понеделник, 15 февруари 2010 г.

Летописните църковни книги


Йеродякон Петър Граматиков
 
Летописните църковни книги

 
Преди 60 години (1959 г.) Светият Синод на Българската Православна Църква започва една инициатива за създаване на летописни книги - кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България, в които да се обхване, системно отразява и опази историческото ни минало, да се създаде база данни за изследване църковно-историческото културно наследство.
В случая разглеждаме развоя на това начинание в Пловдивска епархия, понеже в нея са съхранени в пълнота изготвените кондики и цялата сързана архива. През бурните "разколни" 1994-95 гг., когато атаките срещу каноническите български православни архиереи бяха в разгара си, достойни и богочестиви църковно-отговорни свещенослужители и църковнослужители по митрополитската администрация на богохранимата св. Пловдивска митрополия защитиха своя архипастир Негово Високопреосвещенство Митрополит Арсений, църковните и административните здания от атаките на про-разколническите общински, съдебни и други власти и институции, така че св. Митрополия не бе превзета и разграбена, подобно на Синодалната палата в София. Списъкът на кондиките на църквите в Пловдивския диоцез се дава в азбучен показалец по духовни околии и населени места, които са на разположение в пловдивската митрополитска библиотека. Същите са изготвени в продължение на половин век на основание епархийски окръжни №№4558/15.10.1959 г., 1942/17.05.1960 г. и 1137/06.06.1978 г. до архиерейските наместници и председателите на църковните настоятелста в Пловдивската епархия при приснопаметните Кириарси на град Пловдив Високопреосвещените митрополити Кирил и Варлаам. Към 1979 година, т.е. преди 30 лета, са били събрани данни за действащите тогава храмове, и за населените места, в които е имало функциониращи църковни настоятелства. Естествено, работата по актуализирането им продължава и при следващия митрополит Н. ВПр. Г-н, Г-н Арсений Пловдивски, но в този период по обективни причини няма активно храмостроителство и усилията са концентрирани в опазването, проучването и научното обработване на събраното. Така за деветте духовни околии в Пловдивска епархия са събрани кондики за всичко 293 църкви от обхванатите за посочения период общо 260 населени места.
Асеновградска духовна околия:
Асеновград ("Св. Атанасий", "Св. Богородица – Успение", "Св. Георги", "Св. Димитър", "Св. Благовещение", "Св. Никола", "Св. Троица", "Св. Василий"); Ахматово; Бачково; Богданица; Болярци; Борово; Боянци; Виница; Г. Воден; Горнослав; Добростан; Д. Воден; Долнослав; Д. Извор; Златовръх; Избегли; Извор; Катуница; Караджово; Козаново; Конуш; Косово; Кочово; Крумово; Леново; Лясково; М. Тополово; Мулдава; Наречен; Нареченски бани; Орехово; Орешец; Павелско; П. Евтимиево; Поповица; Проглед; Садово; Семци; Тополово; Чепеларе ("Св. Атанасий", "Св. Богородица"); Червен; Чешнегирово; Югово.
Ивайловградска духовна околия: Аврен; Г. Луково; Гугутка; Д. Луково; Ивайловград; Крумовград; Пелевун; Черничево.
Карловска духовна околия: Баня; Бегово; Бегунци; Богдан; В. Левски; Г. Домлян; Дъбене; Ив. Вазово; Иганово; Калофер ("Св. Богородица", "Св. Атанасий"); Каравелово; Карлово ("Св. Богородица", "Св. Николай"); Клисура; Кърнаре; Михилци; Мраченик; О. Паисиево; Пенопой; Пролом; Рзоино; Свежен; Св. Климент; Слатина; Сопот; Столетово; Сушица.
