понеделник, 15 февруари 2010 г.

Големият и малкият джихад


Свещ. Стефан Хедли,
православна енория
"Св. Стефан и Герман"
във Везле, Франция
Превод със съкращения: йерод. Петър Граматиков
Публикувано: "Църковен вестник", Синодално издателство, София, 2002, бр. 6.

Как правилно да анализираме призивите към джихад, които екстремистките групи отправят към вярващите след 11 септември 2001 година?
Първо, как да разбираме "джихад"? Тази дума се среща 25 пъти в Корана, но не винаги със същото значение. В суфизма, основно е значението на аскетична борба против някого. Съвършенството е борба (муджахада), вътрешна борба ("великият джихад"), която се води под ръководството на шейх или духовен наставник. Съзерцанието, молитвата, постоянните молитвени възгласи и изпитването на съвестта са тази нестихваща борба против нечии зли намерения. Великата война (ал-джихад ал-акбар) срещу собствените недостатъци е най-силна основно през месеца на Рамадана, когато всеки мюсюлманин се сражава с греховете си.
Съвсем различен е ал-джихад ал-асгар - битка с враговете и евентуалното им насилствено обръщане във вярата. В сурата "Покаяние", думата джихад се появява 9 пъти, най-честото й споменаване, сравнено с която и да било друга глава от Корана. Тук джихад се идентифицира със свещена война (харб; фитна, китал): "Това е правата религия... бори се с неверниците до последно... и знай, че Бог е с боящия се от Бога" (9:36). След бягството на Мохамед в Медина (622 г.), войната срещу многобожниците и техните поддръжници (племената в Мека и другаде) става от първостепенна важност. Такива бойци за Аллах (муджахидини) могат да станат мъченици, както е описано в Корана: "Воювайте с тях и Аллах ще ги накаже чрез вашите ръце, ще ги опозори и ще ви помогне срещу тях и ще изцери сърцата на вярващия народ" (9:14). "Тези, които повярваха, преселиха се и се сражаваха по Пътя на Аллах със своето имане и със своите души, те са на по-високо стъпало при Аллах и те ще преуспеят. Техният господар ще ги зарадва със Своята Милост и Благоволение и Дженнета, в който благата за тях са безкрайни". "Покаянието", Сура 9:20-21.
Двете асоциации с думата за усилие (джихад), едното вътрешно-духовно, другото войнстващо, се разкриват в рамките на мира и войната. В територията на исляма (дар-ал-ислам) можем да търсим територията на мира, където не се толерира насилието против мюсюлманин, и там атеистът, многобожникът или "нечестивият" трябва да бъдат отстранени. След смъртта на Мохамед територията на войната (дар ал-харб) съвпада с границите на исляма, с границата на мюсюлманското общество и неговата потенциална експанзия, което прави "борбата" божествена институция - "ал-каиравани". Ел-Бокари, ранен събирател на хадисите, казва по въпроса: "Раят лежи в сянката на меча".
Да се практикува джихад като война против неагресивните християни е забранено. Подобно нещо може да се приложи единствено ако мюсюлманите са нападнати от християните и тяхното правителство не е способно да ги защити. И доколкото християните не са предприемали кръстоносен поход, тогава единствено възможният мюсюлмански джихад може да бъде насочен към мир. И ако сигурността е в компетенцията на правителството и армията, то социалният мир е отговорност на всекиго. Преди всичко той се състои в обуздаване на собствените ни апетити и страсти в името на благоденствието на човечеството. Така екстремистите ще бъдат прогонени като врагове, а не като защитници на Корана. И това е единствената надежда в борбата с фундаментализма. Много мюсюлмани, сравнявайки ислямските режими по света, проумяват, че негативните резултати на тези режими (банкрута на Судан, тиранията на моллите в Иран, фанатизма на Афганистан, и потъпкването на човешките права на много места в мюсюлманския свят) са сигурно указание, кои пътища не трябва да следват мюсюлманите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар