Адаптация: Йеродякон Петър Граматиков
Синагоги и синагогални надписи в античността
Вече хиляди години синагогата представлява центъра на живота на юдейската общност, в която и да била част на света. Наименованието идва от гръцкото "събрание", "място за събиране" (евр. кенесет или бет хакенесет) и обознаава еврейска община на вярващи, молитвен дом.1 Още от времето на Самуил и Давид много населени места имали свое оброчище, понеже Иерусалимският храм бил твърде далеч и провинциалните жители го посещавали предимно на големите годишни празници. Те не конкурирали храма, а в известна степен били негова еманация. Първите писмени известия за синагогите са от Египет, където в надписи и папируси от III в. пр. Р. Хр. са упоменати т. нар. "просевхи" (от гръц. "места за молитва"). При първите петима царе от династията на Птолемеите в Горен и Долен Египет на различни места съществували еврейски молитвени домове. Синагогата в Схедия била издигната в чест на фараона Птолемей III и неговата жена или сестра Береника.2 В Атрибис, на юг от делтата на Нил, била издигната "просевха на Всевишния Бог" с разрешението на фараона Птолемей и царица Клеопатра. Синагога можела да си построи всяка община, в която имало най-малко десетима заможни юдеи, и обикновено се съграждала по определн план близо до вода или до гробища, на видно и, по възможност, открито място.3 Принципно синагогите имали правоъгълна форма и задната стена, противоположна на входа, била всякога обърната към Иерусалимския храм. Вътрешността на корпуса била разделена надлъж посредством редица от колони на 2 или 3 части, т. нар. кораби или нефи. В тях имало амвон за четене и тълкувание на Свещеното Писание, както и отделения за мъже и жени.
Съществуването на синагогите още по времето на Втория Иерусалимски храм е индикирано както в множество литературни източници, така и от археологически разкопки – в Масада и Херодиум, а и в Иерусалим, още от първи век сл. Р. Хр. Руини от синагогални сгради от периода, непосредствено след разрушаването на Храма, са открити навсякъде; най-ранните са от II-III в. и предимно в Галилея, където по принцип декорациите са екстериорни, поставени върху монументалните фасади, обърнати по посока на Иерусалим. Типично за украсата на късно-античните синагоги, от IV век насетне, стават мозаечните подове. Както пише в Палестинския Талмуд: "В дните на Р. Абон (сред. IV век) те започнали да правят мозайки..." ("Абода Зара" 3, 42 b - Ms. Leningrad). Общоприетите орнаментални мотиви били библейски сцени, Ноевият ковчег и менората, животински фигури и зодиакалния кръг. От специален интерес са посветителните синагогални надписи на староеврейски, арамейски и гръцки език. Те са като цяло близки по съдържание: имената на дарителите, които са подпомогнали посторяването или обновлението на сградите или на части от тях; имената на майсторите, извършили съотвената работа по благолепието на синагогалното здание; различни благословения. Често надписите указват специфичната работа, която е била извършена или целта на отделното дарение; а понякога дават и точната сума, предоставена от всеки един благодетел-ктитор. Нерядко, поради неграмотност на "благоукрасителите" или майсторите, надписите по мозайките изобилстват с граматически и стилистически грешки. В по-късно време, особено към края на византийската епоха, са засвидетелствани много случаи на заличаване на изображения на хора и животни по синагогалните мозаечни подове, очевидно, заради ригористично стриктно придържане към втората от десетте Божии заповеди: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи."
В постоянната екпозиция на Музея "Рокфелер" в Иерусалим се съхранява надписа върху твърд варовик от Теодотовата синагога в Иерусалим от Иродовия период. Този надпис на гръцки език е важен за сравнение по време, съдържание и езикови особености със синагогалния надпис от Филипополис. Ценен е с това, че е единствено материално свидетелство за многобройните иерусалимски синагоги, построени още преди разрушаването на Втория (или Иродовия) Храм през 70 г., за които намираме писмено свидетелство в Трактата "Мегилла" (73b) на Палестинския Талмуд: "Р. Пинхас, в името на Р. Хошеа: Четиристотин и осемдесет синагоги имало в Иерусалим и към всяка прилежащи училище и школа – училище за изучаване на Библията и школа за Мишна – и всичките били разрушени от Веспазиан." По писмени и археологически данни по същото време, времето на общественото служение на Иисус Христос, в Тивериада имало 13 синагоги и не по-малко в Кесария.4
Самият надпис е следният: "Теодот ("син" или "от фамилията на") Ветений, свещеник и архисинагог (началник на синагогата), син на архисинагог, който беше син на архисинагог, на свой ред син на началник на синагога, построи (възстанови) синагогата за четене на Закона и за изучаване на заповедите, както и за страноприемница и стаите и къпалнята, за настаняване ония, които се нуждаят, от странство; тя (синагогата) бе основана от неговите предци и старейшините и Симонид." Името Ветений (Витиний) е римско, и се предполага, че бащата на Теодот бил един от поробените от Помпей евреи и служил като роб в семейството на Ветиите в Рим; като роб-освобожденец той започнал да използва името на бившите си господари, какъвто бил тогавашния обичай. От текста не можем да извадим категорично заключение дали Теодот е резидирал в Иерусалим или е живял в Рим и просто е финасирал обновяването на синагогата. Теодот вероятно е достроил училищен комплекс към сградата, построена навремето от баща му и дядо му. Според Филон Александрийски, през времето на функционирането на Храма в Иерусалим, синагогите не били нищо друго освен домове за поучение и училища.5 Артефактът с надписа на Теодот е открит през 1914 г. в южната част на иерусалимския хълм Офел, в цистерна (изкуствен водем), грижливо подреден с други строителни фрагменти, сякаш след унищожителното разушение (несъмнено при имп. Тит) някой е пренесъл там отломките, с надеждата на по-късен етап да се завърне и реконструрира синагогата. Тук приложената снимка на въпросния надпис е предоставена на автора за публикация с любезното разрешение на Отдел "Архиви" към Israel Antiquities Authority.
В античната синагога на Филипополис също е открит посветителен надпис върху подовата мозайка. Античният Пловдив6 бил и център на кула към бога на Слънцето за цяла Тракия и върху едно от тепетата му имало храм на Аполон Кендризийски. Това е, де факто, изповядваната от Династията на Флавиите /фамилията на имп. Константин І/ религия - моралния енотеизъм. Именно във Филипополис, както и в цяла Тракия, се установяват в до-константиновата епоха много преселници от Ориента. Юпитер, Аполон, Марс, Атис, Ваалите от Изтока и Митра започват да се разглеждат все повече като инкарнации и частни изявления на едното върховно божество, Слънцето. Соларният монотеизъм, чийто основи полага имп. Аврелиан през 274 г., представлява един сложен комплекс. Това е официален култ. Императорът прави от новата религия един държавен култ (което е започнато още при Елагабал). Централният храм в Рим бил посветен на Слънцето в най-широк смисъл, като едновременно са поставени две статуи на Хелиос: на гръко-латинското Слънце и на Ваал, източният тип на соларното божество. Слънцето е провъзгласено за Dominus Imperii Rоmani. Религиозната реформа на Аврелиан има точно прецизирана цел - абсорбирането, т.е. асимилирането на християнството в лоното на държавния религиозен синкретизъм, като продължава от 274 г. до 323 г., годината на смъртта на Лициний, която дата маркира за християнството началото на периода на истинския триумф. Така Константин Велики, също като своя баща Констанций Хлор, изповядвал и практикувал официалния соларен монотеизъм, който имал две главни задачи: религиозното единство на Империята и обожествяването на императора. Имперската държавна езическа религия намира по-късно в Юлиан Отстъпник (Апостат) своя официален богослов, като царуването на този император представлява за култа към Слънцето един кратък, но брилянтен период на ренесанс.
Благодарение на сближаването на различните народи и религии градът става мегаполис и етническа, социална, културна и религиозна толерантност, която е интересно, че и до днес характеризира съвременния Пловдив. Така, например, важно за региона и в подтвърждение на гореказаното, е заселението на групи от юдеи още от апостолско време. Анализирайки историческите и археологическите данни, се установява, че преселването на евреите в компактни маси на Балканите става през царуването на имп. Александър Север, първата половина на ІІІ век. В 1981 г. е открита при археологически мероприятия в Пловдив и антична синагога. Тя е уникална за българските земи и най-старата в еврейската диаспора7. Към времето на разкриването си тя по ред е тринадесетата археологически засвидетелствана синагога в диаспората и носи по своя архитектурен план близки аналогии със синагогите от римска Палестина. Надписа от синагогата в Ен-Геди, подова мозайка, VI в.:
"Адам, Сит, Енош, Кенан, Махалал, Иаред, / Енох, Матусал, Ламех, Ной, Шем, Хам и Иафат /
Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, / Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог и Водолей, Риби /
Нисан, Ийар,Сиван, Тамуз, Аб, Елул, / Тишри, Мархешван, Кислев, Тебет, Шебат / и Адар
Авраам, Исаак и Иаков. Мир! /
Да се запомни за добро светостта на Иозе, Ирон и Хезекио синове на Халфи. /
Който и да посее несъгласие между човек и неговите колеги, или пре / даде колегите си на езичниците (неверниците), или открадне / притежание на събратята си, или който предаде градска тайна / на неверниците – Нека Той, Чиито очи гледат цялата земя / и виждат скритото, Той да обръне лицето Си против този човек / и неговото семе, и да го изкорени под небесата. / И целият народ казва: Амин, амин. Села!
Р. Иозе син на Халфи и Хезекио син на Халфи, да се запомнят за добро. / Голямото стълбище те направиха заради Всемилостивия. Мир!"
Този надпис на еврейски и арамейски е открит върху пода на западното крило на синагогата, която е ориентирана на север към Иерусалим. Надписът е двойно обрамчен и отделните му части (пасажи) са разделени с плътни черти. Освен надписа, мозайката съдържа орнаментални геометрически и орнитоложки мотиви (със птици). Езикът на два от пасажите са на еврейски, а другите два – на арамейски език. Последният ред е добавен на по-късен етап. Първата секция съдържа имената на първите тринадесет старозаветни партиарси – праотците на човечеството. Вторият пасаж съдържа имената на зодиакалните знаци и наименованията на еврейски на месеците в годината. Нямаме изображение на зодиакалния кръг, макар да е типичен за други разкрити синагогални подови мозайки, както тези в Бет-Алфа, Нааран, Тивериада и Сусийа. Това е сигурна индикация, че юдейската община в Ен-Геди е била строго ортодоксална. В надписа също така са изброени патриарсите и тримата момци с пророк Даниил;
първият oт които, а често и вторият от тях, били считани за стълбове, върху които се крепи света. Третият пасаж, упоменаващ благодетелите, също включва и проклятие за онзи, който дръзне на нанесе вреда на събратята си или на общността, Четвъртата секция преповтаря ктиторите и техните добри и благочестиви дела. Този надпис е уникален сред посветителните надписи от античните синагоги, като някои части от него всео ще не са осветлени и разтълкувани достатъчно. Значението и повода за клетвата, в частност, са енигматични. Няколко предположения могат да се направят в тази връзка: а) може да става реч за някакво катастрофално събитие в историята на тази юдейска община, във връзка с което тайни са били предадени на неверниците; б) много е възможно това да е представлявала гражданска клетва, и да е било нормално да се излага в обществени сгради, и това да е причината да бъде поместена между възпоменателните синагогални дарителски надписи; в) тази "тайна" може да е било култивирането на лековито растение и клетвата да е била ползвана от членовете на гилдията на отглеждащите го в Ен-Геди, която те да са написали в синагогата на занаятчийското си сдружение.
първият oт които, а често и вторият от тях, били считани за стълбове, върху които се крепи света. Третият пасаж, упоменаващ благодетелите, също включва и проклятие за онзи, който дръзне на нанесе вреда на събратята си или на общността, Четвъртата секция преповтаря ктиторите и техните добри и благочестиви дела. Този надпис е уникален сред посветителните надписи от античните синагоги, като някои части от него всео ще не са осветлени и разтълкувани достатъчно. Значението и повода за клетвата, в частност, са енигматични. Няколко предположения могат да се направят в тази връзка: а) може да става реч за някакво катастрофално събитие в историята на тази юдейска община, във връзка с което тайни са били предадени на неверниците; б) много е възможно това да е представлявала гражданска клетва, и да е било нормално да се излага в обществени сгради, и това да е причината да бъде поместена между възпоменателните синагогални дарителски надписи; в) тази "тайна" може да е било култивирането на лековито растение и клетвата да е била ползвана от членовете на гилдията на отглеждащите го в Ен-Геди, която те да са написали в синагогата на занаятчийското си сдружение.
При имп. Елагабал (Varius Avitus Bassianus),8 в 218 г., Тримонциум получава статут на неокор и става център на култа към Аполон-богът на слънцето (Аполон Кендризийски). Император Диоклетиан удвоил броя на провинциите. Префектурите на протриите Илирик и Ориент, които се поделяли източната част от империята, не били променени: Префектура Ориент запазила своето предимство. Диоклециан прегрупирал нейните провинции в 7 диоцеза - два за Илирик (Дакия и Македония) и пет за Ориент (Тракия, Понт, Азия, Ориент и Египет), които имали начело по един викарий (конт за Ориент и августейши префект в Египет)9. Филипополис става главен град на тракийската администрация. Тази провинциална римска административна организация от началото на ІV в. претърпява едва през VІ в. своята фундаментална модификация. За източната част на Imperium Romanum през ІV век се предполага, че имала между 24 и 26 милиона жители.10 Градовете са свързани помежду си с мрежа от отлични пътища и комуникации, фигуриращи в римските пътеводители. Свързващият речните градове Via Danubiana е индикиран в Пътеводителя на имп. Антонин. Селищата от вътрешността на дн. Северна България, също били свързани с пътна мрежа. Пътят от Melta минавал през Nikopolis ad Istrum за Marcianipolis почти паралелно на Балкана. Една пътна артерия минавала от Ескус през Балкана в посока на Филипополис и канализирала трафика от Дунава към Тракия.11 Известният като военен път от Singidumun минавал през Naissus, Serdika, Philippopolis и водил до Константинопол. Едно отклонение от този път свързвал Филипополис с Augusta Trajana и Anhialos на Черно море.12
Синагогата е била храм на еврейската общност в града ни, която се е разраснала в средата на І век, когато Клавдий прокудил евреите от Рим. Много от тях са намерили добър прием в нашия град, който е бил толерантен към всички хора с различно вероизповедание. Изградена е през предримската и ранноримската история на античния Филипополис, което се доказва въз основа на археологическия материал, вкл. нумизматичен. Готите оставят своя отпечатък в 251 г., нанасяйки силни поражения на сградата. Доказа се, че тя е реконструирана след последното нахлуване на готите в 267 г., когато градът е изцяло възстановен от имп. Галиан, който бил наречен от благодарните граждани "Спасител и Благодетел на Филипополис". Второто голямо разрушение се констатира в началото на V век, когато е силно гоненето на евреите от императорите Хонорий и Аркадий и в империята са унищожени много синагоги. Окончателното разрушаване на синагогата е към края на VІ век - при идването на новите заселници в нашия град - славяните.
Като архитектурен план, пловдивската синагога е сграда от базиликален тип. Тя се състои от едно голямо помещение – молитвена зала, две странични оформени като еднакви крила и голям двор, покрит с дебела настилка от хоросан. В страничните крила са намерени следи от пейки за сядане на богомолците. Молитвената зала е с богат интериор. Намерените два мозаични пода, един върху друг говорят за различни преустройства на храма. Мозайката на т. н. долно ниво е не само великолепна като изпълнение, но е извънредно интересна с темата на фигурите. Състои се от три пана - еднакви по размер. Двете странични са симетрични, изпълнени с един и същ мотив - кръг, в който с бели тесери са вписани пелти и листовиден орнамент, тъй че на бял фон се открояват четирилистни венчелистчета и пелти, а на черен фон - квадрат с конкавни страни.
От северната страна на двете пана в рамкирано поле с черни ивици, е изписан четириредов посветителен на гръцки език с еднакво значение надпис. Той гласи: "От средствата /предоставени/ благодарение предвидливостта на Космианос, т. н. Йосеф, украси Синагогата, благослов на всички." Надписът съдържа името на дарителя Космианос, т. н. Йосеф, който е дал средства за украсата на синагогата.
Средното пано е с широка рамка, богато декорирана, а в полето е изобразен седмосвещник /т. н. менора/, от дясно лулаб, а от двете страни на седмосвещника, надпис на гръцки език в четири реда. Седмосвещникът е представен много пищно и с правилни пропорции. Столчето е високо с дъговидни извивки. Оформянето на разклоненията на менората е с пъстри букети с богата гама от цветове и нюанси. Преобладават жълти и оранжеви цветове. Има тесери със златен варак и смалт. Надписът от двете страни на менората е по съдържание еднакъв с този от страничните пана. Има унищожена долна част на мозайката и не е запазено името на посветителя. Запазени са само първите две букви /Ел/. Елена Кесякова счита, че това е името Елиос, което е широко разпространено през римската епоха и според нея надписът гласи: "От средствата /подарени/ благодарение предливостта, Ел /иос/ т. н. Исаак направи украсата." Интересни данни има в четвъртия ред, който е изписан с по-големи букви с лигатури и от него се научава какви средства са дадени от Елиос, т. н. Исаак - 120 подас, т. е. той е дал средства за около 35 кв. м. мозайка. Надписите категорично дават информация за еврейския произход на дарителите. Това е първата и единствено засвидетелствана синагога по българските земи - уникален паметник с важни и ценни исторически и художествени стойности. Намирането на такъв великолепен храм на еврейската религия в късноантичния Пловдив, поставя без всякакво съмнение въпроса за присъствие на големи и компактни маси еврейско население и неговата роля за развитие на нашия град. Това са били богати хора, преселници от Изтока, предимно търговци и занаятичии. В търговията по това време с лен, коприна, стъкло и др. те са били вносители. Впечатляващо е това, че синагогата е вътре в укрепения град и то между трите, археологически засвидетелствани, базилики и най-богатите сгради на античния Пловдив. Може някои от тези богати сгради да са принадлежали на преселници - евреи. Такъв е случаят и със синагогата от VI век, представляваща базилика с абсида, локализирана в един от най-скъпите квартали на Бет-Шеан, където се ситуирани и други римско-византийски постройки. Надписът на подовата мозайка от синагогата в Бет-Шеан, днешен Израел, гласи следното: "Да се запомнят за добро всички членове на Светото Общество / които допринесоха (се потрудиха) за поправката на светото / място. В мир да се сподобят с благословение. Амин! /... Мир! Уважение и мир!" Този надпис на арамейски език е поставен в tabula ansata. Изразът "Свето Общество" вероятно обозначава юдейската община, подобно на техническия термин"кехила", използван в надписи от градове, където евреите били само малцинствена общност. Мозайката е в централния неф на синагогата в Бет-Шеан, като на нея са изобразени медальони с животински изображения, оградени с лозови ластари. Лозовите филизи излизат из една амфора в средата на доланта част на подовата мозайка. Над амфората, в централния медальон, е менората. Приведеният по-горе надпис е разположен в горната част над седмосвещника. Два други надписа, един на арамейски и един на гръцки, са разположени наоколо. Арамейският гласи: "Да се запомни за добро майстора, който извърши тази работа." Неправилното произношение рефлектира местно наречие на дадени букви, както е указано и в Талмуда: "Р. Асси каза:...Беше ни преподадено..: Ние не позволяваме пред кивота да минават хора от Бет-Шеан или от Хайфа или от Тиебон, защото те произнасят "алеф" като "айн" и "айн" като "алеф" (Вавилонски Талмуд, Мегилла 24b; Палестински Талмуд, Беракот 2, 4d).
Според археолозите, изграждането на пловдивската синагога се отнася към втората четвъртина на ІІІ век /т. е. около 250 г./. Това е управлението на Северите. Тяхната династия е известна със засвидетелствани филосемитски чувства, чрез голямо строителство, в т. ч. и на синагоги. Александър Север е получил името "архисинагогус" от самите евреи. В Рим, например, през II век имало една гностичка, по име Марцелина, да прекадява с тамян иконите (изображенията) на Христос, Павел, Омир и Питагор, а малко по-късно имп. Александър Север поставил в домашния си пантеон (параклис) в спалнята си статуетките на Иисус и останалите духовни учители, които почитал: Александър Велики, Авраам, Орфей, Аполоний Тиански (това е най-великият магьосник на гръко-римския свят, свързван с най-високи простижения в практикуваните тогава демономагия или магосничество чрез извикване на зли духове; метоскопия или определяне характерът и съдбата на човек по челото; краниомантия или гадаене по облика на човешкия череп; некромантия или отгатване на бъдещето и миналото на хората чрез викане духове на умрели, аритомантия или гадаене по числа; онейромантия или гадаене по сънищата; хиромантия или гадаене на ръка), което ни е засвидетелствано ок. средата на III век от Филострат в книгата му "Животът на Аполоний Тиански" и ок. средата на IV век от Ямблих в книгата му "Животът на Питагор". В Александрия през втори век "людете сменяли боговете си както се сменя домашния лекар", имп. Адриан, един от най-отворените за различните по произход религиозни учения, в 130 г. пише на своя зет Сервиан: "Виждаме епископи, наричащи се християни, да отдават поклонение на Серапис, няма и един свещеник смаритянин, юдеин или християнин, който да не е математик, харуспис или алипт (Забел.: видове египетски жречески колегии, практикуващи йеромантия – гадаене по вътрешностите на жертвени животни; харуспиция, в частност, означава същото от haru- срод. с гръц. chorde- черво + spex от глагола specio, spexi, spectum = гледам; в древно-римско време било разпространено и наблюдението летежа, вида и броя на свещени птици за откриване предзнаменования, наричано орнитомантия или ауспиция). Патриархът, когато идва в Египет, почита Христос и Серапис, за да угоди всекиму." Жената на Септимий Север е Юлия Домна, също от източен произход. По време на Северите, Пловдив изживява най-силните моменти на своето социално-икономическо развитие, а връзките на Тракия с Изтока са силно оживени. Повече от сигурно е бил фактът, че евреите в І в. са били в Пловдив не само компактна маса народ, но са принадлежали към богатата прослойка на града ни. Разполагайки със завидни финансови възможности, те са играели важна роля в обществения живот на града и провинцията.
Идея как може да протекла организацията по обновлението на еврейския молитвен дом във Филипополис ни дава един надпис от Палестина (IX-X в.) - надписа на подова мозайка от построената през 6 век синагога в Сусийа, Хирбет Сусийа, южно от Хеброн:
"Да се запомни за добро светостта на моя господар Р./ Исайа свещенослужителя, всечестния равин, който направи / тази мозайка и измаза стените й (на синагогата) / с мазилка – обещана на празника (на) / Р. Иоханан свещенослужителя, книжника, равина, / неговият син. Мир на Израил!"
Този еврейски посветителен надпис, рамкиран с tabula ansata, е сравнително по-подробен от други познати синагогални посвещения: Рави Иоханан, свещеник и книжник, син на Рави Исайа, свещеник, организирал тържество, по време на което баща му обещал финасови средства за мозайка нова мазилка на синагогата. Езикът на надписа, с многото упоменати титли, е късен и рефлектира използваният в писма и документи от периода на Геоним (IX-X в.), докогато е функционирала със сигурност тази синагога. Тук сред орнаменталните мотиви в мозайката са ловна сцена, Даниил в ямата с лъвовете, геометричеки фигури, птици и няколко надписа. В по-късен етап от живота на сградата от мозайката е бил заличен частично зодиакалния кръг.
Бележки и посочки:
срв. Большая Советская Энциклопедия, Москва, 1976, т. 23, с. 408.
срв. Дубнов С. М., Всемирная история еврейского народа, т. 2, Берлин, 1925, с. 188.
Марковски И., Библейска археология, София, 1929, с. 422.
там, с. 420.
Шиваров Н., Библейска археология, София, 1992, сс. 435-6.
срв. Plovdiv – Brockhaus Enzyklopadie, t. 14, W., 1972, s. 695.
7. срв. Кесякова Е., Антична синагога от Филипополис, - Археология, І, София, 1989, с. 32.
8. История на Августите /Елагабал, 3/ - Елагабал: "Той осветил свой бог Елагабал на Палатинския хълм точно срещу Императорския дворец и му посветил един храм. Казвал, че трябва да се пренесе там култа на Евреите и Самаряните, както и християнската религия, за да притежава служението на бог Елагабал тайните на всички религии", - цит. по Ноmo L., Les Empereures Romains et le Christisnisme, Paris, 1931.
