор, но от описанието на тяхните страдания разбираме, че това са различни светци.

От древност много почитан е и св. мъч. Албан близо до Лондон, където и досега почиват мощите му. В някои църковни извори се споменава за легиона на св. Маврикий, пострадал за Христа в планините на Швейцария, подобно на дружината на св. Андрей Стратилат на Изток. Този Маврикий е съименен на друг Маврикий, който пострадал със сина си Фотик, но по мястото и вида на страданията им явно са различни светии.

Осветил със своята кръв Тулуза и епископ Сотурнин, който бил влачен за Христа по градските улици в средата на III век.

Всички тия мъченици, чиято кръв е била семето на Христа, които Църквата почти ежедневно възпява в различните мъченически тропари и стихири, представляват багреницата, с която се е украсиял Църквата Христова.

Продължители на мъчениците в утвърждаване на вярата и благочестието на Запад, както и на Изток, били светителите и преподобните. Първото монашество на Запад е тясно свързано с Изтока. Сведения за него и неговите основатели са се запазили в трудовете на техните ученици или други близки по време писатели.

Един от основните разсадници на Запад бил Леринския манастир. Житието на основателя му св. Хонорий е съхранено в неговия панегирик от ученика му Иларий епископ на Арл. От него е известно, че св. Хонорий пътешествувал из Египет и Палестина със своя брат, като след завръщането си оттам създал свой манастир в Лерина. По време на земния си живот извършил много чудеса. С манастира били духовно свързани св. Павлин Нолански, по чието указание тук пристигнал св. Евчерий, оставил немалко трудове, в т. ч. "Житие на св. Маврикий и светите мъченици от Тивейския легион". В манастира живял известно време преп. Касиан, основал по-късно своя обител в Марсилия. За отбелязване е, че св. Касиан се почита в цялата Православна Църква, макар да отбелязваме паметта му веднъж на четири години, а в католическата църква като поместно-чтим светец паметта му ежегодно се отбелзва в Марсилия, където в храма на свещеномъченик Виктор почиват останките от неговите мощи, съхранени след унищожаването им през време на Френската революция. В същия манастир се подвизавал и св. Викентий Лерински, църковен учител, който на Изток е по-почитан, отколкото на Запад, оставил ни своя труд за Свещеното Предание. Чрез Леринския манастир с Изтока били свързани Англия и Ирландия, понеже той се явявал духовна опора за просветителя на Англия преп. Августин и неговите сподвижници. Там живял за кратко и просветитят на Ирландия св. Патрикий.

Манастирът, основан от св. Коломб в Ирландия, се намирал в общение и редовни двустранни връзки с манастирите на Изток през XI век, а, по някои податки, и след разрива на Рим с Константинопол. Останките от този манстир съществуват и до днес с мощите на преподобния му основател. Последователи на св. Коломб били преподобните Колумбан, Фридолин и Гал, които от Ирландия отишли в Швейцария през VI век и допринесли много в Галия и Северна Италия за утвърждаването на християнството и защитата на православието от еретиците. Приживе те извършвали чудеса и предсказвали бъдещето. Подробните им жития се пазят в тамошните манастири и паметта им се почита в местата, свързани с тях.

Сред френските преподобни изпъкват имената на света Геновева и св. Клодоалд, наричан Клуд.

Преподобна Геновева, родена през 423 г. и представила се в Господа в 512 година, от детските си години се отличавала с набожност и целия си живот прекарала в молитви и крайно въздържание. В детството на същата призванието й било провидяно от св. Герман Оксерски и той я благословил да се посвети на Бога. Духовно тя била свързана с преп. Симеон Стълпник, който знаел за нея. Много чудеса извършила тя през живота си, като най-славното било, когато със своите молитви спасила Париж от Атила. Споменът за това чудо не само е запазен в църковното предание, но е отбелязан и с колона на мястото, до което достигнал Атила. Тя е считана за покровителка на Париж и Франция и унищожаването на мощите й по време на революцията не накърнява и не прекращава почитанието й като такава.

Преподбни Клодоалд бил от кралско семейство, загинало във време на междуособици. Израснал и разбрал нищетата на земната слава, той не пожелал да предяви правата си над трона, а приел монашество и най-строг подвижнически подвиг. Изветно време прекарал в пълно уединение, после основал манастир, в харама на който и до днес се пазят мощите му. Представил се о Господе в средата на VI в.

Света Клотилда била баба на преп. Клодоалд и кралица на Франция, която възпитавала своя внук. За Франция тя има същата значимост както за Римската империя св. Елена, за Русия – св. Олга и за Чехия – св. Людмила. Благодарение на нея съпругът й Кловис Първи се покръстил, а после окончателно се утвърдил в Православието. Чрез своя живот, наставления и молитви тя проповягвала и утвърждавала християнството във Франция. След смъртта на съпруга си водила живот на въздържание и грижи за бедстващите и нуждаещите се. Предупредена свише за своята кончина (30 дена преди това) тя се представила в мир на 3 юни 533 година. Мощите й се пазели и с тях се извършвали литийни шествия до Френската революция, когато били изгорени.

В утвърждаване християнството във Франция, проповядвано там още в дните на светите апостоли, много се потрудили светителите от следващите векове, които се борили с проникващите ереси. Особено се прославил св. Мартин епископ Турски (на град Тур). Житието му намираме и в руските четиминеи, макар и поместено на 12 октомври, а не на 11 ноември, когато той починал и когато се чества неговата памет. Учител му бил всечтимият св. Иларий от Поатие. Св. Мартин, чиято памет е широко почитана, работил за просвещаването не само на Галия-Франция, но и на Ирландия, тъй като св. Патрикий, нейният просветител, бил негов близък родственик и се намирал под духовното му влияние.

Св. патрикий се отличавал със строг живот и, подобно на св. Мартин, светителските трудове съчетавал с монашеските подвизи. Приживе се прославил с множество чудеса, способствали за покръстването на ирландците. Като светец се чества от деня на неговата смърт (491 или 492 г.) при ред знамения, свидетелстващи за неговата светост.

Също в Ирландия пътували за борба с пелагианизма други два стълба на Църквата в Галия – светителите Герман Оксерски и Луп Троенски. И двамата се прославили с неустрашимостта в проповядването и закрилата на своето паство от варварите, както и с много чудеса приживе и след смъртта им.

Св. Герман Оксерски починал през 439 г. и мощите му за векове се съхранявали нетленни, докато не били унищожени от калвинистите. Св. Луп, за когото е упоменато в "Илиотропон"-а на св. Йоан, Архиепископ Черниговски (впоследствие митрополит Тоболски), приел монашество в леринския манастир под ръководството на св. Хонорат, достойния приемник на преп. Хонорий, основателят на тази св. обител. По-късно св. Хонорат станал епископ на Арл, където църквата била устроена от първия епископ - Трофим, ученик на св. ап. Павел. Св. Луп бил избран за епископ на град Троайе, но продулжавал да води строг подвижнически начин на живот. Спасявайки своя град от Атила и извършвайки няколко чудеса, той загинал в 479 г. Мощите му се запазили до Френската революция, когато били изгорени, но все пак до наши дни са достигнали няколко частици от тях.

Столетие след тези светители живял св. Герман, епископ Парижки. От древността до нас е дошло житието му, от което разбираме, че той се отличавал с благочестие от ранно детство, а детството му било тежко. Приемайки монашество в манастира на св. Симфориан, той водил най-суров живот, значителсна част от който била посветена на молитви. Прославил се с чудеса, станал епископ на Париж, като съчетал подвижническия начин на живот с пастирски трудове и дела на милосърдие. Предуведомен свише на стари години за предстоящата си кончина, починал на 28 май 576 г. Неговото име носи една църква, чийто строеж бил започнат по негова инициатива на мястото на бивше капище на Изида в чест на св. мъч. Викентий. По негово време била псотроена също и църква в чест на св. Герман Оксерски, който той почитал и комуто подражавал. Неговите дейност и житие окончателно утвърдили християнството във Франция.

В днешна Франция просияли цял сонм светители и подвижници, стълбове на православието и учители на благочестието в тази част на Европа. След това започнало християнизирането на северо-източната част на континента. С него свързваме името на светителя Ансгар (или Ансгарий), епископ Хамбургски и по-после Бременски.

Житието на в. Ансгар, с което днес разполагаме, било написано от неговия ученик архиепископ Римберт. От него научаваме, че той е роден през 801 г., а на седемгодишна възраст получил видение, в което е призован да служи на Бога. Възпитаван бил в манастир и на 12 години е постриган в монашески чин. Водил строг подвижнически живот, а сетне се отправил на проповед сред езичниците, населяващи Северна Европа. На 21-годишна възраст заминал за Хамбург, след това за Дания, където покръстил краля с народа. Оттам се отправил за Швеция. През 831 г. е хиротонисан за епископ на Хамбург и всички народи на Севера (Скандинавието). Проповедта му се разпростирала на Дания, Швеция и полбенските славяни, населяващи днешна Северна Германия. Изпълнен бил с ревност и готовност да пострада за Христа. Като скърбял, че не получил мъченически венец, той бил утешен от глас свише и тихо починал на 3 февруари 865 г. Своите апостолски трудове съединявал с вътрешно самоусъвършенстване и от време на време се оттеглял в уединение. Пълен бил с милосърдие, което разпростирал навсякъде където научавал, че има нужда, независимо от местоположението. Особени грижи полагал за преселниците, вдовиците и сираците.

Свети Ансгар приживе извършил много изцеления, но по своето смирение смятал себе си за грешник. Добрите дела и чудотворенията си искал да върши тайно. Благодатта Божия, която почивала над него, била дотолкова очевидна, че само две години след неговата кончина е причислен към светийския лик и и мето му е поместено в Мартирологиите от 870 г. Нетленните му мощи били погребани. Така житието му и проявяващата се чрез него сила на Божията благодат, както и причисляването му към светиите, когато Западът съставлявал още част от Веленската Православна Църква, не оставят съмнение, че той е свят Божий угодник.

Светостта на еп. Ансгар не може да се подлага на съмнение и поради факта, че името му го нямало в гръцките месецослови и богослужебни книги – това не може да е признак за отрицателно отношение на църквата на Изток към даден светец. В гръцките месецослови ги няма и съвременниците на св. Ансгар, светите братя Кирил и Методий, макар те да са били добре известни в Цариград. А тях самата католическа църква празнува много повече, отколкото самия свети Ансгар. В гръцките богослужебни книги не го е имало и го няма и посветителя на България св. Борис-Михаил, приелкръщение именно от гърците, няма я и св. Людмила Чешка, кръстена от самия св. Методий; нито св. Вячеслав или пък прославените с благословението на Константинополския патриарх св. св. Борис и Глеб, или Петър Московски. От всички руски светии в гръцките минеи се упоменават в синаксариите, без да имат посветени служби, само св. йоан Новгородски и преп. Варлаам Хутински. В Еладската Църква се отбелязва паметта на блажената княгиня Олга, като там за нея има тропар и кондак, различни от тези В Русия. Всичко това показва, че нито ние ще престанем да почитаме своите руски светци, нито пък гърците биха могли да имат някакво негативно отношение към тях. Има и многобройни гръцки светии, чиито имена ги няма в минеите и месецословите, но паметта им се чества по местата, където са просияли и там се извършват служби. Св. Ансгар е служил не само на политически цели, а на Христос и неговото апостолство е подпечатано в страните, които той е привел към Христа. По-сетнешното отпадане на тези страни не намалява важността на хеговото служение, както и служението на св. Методий не се накърнява от отпадането за векове наред на покръстените от него Моравия и Панония.

В различните краища на вселената Христовите праведници са работили за Единия Бог, водени от един дух и вкупом от Него са били прославени. Вълната от революции и реформации унищожила техните свет мощи на Запад, а идвайки и до нашето Отечество кощунствено се домогна и до руските светии. Тя се опитваше да унищожи и тяханата памет, както Иулиан Отстъпник е горил светите мощи на преподобните. Но те ликуват в Небесната Църква, а ние сме длъжни още повече да славим трудовете им, като прославяме по този начин Бога, творящ чрез тях чудеса.