понеделник, 22 февруари 2010 г.

Седем тези върху движението Ню Ейдж

йеродякон Петър Граматиков


Публикувано: "Църковен вестник", Синодално издателство, София, 2003, бр. 19.

Предизвикателство към нашето съвремие представлява движението Ню Ейдж, което е оставило отпечатък върху различни страни от нашата култура и в съзнанието на хората. В идеен и понятиен план ученията, обединявани в движението Нова ера (или Епоха), заимстват от християнството, будизма, индуизма и окултизма, като почти изцяло покриват територията и проблематиката, вълнуващи теософията, антропософията и спиритизма.

Християнството и Ню Ейдж имат коренно различни виждания за човека и смисъла на живот.


Първа теза


Ню Ейдж е религия на доброто самочувствие, чиято задача е човешкото развитие и усъвършенстване. Целта е да се използва религията за подобряване качеството на живота.
Християнството е преди всичко религия на добротворството, понеже негов център е любовта Божия към човеците и цялото творение и любовта на човека към Бога и ближните. Не е вярно твърдението, че само този, който се чувства добре, върши добро. Човек, който е в нужда или страда, често проявява повече разбиране за човешките страдания, отколкото онзи, който има първокласен стандарт на живот.

Втора теза


Последователят на Ню Ейдж движението по принцип е наблюдател на живота. Смисълът на живота не е в движението, растежа, усъвършенстването, а в запазването на равновесие и спокойствие. Човек трябва да се превърне в зрител и наблюдател, за да се чувства добре, за да не допусне злото и страданията в света да редуцират качеството на неговия живот. Християнството не се дисоциира от страданието - вярата включва и страданията, следвайки примера на Иисуса Христа. Християнството познава и активното състрадание, не просто пасивното съчувствие.

Трета теза


Ню Ейдж, основавайки се на индуизма, разглежда реалността като филм, който вече е продуциран. Ако не ти харесва, можеш да го спреш, но не можеш да го промениш. Единствената възможност е игнориране посредством йога. Християнството разглежда живота като импровизация. Ние не знаем много за бъдещето, но задачата ни е да допринесем за успеха на пиесата, съвместно с нашите колеги и партньори. Ние имаме също така представа за червената нишка в пиесата, но понеже сценарият ни е предоставен за ориентир - Библията, която ще ни ръководи!

Четвърта теза


В по-голямата си част Ню Ейдж групите се ръководят от учители или гуру, които биват считани за божествени създания. Мечтата за божественост е главна характеристика на движението Нова ера. Християнството, от своя страна, е стъпило здраво върху Божиите заповеди и възлага надеждите си на Бога. Опитва се да остане вярно и на земята, и на небесата, понеже Сам Господ слезе на земята и „стана плът”. Когато Бог става човешко същество, човекът няма нужда да играе божество. Следователно на нас, християните, не се налага да ставаме богове с помощта на медитация или други способи.

Пета теза
Ню Ейдж повече или по-малко се характеризира с кармично мислене. Ако човек е неудачник, сам си е виновен, поради стореното в предишните животи: карма. Преуспелият човек не е задължен на никого, тъй като сам е сътворил собствената си съдба по време на предишните си животи. Християнството знае важността на действието в настоящия живот, понеже за своите дела ще отговаряме на Страшния съд, когато Христос ще въздаде правда като Съдия. Християните обаче знаят и това, че даже и след произнасяне на присъдата, хората са в благоприятна позиция, защото Съдията е също и Утешител и Защитник на подсъдимия.


Шеста теза


Ню Ейдж учението за кармата придава фатализъм на отношението към живота. Всичко е предопределено и за него може да се научи посредством астрологията и подобните методи на разчитане на съдбата и бъдещето. Учението за съдбата често се дължи на странен вид религиозност, където доминантно е чувството за нечистота и се изисква регулярно очистване.
Християнството също си поставя задача да се бори с нечистотата, но намира нейните корени в злото и първородния грях. Проблемът е в човешката гордост и алчност. Въпросите около вината и срама се разглеждат в светлината на Божието опрощение, засвидетелствано ни чрез Църквата Христова.

Седма теза


В хоризонта на вечността повечето членове на Ню Ейдж движението вярват, че са преживели множество животи и смърти, така наречената трансмиграция или реинкарнация на душите. Во веки веков човек ще умира и живее... и никога не ще се спаси от този кръговрат, освен ако не се извиси чрез добра карма. В действителност, добрата карма не води до спасение, защото всяка карма привързва човека към колелото на прераждането, та дори добрата карма привързва много по-силно, отколкото лошата. Единственият път извън този кръг е йога, която заличава (изгаря) всяка карма.
Християнството утвърждава, че прераждането води наникъде и представлява самозаблуда и нищо повече. Има само един път, който ни води до освобождение: даденото ни от Бога спасение в Иисуса Христа чрез Светия Дух, за да можем да станем участници в Царството Божие, а Христос ще ни поведе през смъртта към вечния живот и възкресението. Това е благовестието, което разчупва цикъла на реинкарнацията и разкрива суетното учение на новите религиозни учения, обединени в движението Ню Ейдж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар