понеделник, 15 февруари 2010 г.

Европейският съюз диспутира прокламирането на своята християнска история

Уилям Дж. Коул, Виена, Австрия; в. "Вашингтон таймс", 22 юни 2002 г.
(Публикувано в "Църковен вестник", Брой 13 за 2002 година)

 
Християнски континент ли е Европа? Безспорно, регионът е посветен в християнството от най-ранните дни на тази вяра. Апостол Павел донася религията на европейците около 50 г. сл. Р. Хр. По-късно континентът става център на римокатолицизма и рождено място на протестантската Реформация.
Така е било тогава, но така ли стоят нещата днес? Днешната Европа е мултиетнически кръстопът на християнство, юдаизъм, ислям, будизъм, хиндуизъм и други изповедания - което прави въпроса щекотлив, особено около настоятелното лобиране на църквите да се спомене християнското наследство на континента в ключовия документ на бъдещия Европейски съюз.
Конвенцията за бъдещето на Европейски съюз беше обсъждана в Брюксел и се предвижда да бъде приета в 2004 г., когато 10 нови страни и народи се предвижда да бъдат приети за членки, в това число и половин дузина от бившия комунистически Източен блок. Преобладаващо мюсюлманската Турция се очаква да се присъедини по-късно.
Конвенцията може да се превърне в база за Конституцията, която ще замести споразумението за основаване на Европейския съюз, и заради това някои християни виждат в този момент рядката възможност да изповядат религиозното наследство на континента в преамбюла на този документ.
"Това не е атака против отделянето на Църквата от държавата", каза Кейт Дженкинс, асоцииран генерален секретар на базираната в Брюксел Конференция на европейските църкви (КЕЦ), която е начело на този почин. - "Това е признаване на историята."
Свободомислещите граждански либерали считат за неуместно да се подчертава християнството в модерното, плуралистично общество, което някои богослови описват като "постхристиянско"; въпреки че все още трима от всеки четирима европейци се самоопределят като християни. Подобни опасения бяха причина да не се упомене въобще думата "религия" в Хартата на основните права, чийто проект беше изготвен преди две години.
"Европейският съюз трябва да противостои на натиска да включва която и да било религия в своите конституционни декларации", заявява в интервю Кейт П. Ууд, изпълнителен директор на Британското национално секуларистично общество. "Европа прегръща онези от многото изповедания и които нямат вероизповедание. Да се даде предимство на която и да било религия, неминуемо ще доведе рано или късно до разногласие."
"Какъв точно израз на признание ще се отдаде на християнството, още не е кристално ясно - каза г-н Дженкинс, - обаче никой не е предложил въведението към Европейската конституция да се превърне в богословски трактат. Най-важното е, че вече има дискусия за ценностите - че ние виждаме Европа през призмата на ценностите, не само през призмата на политиката. Църквите и религиозните общества имат своята роля да допринесат за по-широк обществен дебат."
Християните от разнообразните деноминации твърдо стоят за тази кауза. Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) има широко членство, включително главните протестантски изповедания и внушителен брой национални евангелски асоциации.
Папа Йоан-Павел II също се включи в това начинание по време на посещението си през миналия месец в България. Той назова християнското послание - "отнасящо се и до тези, които в сферата на политиката работят за постигане на европейското обединение". Папата също заяви, че "в търсене на собствената си идентичност континентът може да успее единствено като се върне към своите християнски корени". Връщайки се във Ватикана, Йоан-Павел II наблегна и доразви този казус по следния начин: "Християнското наследство на цивилизацията, което е съдействало изключително много в защита на ценностите на демокрацията, свободата и солидарността между хората на Европа, не бива нито да се погубва, нито да се омаловажава."
Господин Дженкинс, който ръководи комисията "Църква и Общество" към КЕЦ, сподели за яростната опозиция от страна на политическите водачи във Франция в полза на разделението между Църква и държава. Бившият френски премиер Лионел Жоспен ръководеше напъните да се изключат религиозните референции в хартата на правата от 2000 година.
Концепцията беше разкритикувана и в някои страни като Швеция, където дългогодишната подкрепа на правителството за Църквата натрапи на част от гражданите идеята за примесване на религията с политика. Шведите отделиха Църквата от държавата едва преди две години.
"Но европейското християнско наследие е исторически факт - заяви г-н Дженкинс. - Мирът, справедливостта, помирението, солидарността, устойчивостта - това са ценности, споделяни от множество европейци, ценности, които намираме в сърцевината на Христовото евангелие."
Секуларистите и граждански либерали остават неубедени. Много се опасяват, че позоваване на християнското наследие може да се превърне в претекст за разширяване влиянието на Църквата върху политиката на Европейския съюз.

 
Превод от английски йеродякон Петър (Граматиков)

Няма коментари:

Публикуване на коментар