понеделник, 15 февруари 2010 г.

МЕСИЯ В ТАНАХА (СТАРИЯ ЗАВЕТ)


Йеродякон Петър Граматиков

Месия в Танаха (Стария Завет)

Публикувано: “Църковен вестник”, Синодално издателство, 2003, София, бр. 8Християнската вяра се основава на твърдия фундамент на Словото Божие, което многократно се е доказало в живота и цялата история на човечеството. Крайъгълен камък в основата на тази вяра, нейна опора представляват пророчествата в Свещеното Писание и тяхното изпълнение. Смайващо е не само количеството действително изпълнени пророчества, но и тяхната детайлност. Една библейска богословска идея, извлечена от Св. Писание е идеята за Христовите предобрази в Стария Завет. С какво идеята за христоцентричния харктер на Ст. Завет е ценна за православните богослови? Каква е реалната стойност на предсказанията за бъдещия Месия в Ст. Завет? За нашата оценка на Ст. Завет е основна мисълта на Блажения Августин (в Слово 300, - т. 34 на Патрология Латина), който се изразява така: Novum Testamentum in Vetere latet, Vetus Testamentum in Novo patet = "Новият Завет се крие в Стария, Старият Завет се изяснява в Новия." Сам Иисус казва в Лука 24 гл.: "Трябва да се сбъдне всичко писано за Мене от пророците." Цялостният образ на идещия Месия е изграден в месианските по съдържание псалми 2, 21, 44, 71 В Псалтира "Машиа" е образ не на триумфиращ владетел, а на велик страдалец (идеята за страданието и Иисус, понесъл греха на цялото човечество). В Пс. 68:22 се предрича, че ще Му поднесат "оцет и жлъчка". Пс. 40 указва на предателя, подобно на Деян. 4:26. Вътрешното величие на Христос Месия, Раба Господен (евр. "евед-Иахве") и Неговата смърт е разкрито по несъмнен начин в Исаия 62 гл. и Псалом 15 ("и гробът не може да Го задържи"). Във Втор. 18:15 сам Моисей говори за друг по-велик пророк, а в Числ. 24:17 Месията е оприличен на "Звезда, която ще изгрее от Иаков." Професор Б. Пиперов ни оставя задълбочено изследване върху имената на Месия в равинистичната традиция. Интересни примери са следните: 1) Нехора (Светлина) – в Мидраша към Кн. Битие, гл. 1, а също и рави Абба от Серугин (III-IV в.) по Дан. 2:22 и Ис. 60:1. Рави Бида Го назовава с деривата Нехира (Озарен); 2) Анани (Идващ върху облаци) по Дан. 7:13 – "Гледах в нощните видения и ето, на небесни облаци (евр. "анане шемайа) идеше Син Човечески, дойде до Стария по дни"; 3) Ришон (Първият) го нарича Рави Хаггай (340 г.) по Ис. 41:27; 4)Бар-Нафле (Син на падналата) го наричат Рави Нахман бен-Йаков (+320 г.) и Рави Ицхак (ок. 330 г.) по Амос 9:1 = "В оня ден Аз ще възстановя падналата (евр. нофелет) скиния Давидова", но като издънка, разклонение на разорения Израил по Исайа 11:1; 5) Шило (Примирител) от Рави Шела (ок. 220 г.) по Бит. 49:10, където казва – "Докле не дойде Примирителят", докато у Онкелос (I век) четем в същия стих – "Докле не дойде Месия".
http://synpress-classic.dveri.bg/08-2003/8-tanaha.htm


Особено ни впечатляват пророчествата, отнасящи се до Месия, записани от пророк Исаия – наричан старозаветният евангелист - още 700 години преди Рождество Христово (срв. глави 52 и 53 от Книгата на пр. Исаия в Стария Завет). Какви са коментариите върху тях в равинистичната литература? Макар при по-задълбочено херменевтично изследване и тълкувание приведените места безсъмнено да указват Иисус, то сред съвременните равини, тълкуващи Писанието и непризнаващи Иисус Христос за Месия, е разпространено мнението, че св. пророк Исаия в тези глави имал предвид страдащия Израилски народ. Винаги обаче сред равините са се намирали и такива, които искрено търсели истината и без предубеждение са изяснявали Писанието:
Рави Моисей Алшейх (1508-1600 г.) пише за Ис. 53 глава: "Нашите равини единогласно признават и поддържат мнението, че пророкът говори за Царя Месия, и ние сами ще се придържаме към това мнение."
Исаак Абрабанел (1437-1508 г.) свидетелства: "Това представлява мнението на нашите собствени учени в по-голямата част от тяхните тълкувания (евр. мидрашим)."
Равин Йефет бен Али (2-та пол. X век) говори: "Лично аз съм склонен да считам, че това пророчество на Исаия следва да се разглежда като указание за Месията."
Абраам Фарисол (1451-1526 г.) подтвърждава: "В тази главакакто се вижда, се намират достойни за внимание сходства и указания на делото на Месията на християните и на събитията, които, както се твърди, имат към Него отношение. Няма никакво друго пророчество, основната тема на което тъй непосредствено да се отнася до Него."
Таргум Йонатан ( IV в.) привежда тълкувание в същия смисъл към Ис. 52:13 – "Ето, Моят Раб, Месия..."
Херсонид (1288-1344 г.) говори в коментара си към Книга Второзаконие 18:18 – "Месия действително представлява такъв пророк, какъвто е описан в стиха "Ето, Моят Раб ще бъде благоуспешен" (Ис. 52:13).
Мидраш Танхума към Ис. 52:13: "Той се е възвисил по-горе от Авраама, и се е възнесъл по-високо от Моисей, и се възвеличил над архангелите."
Ялкут Шимони пише на равин Йосиф Кара бен Симон(XII век) относно крайъгълния камък в пророчеството на Захария(4:7): "Той (Царят, Месията) е повече от патриарсите, както е казано за Него: "Ето, Моят Раб.. ще се възвиси и възнесе и възвеличи" (Ис. 52:13).
Маймонид (1135-1204 г.) писал по въпроса на равин Алфаси бен Якобу следното: "Така говори Исаия, когато в свое време пророчествувал, че Неговите царе (Бел. На Месия) ще го слушат. То говори: "Царете ще затворят пред Него своите уста, понеже ще видят това, що не са говорили, и ще узнаят онова, което не са чували" (Ис. 52:15). И отново Исаия говори, че Той (т.е. Месия) ще дойде, непризнавайки ни баща, ни майка: "Защото Той застава пред Него като младочка и като филиз от суха земя" (Ис. 53:2). Често използвано и от рави Йехошуа бен-Леви име за Месия е "Цемах" (младочка, издънка в см. на филиз)на основата на Захария 3:8 и 6:12. Също с идеята за прорастването на филиза, младочката, тук може да приведем използваното от Рави Йанай (ок. 225 г.) по Псалом 71:17 име Иннон, което е императивна форма от глагола "нин" = раста, покарвам, като най-точният превод би бил "Да възраства името Му".
Мидраш Танхума: "Равин Нахман говори: "Думата мъж в откъса от Числа 1:4 – "..по един човек (в др.-евр. оригинал "мъж"), който в своя род е главен", се отнася към Месия, Син Давидов, както е написано: "Ето Мъж – Неговото име е Младочка" (Зах. 6:12), както Йонатан тълкува: "Ето Мъж – Месия", така е и казано: "Мъж на скърбите и познал болката" (Ис. 53:3). Рави Танхума (ок. 380 г.) нарича Месията с името Давид по Пс. 17:5 – "Правиш милост на Твоя Помазаник (евр. "Машиях") Давид." А Рави Ханина (ок. 225 г.) нарича Месия – Ханина (от евр. Милост) на база Иер. 16:13, където единствено се среща тази дума.