Панагюрска духовна околия: Бъта; Д. Левски; Елшижа; Красново; Кръстевич; Панагюрище ( "Св. Георги"); Попинци; Свобода; Стрелча; Цар-Асен.
Пазарджишка духовна околия: Аканджиево; Априлци; Баткун; Белово; Братаница; Варвара; Велинград ("Св. Богородица", "Св. Георги"); Величково; Ветрен; Виноградец; Гелеменово; Г. Белово; Дебращица; Динката; Дъбравите; Звъничево; Ивайло; Калугерово; Карабунар; Лесичево; Ляхово; Мененкьово; М. Белово; М. Конаре; М. Клисурци; Огняново; Пазарджик ("Св. св. Константин и Елена", "Св. Петка", "Св. Арх. Михаил"); Памидово; Паталеница; Ракитово; Росен; Сарая; Сбор; Семчиново; Септември; Симеоновец; Синитево; Тополидол; Хаджиево; Церово; Црънча; Черногорово; Щърково; Юнаците.
Пещерска духовна околия: Батак; Брацигово; Бяга; Жребичко; Исперихово; Кап. Димитриево; Козарско; Костандово; Ново село; Пещера ("Св. Петка", "Св. Димитър", Св. Богордица"); Равногор; Розово; Фотиново.
Пловдивска духовна околия: Белозем; Бобяк; Бойково; Брезово; Брестник; Брестовица; Войводиново; Войсил; Върбен; Г. Махала; Г. Чардак; Граф Игнатиево; Гълъбово; Дедево; Д. Махала; Зелениково; Златосел; Калековец; Копривщица ("Св. Николай"); Крислово; Кричим; Куклен ("Св. Богородица", "Св. Атанасий"); Маноле; М. Чардак; Момина баня; Н. Железаре; Паничери; Пловдив ("Св. св. Петър и Павел", "Св. св. Константин и Елена", "Св. Неделя", "Св. Димитър", "Св. Троица", "Св. Петка", "Св. Николай"), вкл. кварталите Коматево, Прослав и Рогош; Първенец; Розовец; Ръжево; Скутаре; Ст. Железаре; Строево; Стряма; Съединение; Устина; Хисар; Храбрино; Чалъкови; Царимир; Церетелево.
Смолянска духовна околия: Арда; Борино; Бостина; Габрица; Гела; Давидково; Девин; Дунево; Златоград; Левочево; Михалково; Момчиловци; Петково; Писаница; Полк. Серафимово; Рудозем; Славейно; Смилян; Смолян ("Св. Дух", "Св. Георги", "Св. Неделя", "Св. Никола" - кв. Устово, "Св. Богордица - Успение" - кв. Устово, "Св. Богордица - Успение" - кв. Райково); Соколовци; Солища; Средногорци; Стойките; Турян; Фатово; Хасовци; Чокманово; Широка Лъка.
Хасковска духовна околия: Ардино; Брягово; Болярово; Брод; Въгларово; Воден; Горски Извор; Динево; Димитровград ("Св. Атанасий" - кв. В. Коларов, "Св. Димитър" - кв. Раковски, "Св. Георги" - кв. Черноконево); Джебел; Добрич; Д. Ботево; Жълти-бряг; Искра; Караджалово; Книжовник; Козлец; Конуш; Криво поле; Крум; Кърджали; Любеново; Малево; Мандра; Момчилград; Николово; Нова Надежда; Орлово; Петелово; Първомай (кв. Дебър); Сираково; Скобелево; Спахиево; Сталево; Стамболово; Стойките; Сусам; Сърница; Тракиец; Тънково; Узунджово; Хасково ("Св. Арх-ли Михаил и Гавриил", "Св. Димитър", "Св. Георги" - кв. Овчарци, "Св. Богородица – Успение"); Царева поляна; Чорбаджийско; Ябълково.
В окръжното архиерейско послание №1137/06.06.1978 г. пунктуално се вменяват допълнителните задължения на енорийските свещенолужители: да се проучи много добре историческото минало на поверените им църкви; да се използват всички налични документи, имащи пряко или косвено отношение по поставения въпрос; да се разпитат по-възрастни люде, от които би могло да се узнае живота и миналото на енорийската църква; да се издирят спомени и предания на енориаши и други лица, отразяващи живота и дейността на храма.
За улеснение при систематизирането на събрания материал, е предоставена следната схема, по която да се работи:

