Библейски аспекти на екологическата проблема

+ ДАМАСКИН, б. Швейцарски Митрополит

Екзарх за Западна Европа - Вселенска Патриаршия

Библейски аспекти на екологическата проблема

Превод: Йеродякон Петър Граматиков

Публикувано: Аз жената 2009-08-27,
http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=8896

Публикувано: 19.05.2009 - 21:39 http://www.pravmladeji.org/search/node/%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BD%20%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2

 

Проблематиката, свързана с екологията се състои не само в това да очистим обществените места и плажовете от боклуците – това е грижа на местните общиски власти; икономическите проблеми са естетически въпрос, предполагащ запазване на зримата хармония между града и околната среда. Проблемът не се ограничава и с борбата с шума в мегалополисите, нито с любовта към животните, застрашени от изчезване. Всичко това са по-скоро следствия, отколкото фундаментална причина за проблема.

Екологическата проблема в нейния позитивен аспект, т. е. в нейната емпирическа и научна значимост, е проблема комплексна, състояща се от многобройни компоненти, а именно: 1. В началото на третото хилядолетие от Рождество Христово ни очаква изтощаване на природните ресурси (вода, нефтени находища и т.н.), необходими за живота на милиарди хора на планетата, съхраняването и развиването на цивилизацията; 2. Постоянно нараства замърсяването на природата – въздуха, водата, вследствие на което изчезва живота в моретата, разрушава се защитния озонов слой в атмосферата; 3. Вследствие на гигантската урбанизация се унищожават горите; изчезва зелената покривка от повърхността на Земята, което води след себе си превръщането на човешките същества в безлика, безумна маса; 4. Непредсказуеми са последствията от използването на такива прирдони сили, като ядрената енергия, чиято радиоактивност е смъртоносна за човека с нарушаване на жизнено важни процеси в организма и унищожава растителния и животински свят; 5. Създадените нови синтетически вещества, неизвестни в природата, неразлагащи се биологически, които се натрупват на Земята и постепенно я превъщат в сметище; тези вещества, кито унищожават природната красота, така небходима за психическото равновесие на човека, както отбелязва християнският апологет Атинагор: "Красотата не се създала сама, а е пратена по волята Господня."

Нека изходим от факта, че екологическата проблема представлява проблем абсолютно богословски и религиозен, проблем на вярата и религиозната деятелност – на ортодоксията (или правилното славене на Бога) и ортопраксията (т.е. правилните постъпки в нашето земно битие). Положителното опрделяне характера на света като творение на Бога, описано в първите две глави на Книга Битие (първата библейска книга), където са изброени елементите на околната среда: вода (морета, реки), минерали (злато, топази, изумруди), растителн свят (плодни дръвчета, зеленина), животински свят. Всичко това е съвършеното създание Божие, прекрасно в съзидателното библейско развитие, което предполага порядък и хармония в необятната Вселена. Порядъкът и хармонията са тия космологически библейски принципи, които, по мнението на гръцките мислители, определят Вселената като Космос, като хармонична Вселена.

Схващането, че Бог е сътворил околната среда като предварително условие за естественото оцеляване и духовното увековечаванена човека, е формулирано в първата старозаветна книга; а отците на Църквата, в частност, св. Иоан Златоуст, обясняват горното по следния начин: "Човекът се явява център, към който се стреми целият материален свят, и именно историята на човека определя историята и съдбата на света." Човекът е въведен в Едемската градина, в рая, за да се ползва като венец на творението от околната среда, като му е вменено задължението да я пази и това му задължение придава на човешкото същество достойнството на грижлив управител, който няма правото да я разрушава.

Унищожаването на природата е описано в последната книга на Свещенеото Писание – Откровението на св. ев. Иоан. В тази книга се съдържа преди всичко картината на разрушението и след това причината за него. Тя е предизвикана от замърсяването на въздуха с дим и сяра, което довело до гибелта на всички люде; в замърсеният световен океан умира всяко живо същество; накрая, в замърсените водни източници всичко става на кръв (срв. Откр. 9:17; 16:2-4). Насилието над материалния свят, показано ни в Апокалипсиса, представлява пряко следствие от стремежа към неограничено владение над природата, на което се отдала първата човешка двойка, изпадайки в неподчинение на Твореца Бог.