Талмуд Санхедрин (98б): "Месия...какво е Неговото име? Учениците от школата на равина Иехуда а-Насси (бел.: един от авторите на Мишна) са говорили: "Холайя (от др.евр. "Болният"), както е написано: "Наистина, Той понесе нашите недъзи (болести)."
Песикта Раббати (ок. 845 г.) за Ис. 61:10 – "Веднъж през месец Нисан ще се надигнат патриарсите и ще кажат (на Месия): Ефраиме, наш Праведни Помазанико, макар да сме Твои прародители, Ти Си повече от нас, понеже Ти понесе греховете на нашите деца, както е речено: "Но Той взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите болести, а ние мислехме, че Той е бил поразяем, наказуем и унижаван от Бога. Но Той беше наранен заради нашите грехове и мъчен поради нашите беззакония; наказанието за нашия свят се стовари на Него, и посредством Неговите рани се изцелихме." В равинските писания за Месия през IX-X в. е популярно названието Еграим (Ефрем) по Иеремия 31:9,20 – "Ефрем не ми ли е драг син, не е ли обично дете?"
Равин Симеон бен Йохай (II век), Зоар (Амстердамско издание), част II, (с. 212) и ч. III (с. 218):"Ето в градината Едем стои дворец, наричан "Дворец на синовете на болестта". В този дворец пристига Месия и призовава всички болести, страдания и наказания. И те идват и отиват върху Него. И ако Той не ги бе снел от Израиля и не ги бе поел върху Себе си, то не би се намерил човек, способен да понесе наказанието на Израил за престъпването на Закона, и това е написаното: "Той понесе нашите болести" (Ис. 53:4).
Когато съобщили на Месия за нищетата на Израиля в робство и за злите сред него, които не радеят да познаят своя Господ, то издигнал Той Своя глас и заплакал за тяхното злонравие, както е написано: "Но Той бил наранен за нашите грехове."
Когато Израил живеел в светата земя, с молитви и жертвоприношения се отнемали греховете им, скърбите и нуждите, а сега от децата на този свят ги взема Сам Месия. Когато Светията, да бъде Той благословен, пожелал да възстанови децата на света, Той предал на мъчение една праведна Личност из техните среди, и чрез нея всички се спасили. Откъде ни е известно това? Така е писано: "Той наранен беше за нашите грехове и измъчван заради нашите беззакония."
Равин Илия де Видас (XVI в.): "Той наранен беше за нашите грехове и измъчван, заради нашите беззакония, следствие на които представляват Неговите безгранични мъчения, то оттук произтича, че който не признава, че Месия страда, заради нашите грехове, този трябва сам да понесе страдания за своите грехове."
Сифре: "Равин Йосе Галилейски е казал: "Ела и се научи – на заслугите на Царя Месия и наградата на праведността – от първия човек, който, едва получил една заповед, една забрана, веднага я престъпил. Помисли колко смърти е причинил той на себе си, на своето поколение и на поколенията след него до скончания века. Кое е по-голямо – милосърдието или отмъщението? Той отговорил: "Отмъщението е по-малко", И колко по-високо е Царят Месия, Който претърпява страдания и смърт заради нарушителите на Закона (както е писано "Той наранен беше.." и т.н.), и по този начин оправдава всички поколения. Това е значението на думите "Господ възложи върху Него греховете на всинца ни." Справедливостта на Месия е подчертана също и от Рави Йехуда (ок. 150 г.), който по Книгата на пророк Захария 9:1 Го назовава – Хадрах (от др.-евр. "хад" = строг, понеже е бил строг към враговете на евреите = "рах" = благ, какъвто се показал към Израиля).
Мидраш към Книга Рут 2:14 – "Той (Вооз) говори за Месия: "Ела тука, обозначавайки "приближи се до трона", "и яж хляб" – има се предвид "хляба на царството", "и потопи своя залък в оцет" – означава страданията (на Месията), както е казано: "Но Той беше наранен заради нашите грехове и измъчван, поради нашите беззакония."
Равин Елиезер бен Калир (ок. IX век) написал следната молитва-мусаф: "Нашият правден Месия ни изостави. Ужас ни обзе. Няма Го Онзи, Който би ни оправдал. Той все върху Себе си нашите беззакония и бремето на нашите престъпления и бе измъчван за нашите беззакония. На Своите плещи Той поенесе нашите грехове, за да получим помилване за нашата неправедност. Трябва чрез Неговите рани да получим изцеление във времето, когато Вечният отново ще Го сътвори."
Равин Мойше "Проповедник" (XI в.) пише в коментария си към Първа Книга Моисеева (Кн. Битие), с. 660: "От самото начало Бог сключил завет с Месията иМу рекъл: "Мой Праведни Месия, греховете на тия люде, които са предназначени за тебе, ще Ти бъдат тежко бреме...", а Той отговорил: "Аз охотно ще приема тези мъчения, за да не погине и едного из Израиля." Без отлагане взел Месията върху Себе Си всички мъчения по голямата Си любов, както и било предречено: "Той измъчван бе, но страда доброволно."
    Песикта (към Ис. 61:10): "Големи окови бяха възложени върху Тебе (Месия), както е писано: "От окови и съд Той беше взет; но Неговият род кой ще изясни? Понеже Той е откъснат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя казън", и както е казано: "Но Господ възложи на Него греховете на всинца ни" (Ис. 53:6).
Приведените изказвания на забележителни познавачи на Свещеното Писание подтвърждават, че обещаният на Израил в Стария завет (евр. "Танах") Месия е не някой друг, но Иисус Христос, родилият се от еврейската девица във Витлеем, отхвърленият от Своя народ, разпнатият и на третия ден възкръсналият. Рави Йозе (ок. 110 г. сл. Хр.) въз основа на Ис. 9:5 (в бълг. прев. стих 6) нарича Месия "Княз на Мира". Рави Йонатан (ок. 220 г.) в Баба батра 75б директно нарича Месията с Божието име Йахве (Господ).
За Него говорят всички пророчества за Спасител, които намираме в Писанието. На това, че тъкмо Този е обетованият Спасител, сочат и намиращите се в Новия завет (евр. "Берит Хахадаша"), който изцяло е псоветен на Иисуса Христа, многобройни посочки и цитати от Стария завет, и в частност, на 53 глава от Книгата на св. пророк Исаия. Обещаният в Стария завет чрез пророците – Ис. 52:13-15, 53:1-12 - Месия се разкрива в Иисус Христос от Новия завет - срв. Евангелие според Иоан 12:37:38; Матей 8:16-17; Лука 22:37; Марко 15:27:28; 1 Послание на св. ап. Петър 2:22, 24-25; Книга Деяния Апостолски 8:32-35.
Разкритата от Месия Спасителя тайна на триедиността Божия е обусловена от монотеизма в старозаветните времена. Св. Теодорит Кирски (+476 г.) учи: "Всемъдрият Господ е проповядвал учението за троицата завоалирано, а да не изпаднат в увлечение към множественост." Съгласно светоотеческото учение, Ст. Завет е проповядвал ясно Отца и смътно Сина, Новият Завет – ясно Сина и смътно Духа, а сега Духът ни се открива все по-ясно; едно божество е възвестявано у Моисея, двоицата у пророците, а троицата в новозаветното време, или необходимо е било светлината на троицата да изгрее за по-просветените чрез възхождане, по малко, постепенно. 
Допълнителна литература:

  1. Пиперов Б., Тълкувание на книгата на пророк Исаия, София, 1982.

  2. Пиперов Б., С какви имена равините наричали Месия, - Духовна Култура, 1977, кн. 3.

  3. Вълчанов Сл., Месианската надежда в Стария Завет, - Духовна Култура, 1973, кн. 4.

  4. Вълчанов Сл., Божиите имена в Стария Завет, - Духовна Култура, 1984, кн. 8.

  5. Россов С., Талмуд, кагал и еврейская печать, Спб., 1907.

  6. Таджер Мош., Еврейството с Талмуда и неговото учение, София, 1887.

  7. Шиваров Н, Страдащият Раб Господен, - Духовна Култура, 1984, кн. 4, сс. 4-11.

  8. Юнгеров П., Частное историко-критическое введение в Священныя ветхозаветныя книги, Казань, 1907.

  9. Якимов Я., Толкования на Ветхий Завет при С. П. Духовная Академия, Спб., 1879.

  10. Dictionnaire de spiritualite, 16 vols, Paris, 1937 – 94.

Няма коментари:

Публикуване на коментар