  1. Библиография

  1. Има ли в момента летописна книга или други писмени данни за историята на църквата, къде и кога са публикувани.

  2. Има ли специално писмено разрешение за построяване на църквата (ферман) или други документи и къде се съхраняват сега.

  3. Има ли документ за собственост (нотариален акт).

  4. Обявена ли е за паметник на културата и от коя дата.

  1. Архитектурно оформление на църквата

  1. Кои са били инициаторите при построяването на църквата?

  2. Кой е бил главния майстор на строежа и откъде?

  3. Какъв архитектурен стил има църквата – корабна базилика (от колко кораба), трансепт, ротонда?

  4. Размери на църквата – дължина, ширина, височина. Има ли кубета и колко? Ако е преди освобожденска епоха, вкопана ли е в земята и колко метра?

  5. Олтарни абсиди и колко св. Престола има?

  6. В коя година е построена църквата? От кой митрополит е осветена и в коя година е станало това?

  1. Иконостас, архиерески трон и певница

    1. Ако иконостаса е дърворезба: от коя школа е дърворезбата (дебърска, тревненска, самоковска)?

    2. Кои са били майсторите и откъде? Годината на направата му.

    3. Размери на ининостаса и архиерейския трон. Описание на същите. (Сегашното състояние – запазено, нападнат от дървояд, повреден).

  1. Стенописи и изграфисване

  1. Каква е иконописта: фигурални композиции или само орнаменти?

  2. Кои са били художниците и в коя година е направена инконографията?

  1. Икони

  1. Всички налични икони, в култова и некултова употреба, да се опишат по образец на описа, който е преставен в св. Митрополия.

  1. Богослужебни книги

  1. Да се постъпи с тях по подобие на т.V от настоящето окръжно.

  1. Утвари

  1. Да се опишат всички утвари, съсъди и други, в култова и некултова употреба, св. потири, кръстове, дарохранителници и др. Да се опише тяхния произход, размер, художествена стойност и сегашното им състояние – запазени или повредени.

  1. Свещенослужители

  1. Кои свещеници са свещенодействали в църквата и през кои години? Имена на свещеници, които са се изявили. Взели дейно участие в Национално-революционните борби, в Освободителната война, а така също и проявили се в антифашистката съпротива.

  2. Ктитори на храма.

  3. Членове на църковното настоятелство. 

  1. Забележителни събития

  1. Какви забележителни събития са станали в живота на енорийската църква и през кои години? Има ли погребани бележити свещеници и други общественици в църковния двор, какви са техните заслуги?
Систематизираните събрани материали се препоръчвало да се напишат в специална кига-тетрадка, озглавена "Летописна книга на църквата", която да се съхранява "най-грижливо" като неразделна част от архива на църквата, а печатен препис от нея да се изпрати чрез архиерейските наместници от Богодарованата Пловдивска епархия в канцеларията на св. Митрополия в указан срок. Призовават се, предвид сериозността на поставения проблем, свещенослужителите да поемат задачата "с чувство на голяма отговорност и старание за най-стриктно изпълнение на възложената задача." Като за неизпълнилите разпореждането, подписалият Окръжното дядо Варлаам Пловдивски, предвижда тъсене на отговорност и налагане наказателни санкции на виновните.
Към днешна дата има ли с какво съставените църковни кондики да са от полза на клирици, миряни, научни работници? Самоцелно ли припомняме за тази инициатива и има ли реални измерения и ползи от своеобразният повик - "Да разлистим църковните летописни книги!" -? Категорично има. Многопосочно биха могли да се ползват резултатите и традициите от подобни общоцърковни начинания, установени в Българската Православна Църква, по посока на опазването на църковното културно-историческо и археологическо наследство. Църковните настоятелства, например, могат да изискат копия от митрополитската библиотека, в случай, че летописната книга в църковната архива е загубена или унищожена. Така те могат да допълнят информацията за последните две десетилетия и да продължат летописта по една установена и работеща схема. За последните две десетилетия много храмове бяха осквернени, ограбени, оглозгвани от свои и чужди, от новите български еничари от епохата на псевдодемокрацията. При най-повърхностна справка в полицейските и съдебните архиви може да се установи, че за някои старинни селски църквици има по няколко и повече прекратени преписки срещу неизвестен извършител. Можем да предполагаме, че голяма част от описаното в кондиките вече е безвъзвратно загубено, продадено или претопено. Този труд, който е бил положен за изготвянето на тези летописни архиви може да е от полза и на правоохранителните органи при установяване произхода на крадени свещени църковни принадлежности с цел връщането на собствеността на съответния храм, откъдето са били заграбени.
Историческата църковна летопис може да се публикува он-лайн и оф-лайн, или в печатен вид, особено днес, когато по европейските програми се отпускат достатъчно средства от еврофондовете за подобен род дейности, и то за селските региони, където се изграждат или обновяват библиотечни, музейни и други сбирки. Защото влезлите в сила след присъединяването на страната ни към Европейския съюз структурни фондове по своята същност представляват финансови инструменти на ЕС за подпомагане развитието на отделни страни-членки и недостатъчно развити региони, като в това число се отпускат немалко средства за опазване и популяризиране културно-историческото наследство.
Тези кондики биха послужили много на студенти и учени, историци и богослови, за по-нататъшна научна обработка на събраната информация в реферати, дисертации, както и за краеведчески, антропологически, етнографски изледвания. Множество нови храмове и параклиси, построени в пост-тоталитарния период, които не са предприели досега подобно сериозно създаване на писмен архив за храма, могат по указания модел да отпочнат създаването на такъв, което ще улесни и църковното ведомство, разполагайки с такава подробна информация, в адекватното администриране и обгрижване във връзка в реставрационни мерки за благоукрасяването, консервацията и реставрирането на храмовете и свещените изображения, утвари, книги и принадлежности в тях.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар