понеделник, 15 февруари 2010 г.

Храмът "Св. Димитър" в Пловдив

Храмът "Св. Димитър" в Пловдив

Йеродякон Петър Граматиков
Публикувана: http://www.pravoslavie.bg/История/Храмът-Св.-Димитър-в-Пловдив
09.01.09

Тропар на свети великомъченик Димитър, глас 3:
Велик поборник в беди вселената те придоби, страстотерпче, който побеждаваш езичниците; както посрами гордостта на Лий и Нестор вдъхнови на смел подвиг, тъй, свети Димитрие, моли се на Христа Бога да ни дарява велика милост.

На Джамбаз тепе, на ул.”Д-р Владо” 1 в град Пловдив, точно срещу построеното в 1868 г. Централно българско училище (известно като “Жълтото училище”), се намира църквата, посветена на Свети великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец. Сегашната сграда е от 1830-1838 година. Построена е на мястото на стара църква, за която споменава и Стефан Герлах през 1578 г. В началото на 19 век тя е била сравнително малка църквица, в която се черкували и българите от Каршиака и Мараша. Инициатори за обновявянето на храма били енориашите, дарители били много българи от града и епархията, а ктитори - рода Чалъковци, начело с главния ктитор на църквата “Св. Димитър”, Вълко Тодоров Чалъков. Според гръцката кондика-кодекс на Пловдивската митрополия, равносметката от 18 януари 1838 г. за постройката на църквата възлиза на сумата от 264 270 гроша.
Църквата е трикорабна базилика с размери 28 x 19 x 11.5 m. С петостенна отвън абсида и с 12 обли гранитни колони, които разделят корабите отвътре. Средният кораб е висок 11 м., а страничните - 8.80 м. Сводестите тавани и на трите кораба са под седловидния общ покрив, без кубета. Под балкона се намира обширна артика, по-късно зазидана, крепяща се от запад на четири мраморни колонади. Под плочите на артиката се намира костница, съхранила костите на много покления. Три врати - южна, западна и северна, водят за артиката и също три врати водят за самия храм. Малка северна врата има и в св. олтар.

В светия олтар има три св. престола - централен, посветен на св. вмч. Димитър, северен- на св. Атанасий и южен - на св. Харалампий. Към северозападния ъгъл на храма пристроена двуетажна камбанария с кубе, към която се отива по каменна стълба откъм север.

Стените отвън са оживени на места с декорации - изрисувани колонки и др. Има скулптурна декорация по приолтарните ъгли: св. Димитър на кон, двуглав орел (някогашният герб на имперска Русия, а и до днес герб на Вселенската Патриаршия), кръстове, поотделно или с цветя, класове, птици, някои пророци и др.

От надписа на гръцки над прозореца на абсидата отвън разбираме, че строежът на църквата започнал на 15 март 1830 г.: “С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основите. 1830. 15 март.” След завършване на строителните работи църквата била осветена на 18 януари 1838 г. - денят на Св. Атанасий Велики, от Пловдивския митрополит Никифор (26.09.1824-+27.08.1850).

Днешните мраморни иконостас, архиерейски трон и амвон са дело на А. Калумену от 1869 г., както гласи гръцкият надпис под олтарните икони на св. Димитър и св. Богородица:”Това светло темпло (иконостас) е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политу за вечно възпоменание в лето Господне 1869. Дело на А. Калумену.” Едно изящно произведение от бял, сив и цветен мрамор на изкусен майстор. Различните изследователи на Пловдивските църкви предполагат Москва, Цариград и Пловдив като место на изработването му. В тефтерите на храма е отбелазана сумата от над 16 000 гроша “за мрамороделци одринци и местни.” В зависимост от трите св. престола в олтара е развита и тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери - пред всеки престол по една и две входни врати - южна и северна. Дължината на иконостаса е 14 метра. Той е разпределен на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Фронтонът над централния престол е висок 7.5 м. и е дъговиден. Завършва с разпятие, под което се намира Тайната вечеря и един пояс с 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния - също 3.7 м., като завършва с кръст и двете Моисееви скрижали. Царските двери на иконостаса са в позлатена дърворезба.

В същия стил на работа са и архиерейският трон (с размери: височина с короната 4.5 м. и ширина 86 x 86 см.), и амвонът, издигнат на третата колона от север.

Стенописи в храма няма, а само 12 медалиона над капителите на колоните с образите на 12-те апостоли. На балкона е изографисано Успение Богородично. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изписан Иисус Христос Велик Архиерей, като в десния долен ъгъл на този образ откриваме годината 1870, а в ляво е имало име или подпис, по-късно изтрити. Неизвестният образописец е рисувал на место след монтирането на трона. На петостенния амвон върху мрамора има пет образа: в центъра е изрисуван Иисус Христос с разтворено евангелие, а отстрани - четиримата евангелисти. На централния сектор на иконостаса, на фронтона, пак върху мрамора, е изрисувана Тайната вечеря. Над южната храмова врата под външния навес са нарисувани образите на св. Димитър (дясно) и на св. Харалампий (ляво). Всички тези образи имат еднакъв стил и техника и са рисувани от един и същи зограф през 1870 г.

Дворът не е много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон на запад. От западната страна на храмовата сграда се намира малък параклис, посветен на св. св. Кирик и Юлита, в който има аязмо. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, предназначена за енорийския свещеник. В югоизточния ъгъл на църковния двор се намира друга прицърковна къща. Високият каменен зид, който обгражда целия комплекс, създава впечатлението за един малък манастир.

От 1999 г. в храмовия комплекс “Св. Димитър” се предвижда да бъде открит Епархийски културно-просветен и информационен център към Пловдивската св. Митрополия с благословението и духовното попечение на епархийския Архиерей Негово Високопреосвещенство Митрополит Арсений. Така и под покрова на св. Димитър, почитан като покровител на цялото славянство, ще продължи да се посява православната вяра и учение и през новия 21 век в Пловдив, чийто пръв епископ бил св. апостол Ерм, съгласно списъците на 70-те , съставени от св. Иполит Римски и Доротей Тирски.

ЖИТИЕ НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ

На 26 октомври светата Православна църква е отредила да се чества паметта на св. Димитрий Солунски.
Роден е през III в., в град Солун в семейството на градоначалника. Неговите родители-християни след усилни молитви измолили Господ да ги сподоби с чедо, което възпитали в истината на вярата в Господа Иисуса Христа.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство, както и ревността им в служение на Спасителя. Максимиан Херкулий (286-305 г.), съимператор на Диоклетиан (284-305 г.), узнал за смъртта на солунския градоначалник и повикал сина му Димитрий при себе си. Като се убедил, че е високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на град Солун, като му заповядал да очисти града от християните и избие всеки, който призовава името на Разпнатия. Вместо това Димитрий започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел, като ги учил на истинската вяра.
През есента на 306 г. новият източен император Галерий, ужасен гонител на Църквата, се връщал от поход и трябвало да премине през Солун. Димитрий дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата раздал на бедните; почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.
Затворен в тъмница, той видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл: “Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!” Димитрий отговорил: “Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!” Един момък християнин, на име Нестор, с благословията на св. Димитрий и възгласа “Боже Димитриев, помилвай ме!” победил в гладиаторска борба Лий - любимец на императора, за което веднага получил мъченическа смърт. Самият солунски Чудотворец бил убит рано сутринта на 26 октомври 306 г. в момент, когато се молил в килията си. Християни тайно погребали тялото на Христовия мъченик. Верният му слуга Луп прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с кръвта му, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса, като давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление. За това сам Луп бил умъртвен от Галерий.
По-късно върху гроба на светеца бил издигнат величествен храм, в който в сребърен ковчег поставили мощите на св. Димитрий. От мощите му текло миро, затова Църквата е нарекла светеца-мъченик св. Димитрий Мироточиви. Много пъти той е спасявал град Солун от вражвески нападения, за което се почита като покровител на Солун. Почитта към небесния стратег св. Димитрий от Солун рано бива пренесена в Тракия и Македония. От древни времена у всички славянски народи е засвидетелствано особено чествуване на св. Димитрий като патрон изобщо на славянството.

Ползвана литература:
1. К. Моравенов, Паметник на Пловдивското население, Пловдив, 1984.
2. Н. Алваджиев, Пловдивска хроника, Пловдив, 1984
3. В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941.
4. Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926.
5. Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове, - Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931.
6. К. Възвъзова-Каратеодорова, Непресъхващи извори, Пловдив, 1975.
7. Наръчник на Пловдивската епархия към нейното описание, съчинено от преподобния и малограмотен господин Константин иконом, свещеник пловдивски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Г-н Паисий във Виена, 1819; преведе от гръцкия оригинал д-р Марг. Апостолидис,- В: Известия на Българското географско дружество, III, 1935, сс. 188 – 206.

Няма коментари:

Публикуване на коментар