9. срв. Ducellier A., Byzance et le monde orthodoxe, Paris, 1986, p. 38.
10. срв. Mazal O., Manuel d`etudes Byzantines, ed. fr., Brepols, 1995, p. 79.
11. срв. Карта на римските пътища на територията на днешна България, - Маджаров М., Пътят Ескус - Филипополис /І-VІ в./ - сп. "Археология", 1, 1990, с. 20.
12. срв. Honigmann, E., Le Synecdemos d`Hierocles et l`Opuscule geographique de George de Chypre, Bruxelles, 1939, 635, 1-655; I, l; Miller K., Itineraria Romana, Stuttgart, 1916, ss. 495 sq.; срв. Фол Ал., Светоний Транкилий - един малко известен извор за историята на антична Тракия, - В: Acta Antiqua Philippopolitana. Studia Historica et Philologica, Serdicae MCMLXІІІ, сс. 99-107.
Допълнителна литература:
Воронцов Е. А., К вопросу о произхождении синагоги - Сборник: В память столетия Московской Духовной Академии, ч. 1, Сергиев Посад, 1915.
Православная Богословская Энциклопедия, Спб., 1906.
Никитин А. В., Синагоги иудейския, как места общественого богослужения, Киев, 1891.
Кесякова Е.,Филипопол през римската епоха, София, 1999.
Кесякова Е., За градоустройството на Филипопол през римската епоха, - В: Археология 2, София, 1977, сс. 51-60.
Колев К., Топографията на античния Филипополис, - В: Отечествен Глас, бр. 5879, Пловдив, 1963.
Герасимов Т., Принос към географията на антична Тракия, - В: Известия на Българското георгафско дружество, ІІІ, 1935, София, 1936.
Граматиков йерод. Петър, Пловдивска Митрополия в църковната история, - В: Търновски Епархийски Вести, год. ІІІ, бр. 4, В. Търново, 2002, сс. 5-9.
Данов Хр., Античната Тракия, София, 1969.
Каров З., Боспачиева М., Спасителни археологически разкопки на подлез "Археологически" в Пловдив, - В: Известия на музеите от Южна България 15, 1989, сс. 129-164.
Ботушарова Л., Танкова В., Материали за археологическата карта на Пловдив, - В: Известия на музеите от Южна България 8, 1982, сс. 45-67.
Велков В., Градът в Тракия и Дакия през късната Античност (IV-VI в.), София, 1959.
Велков В., Политическа история на балканските земи в епохата на Римската империя (45-284), - В: История на България, т. І, София, 1979, сс. 296-299.
Venedikov I., Le syncretisme religieux en Thrace a l'epoque romaine, - In: AAP, Studia Archaeologica, Serdicae, MCMLXII, pp. 153-166.
Robinson T. H. and Oesterley W. O. E., Hebrew Religion. Its origins and development, New York, 1937.
Wischnitzer R., The architecture of the European synagogue, Philadelphia, 1964.
Vocabulaire theologique orthodoxe, CERF, Paris, 1985.
Vulpe R. Le nombre des colonies et des municipes de la Mesie Inferieure, - In: Acta Antiqua Philippopolitana. Studia Historica et Philologica, Serdicae, MCMLXIII, pp. 147 – 156.
Tsonthev D., Contributions a l'histoire antique de Philoppopolis, Sofia, 1938.
Mihailov G., Septimus Severus in Moesia Inferior and Thrace, - Acta Antiqua Philoppopolitana, Serdicae, MCMLXIII, pp. 113 – 126.
Lacan M.-F., Petite Encycolopedie Religieuse, Fayard, Paris, 1973.
Dimitrov D. P., La Bulgarie, pays de cultures anciennes, Sofia, 1963.
Djambov C., Matheev M., Observation archeologique sur l'ensemble du forum de Philippopolis, - In: Pulpudeva I, Sofia, 1976, pp. 135-152.
Brockhaus Enzycolopadie, Wiesbaden, t.14., 1972' t. 17, 1973.
Botusharova L., Notes sur la topographie de la ville de Philippopolis a l'epoque romaine, - Acta Antiqua Philippopolitana. Studia Archaeologica., Serdicae, MCMLXIII.
Общ изглед на античния Филипополис по Д. Цончев.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар