понеделник, 22 февруари 2010 г.

Идеализмът на питагорейците и връзката му с тракийския орфизъм

Адаптация: йеродякон Петър Граматиков


Идеализмът на питагорейците и връзката му с тракийския орфизъм

Създател на това философско направление е Питагор от град Регия на остров Самос. В едни източници се посочва, че живее около 580 и умира 500, в други 571- 497 г. пр. Хр. Питагор е виден представител на философската и научна мисъл на древна Гърция, религиозно-етически реформатор, политически деец, ученик Анаксимандър. Неговата идейна концепция и схема за инициации е считана за повлияна от тракийския орфизъм и пренася през вековете неговите инициации /посвещения/ и мистерии като ги разпространява по целия античен свят.
Според едно свидетелство през време на 30-годишните си странствания Питагор живее около 22 години в Египет. Там работи сред жреците и изучава египетската писменост и концепцията за безсмъртието на човешката душа, която се преселва в задгробния свят след смъртта. За това свидетелствуват произведенията на древноегипетската литература “Песен на арфиста”, “Беседа на разочарования със своя дух” и на вавилонската “Беседа на господаря с роба” (П. Ганчев, Философия и цивилизация, С., 1988, с. 90). Прозвището Питагор (по древногръцки - "убеждаващ с реч") е сввързано с провежданите в Делфи общеелински музикални Питийски Игри. Историята на живота на Питагор е неотделима от легендите, в които той се счита за "основател на европейската научна традиция", а понякога и за "шаман", предводител и основоположник на екстатически култове и тайни мистерии.
Пленен от персийския владетел Камбиз, той е откаран като пленник във Вавилон, където прекарва 12 години. Запознава се с източната наука. Впоследствие се преселва в Южна Италия - Кротон. По време на метеж напуска Кротон и умира в Метапонт или е убит със свои ученици от граждани на Сиракуза.
В Кротон основава Питагорейския съюз. Съюзът е първата организационна форма на научния и философски живот в античния свят. Питагорейският съюз, е организация, достъпът до която е труден, а идеите му се разглеждат в тесен кръг. Едва с дейността на Филолай през следващото столетие идеите на питагорейците се разпространяват открито. Постъпващите в съюза дават обет да пазят тайна. В него участвуват над 200 мъже и около 20 жени. (Древногръцките материалисти, С., 1958, с. 95).

Членовете му се приемат след продължителен изпитателен срок. Три години проверовъчен срок и пет години безмълвни слушатели на съюза, без да имат право да го гледат. Едва след като техните души са пречистени посредством музиката, знанието и съответните ритуали, членовете получават разрешение да слушат и виждат учителя.

Питагорейският съюз представлява своеобразен политически клуб, религиозна община и философска школа. Съюзът ратува за ред и спазване на традицията като главно средство за постигането на хармонията и социалната справедливост в обществото. Той застава на страната на консерваторите и затова, когато демоса взема властта питагорейците са изгонени от Кротон (имал около 1900 човека "посветени").

За изходно положение при определяне на характера и целите на този политически съюз се взема религиозната догма, че божеството е определило аристокрацията да господства над демоса. Оттук и основният организационен принцип в съюза на абсолютно господство на вожда и безпрекословно подчинение на останалите. В това отношение голямо значение се придавало на личния авторитет на ръководителя на съюза, чийто указания са считани за “божествени слова”. Членовете на съюза се подчиняват на много строга дисциплина и пазят в тайна решенията и деянията на съюза. Тези положения са обвити в мистична тайнственост, тъй като един от основните принципи в живота на питагорейският съюз е най-строгото спазване и извършване на религиозните ритуалности. В Питагоризма е възможно да се отделят две големи основни съставляващи: практически [питагорейски] начин на живот и съвкупност от теоретически учения. В религията на Питагоризма най-важни са обрeдовата страна [на основа, на която на душевното състояние на адепта се задавало необходимото направление] и вярванията [с възможност за съществуване на варианти в трактовката] (срв. C. B. Силков, Пифагореизм, - ЭНЦИКЛОПЕДИЯ ИСТОРИЯ ФИЛОСОФИИ, Составитель и главный научный редактор А. А. Грицанов, Библиотека Фонда содействия развитию психической культуры (Киев), Мн.:Интерпрессервис; Книжный Дом. 2002).
История на Августите /Елагабал, 3/ - Елагабал: “Той осветил свой бог Елагабал на Палатинския хълм точно срещу Императорския дворец и му посветил един храм. Казвал, че трябва да се пренесе там култа на Евреите и Самаряните, както и християнската религия, за да притежава служението на бог Елагабал тайните на всички религии” (цит. по Ноmo L., Les Empereures Romains et le Christisnisme, Paris, 1931). При имп. Елагабал /Varius Avitus Bassianus/, в 218 г., Тримонциум получава статут на неокор и става център на култа към Аполон-богът на слънцето /Аполон Кендризийски/ (Граматиков, йеродякон Петър, “Aрианския Събор във Филипополис - 343 година”, Изд. КАМА/Френски Културен Институт, София, 2006 с. 8; срв. Граматиков, йеродякон Петър, “Проекции на доникейския традиционализъм сред умерената арианска партия през IV век [догматически и канонически аспекти], - В: “Готите. Съвременни измерения на готското наследство в България.”, Изд. БалканМедия, София, 2006). Три бронзови фигурки - на Орфей, Аполон и Дионис, бяха откупени и спасени от контрабанден износ от изпълнителния директор на фирма "Плена" Николай Колев. Статуетките са от II и началото на III век и са копия на древни статуи, според археолога Н. Овчаров. Фигурката на Орфей е намерена в подножието на тракийското светилище Татул в района на Момчилград, а другите две - в храма на Дионис в свещения тракийски град Перперикон край Кърджали, проучвани от експедицията на Николай Овчаров. Пластиките бяха върнати в историческия музей в Кърджали, където ще бъдат реставрирани и изложени за посетители. Според учените е възможно миниатюрните изображения на Аполон, Орфей и Дионис да са били част от композиция, съставена от статуетки на божества и използвана в древността като преносим олтар (срв. Грета Маринова, „Бизнесмен спаси Орфей, Аполон и Дионис”, - в-к "Новинар", 05.08.2005). Имп. Александър Север (222-235) бил религиозен еклектик. В молитвената си стая, редом с бюстовете на Аполоний Тивански (магьосникът на гръко-латинската древност, 2 в. сл. Хр.) и Орфей, стояли бюстовете на Христос и Авраам.; майка му Юлия Мамея извикала в двореца си Ориген, който е най-изявения неоплатоник в античността (срв. Болотов, Лекции по истории древней Церкви, т. 2, с. 112 нат.).
В Омировия епос може да се проследи йерархията в пантеона на Олимпийските богове. Hачело на олимпийците стои Зевс, властелинът на гърма, събирачът и гонителят на облаците. Той споделя върховната власт на Олимп със своите двама братя Посейдон и Аид (Плутон). Първият властва над морето, а вторият е господар на подземния свят. Преди тази подялба на върховната власт земята, водата и небето не са отделени и всичко се намира в състояние на хаос. Впоследствие от този хаос се отделя богинята Гея - владетелка на земята и богът Уран, който властвува на небето.
През средновековието високо било ценено учението на Питагор (576-496 пр. Хр.) за числата като онтологически принципи – Питагор е изобразен на западната фасада на катедралата в Шартър като олицетворение на аритметиката (както и в Бачковския манастир – рефекториума, старата трапезария).
Питагорейците смятали мълчанието за една от най-големите човешки добродетели, поради което подлагали желаещите да постъпят в школата на петгодишно мълчание, за да изпитат самообладанието им.
Никомах от Гераза (2 в.), неопитагореец, автор на едно “Въведение в аритметиката”. Амвросий Теодосий Макробий (кр. 4 – нач. 5 в.) е философ- неоплатоник; съчинението му “Сънят на Сципион” било използвано през средновековието като един от важните източници за античния платонизъм.
Питагорейците приемат, че има три вида същества: богове, хора и богочовеци, за какъвто богочовек Питагор сам се изтъква и изисква и от другите да го считат за такъв. Хермип разказва, че Питагор си направил жилище под земята и заръчал на майка си да записва на дъсчици всички събития и да отбелязва времето, когато те са ставали. Да му пуска дъсчиците докато той не излезе. След като излиза пред събранието прочита всичко, което им се е случило. Така повярвали, че е бог.
В ролята на религиозна община те се отличават с приложението на определени норми, регламентиращи живота и дейността на членовете му. Те живеят заедно изпълняват определена дневна програма включваща- обща трапеза, разходка, симпозиуми, беседи и отчет за извършеното през деня. При обучението обръщат особено внимание на математиката, музика, физическите упражнения.
Смятат, че тялото е временна тъмница за душата, която се стреми да се освободи от нея, за да се очисти от греховете и да попадне на острова на блажените. Възприемат представите за безсмъртието и така нареченото преселение на душата. Безсмъртната душа се вселява временно в материалното тяло и след неговата смърт тя се преселва в друго тяло.
Като философска школа Питагорейският съюз има две основни насоки. Едната е акусмата. Тя представлява нравствена програма, изискваща строго спазване на определени норми. Другата е математа - включваща неговите естественонаучни и чисто философски възгледи.
Преди Питагор научните постижения в Елада са обединени под името мъдрост, а седемте мъдреци са наричани софисти. Основоположникът на Питагорейският съюз въвежда термина “философия” като любов към мъдростта и усилие за достигане на истината.
В този смисъл на въпроса на тиранина Леонт, какъв е? Отговаря “философ”. Казва му още, че животът прилича на събор, на който едни идват да се състезават, други да търгуват, а трети най- добрите- да гледат; по подобен начин и в живота едни като робите са да преследват славата и богатството, а философите- да се стремят към истината.
Подходът към третирането на натурфилософските проблеми от питагорейците, представлява уникално постижение на античната наука. Математиката се разглежда като основа на отделните клонове на знанието. Питагорейците са тези мислители, които използват термина “космос” не толкова за обозначаване на ред, строй, симетрия, а като определение на космологията за означаване на вселената, света като цяло. Те изказват идеята за отношенията и закономерностите между небесните тела.
Светът се разглежда като жив организъм и хармонично единство. Космосът е хармонично цяло, в което са налице строги закономерности и напомня живия организъм, но за разлика от него той е вечна природа. Hеговата архитектоника има следния вид: в средата е централният огън, около който се въртят девет видими небесни тела (небето или Млечния път, петте планети- Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн; Слънцето, Луната, Земята и едно невидимо тяло-антихтон-противоземя).
Земята притежава най-съвършената форма - тази на кълбо, в която не съществува начало и край и всяка точка е еднакво отдалечена от центъра му. Положителна е хипотезата, че Земята не е централно небесно тяло, а планета и се върти около централния огън. От тази представа до идеята за хелиоцентричното устройство на вселената пътят е кратък.
Движението на небесните тела зависи от разстоянието им от центъра- колкото са по-близо до центъра, толкова по- бързо се движат, и обратно. Те произвеждат звуци, съставляващи космическата хармония, достъпна единствено на Питагор. Хармонията на Сферите (музика на сферите) е представата на древногръцките мислители за музикалното звучене на планетите, слънцето, луната и техните сфери, за музикално-математическата архитектоника на космоса (Питагор първи въвежда техническия термин „космос”). Хипотезата за космическите „сфери” Платон разглежда по отношение на съответните „кръгове”, а Аристотел – по отношение звученето на самите небесни светила. В античната традиция първи питагорейците започват да уподобяват Вселената на „Хармония и Число”. Самият Питагор предполагал наличие на три нива: звездите с планетите, луната и слънцето, съответстващи с интервалите на „едното”, „квартата” и „октавата”. Считало се, че Хармонията на Сферите е музика, лекуваща душата и пораждаща състояние на катарзис, която можел да различи единствено Питагор. Отричането от суетата и вслушването в Хармонията на Сферите било главна цел на питагорейското петгодишно изпитание в мълчание, което било необходим елемент в първия етап от питагорейското ученичество (акусмат). Идеята на Хармонията на Сферите у питагорейците съдържала висок есхатологически, етически и естетически заряд, а свиренето на земна лира, като аналог на небесната, те възприемали като предварителна процедура за връщане към „астралното праотечество”, като постигане на съзвучие и съразмерност в хармонията на душата и космоса. Символиката на "Хармонията на Сферите", перспективно протранслирана в бъдeщото творчество на неопитагорейците и неоплатониците, доминирала в течение на продължително време не само в астрономията (Кеплер), но и в естетиката и изкуството на Европа от средневековието и Новото време (Гьоте, немските романтици, Шекспир и др.) [срв. А. А. Грицанов, Пифагор, - ЭНЦИКЛОПЕДИЯ ИСТОРИЯ ФИЛОСОФИИ, Составитель и главный научный редактор А.А.Грицанов, Библиотека Фонда содействия развитию психической культуры (Киев), Мн.: Интерпрессервис; Книжный Дом. 2002].
Според питагорейците начало на всичко е монадата; от нея произлиза неопределената диада като вещество, чиято причина е монадата; от тях произлизат числата, от числата- точките, от точките- линиите, от тях плоските фигури, от последните обемните, от тях сетивно- възприеманите тела, чиито четири елемента са огънят, водата, земята и въздухът.
В областта на музиката, прилагайки количествения принцип, те достигат до заключение, че отношението между тона и дължината на струната на музикалния инструмент е обратно пропорционално. Тонът зависи от дължината и дебелината на струната и степента на нейния тонус (напрежение). За питагорейците музиката е медицината на човешката душа. РИА “Новости” съобщи на 28 юни 2007 г., че според сирийски учени нотописът се е зародил на територията на съвременна Сирия 1 000 години преди гръцкия математик Питагор да измисли системата за записване на нотите, която включва седемте нотни знака, след приключване изследването на знаците, открити в древния град Угарит в северозападна Сирия през 50-те години на миналия век. Тогава археолозите намерили записани музикални символи, датирани към средата на второто хилядолетие пр. Хр. Според мнението на учените катастрофите, земетресенията и войните дълго време не са давали възможност на онези, които се интересували от този въпрос, да получат необходимите документи, за да напишат историята на музиката и пеенето в Сирия.
Питагорейската натурфилософия представлява смесица от научни схващания, гениални прозрения, позитивни определения, първобитни вярвания и методологични представи.
От гледна точка на действителната философия централната идея в учението им е за числото. Тя е съвсем ново, оригинално схващане, обобщение и вътрешен синтез на определени постижения на античната наука. Възгледът им за числото подчертава значението на количествените характеристики на действителността.
Основното разбиране за числото е, че същността на всяко отделно нещо се определя от неговите количествени характеристики, изразими чрез пространствените форми и числовите изрази, че всяко нещо е качествено определено, доколкото правилно са установени математическите му характеристики. Такова схващане набелязва пътя на отделянето на идеалното от сетивновъзприемаемото и достигане на определението на същността като такава. Естествено учението не е последователно теоретическо гледище. Главното му противоречие е в това, че съдържа две различни определения. От една страна, числата са самите неща. Те са тяхната същност.
От друга страна, числата са особени природи, формален и реален принцип, чрез който нещата са качествено определени. Това показва, че в учението на питагорейците още не се разграничава ясно математическото от физическото. Философската мисъл не познава спецификата на материалното и духовното.
В противоположност на милетските натурфилософи, които поставят в основата на всичко съществуващо безпределната материя като първоначало на света, питагорейците издигат абстрактното число за основа и същност на всичко съществуващо.
Те стигат до това по същество идеалистическо разбиране за света, като вземат една реална страна на материалния свят, в случая неговата количествена страна, която е измерима с числа, но откъсват от реалните материални количества тези числа. Абсолютизират ги като абстракции и ги превръщат в самостоятелни метафизически същности, които лежат в основата на всичко съществуващо. Такава е гносеологичната основа на питагорейският идеализъм.
Питагорейците тръгват от едно реално положение, че в материалния свят всичко се измерва в количествени отношения чрез числата, при което според материалистическото разбиране редът и големината на числата се определят от реда и големината на самите материални количества. Те обръщат обратно това отношение и представят, че от реда и големината на числата се определят редът и големината на материалните количества, т. е. в основата на материалния свят лежат числата, на тях се подчинява той. За тях всяко конкретно нещо се определя от количествените характеристики. То е качествено определено, доколкото правилно са установени количествените му характеристики и вярно числено изразени. Числото е принципът, според обективния смисъл, на който се формират и съществуват нещата и явленията в действителността.
Разработват учението за системата от числа, с които се опитват да решат въпроса за многообразието. Hа всяко число съответствуват определени етични и други явления и страни на действителността.
В тях е залегнало убеждението, че реалиите в света следва да се обясняват с количествените характеристики. Идеята за числото е целеполагащ принцип във философията. От тази гледна точка последователността на числата е формалният принцип на многообразието. Hа единицата отговаря точката, на двойката- линията, тройката дава началото на плоскостта, понеже триъгълникът е най- елементарната повърхност, която могат да образуват правите линии. Четворката е тялото, фигурата, която има три измерения.
“Движението” или “подреждането” на точките дава линията. Разгърната в пространството, линията формира плоскостта. Линиите “пораждат” фигурите, от тях- отделните природни стихии като вода, въздух, огън и земя. Така на куба отговаря земята, на пирамидата- огънят и т.н.
Hа питагорейството принадлежи и идеята за десетте основни двойки противоположности, към и спрямо които се свеждат и се характеризират отделните страни на действителността- пределно и безпределно, нечетно и четно, добро и зло, едно и много, дясно и ляво, мъжко и женско, покой и движение, право и криво, светлина и тъмнина, четириъгълно и разностранно.
В учението им противоположностите не преминават една в друга, а се примиряват една с друга. Те са от различен порядък и само при някои от тях могат да се търсят диалектически моменти. Повечето от тях имат метафизически характер, тъй като не преминават една в друга. Като се спира на тях, Хегел изтъква, че “това са сухи, лишени от процес, недиалектически, намиращи се в покой определения”.
Питагор разделя човешката душа на три части: на ум, разум и страст. Ум и страст има и в други животни, но разум притежава само човека. Властта на душата се простира от сърцето до мозъка. Частта на душата, която се намира в сърцето, представлява страстта, а тази, която е в мозъка- умът и разумът; капките от тях са нашите сетива. Разумната част е безсмъртна, а останалите части са смъртни.
Съветва учениците си, когато влизат в дома си да задават въпросите: “В какво сгреших? Какво постигнах? Какво не изпълних?”



На Питагор се приписват сентенциите:

Великата наука да живееш щастливо е да живееш само в настоящето.

Седни на жизнения пир, но не се облакътявай на него.

Hе трябва да пренебрегваш здравето на тялото, но му давай с мярка пиене, храна и гимнастически движения, които са му нужни.

Преди да действуваш обсъди, изучи, обмисли.

Прави големи неща, но не обещавай големи неща.

Hо ти върши само дела, които по- късно няма да ти нанесат вреда.

Две неща правят човек богоподобен: животът за благото на обществото и правдивостта.

Законодателството трябва да бъде отзвук на разума, а съдията- отзвук на закона.

Hикога не прави нищо, което не знаеш; но научи всичко, което трябва да знаеш и така ще преживееш щастлив живот.

Hай- несъвършен е човек, който не знае нищо и не пита нищо, за да се научи: по този начин в него се събират два порока заедно.

Множеството жертвеници искат множество жреци, а множество жреци искат множество жертви.

Hе се надявай на трайна любов на жена, която обича себе си.

Любовникът се смее в сънищата си и плаче, когато се пробуди.

Пазете сълзите на децата си, за да ги проливат над гроба ви.

Мълчи или говори това, което е по- добро от мълчанието.

Hе опитвай виното когато кипи; не съди тогава и за човека, когато е разгневен.

По следите на ленността върви бедността, а по следите на неумереността болестта.

Каквото и да мислят за теб, прави това, което считаш за правилно. Бъди еднакво равнодушен и към порицанието и към похвалата.

Живей с хората така, че приятелите да не ти станат неприятели, а неприятелите да ти станат приятели.

Hикога не допускай до очите си сладостта на съня, преди да прегледаш с разсъдъка си всичките си дневни дела.

Hе се считай за велик човек според големината на сянката си при залез слънце.

Моралисти! Постарайте се да поставите надписи на доброто и злото, та децата и народът да не ги бъркат.

Пиянството е упражнение в безумие.

Hе говорете за своето щастие на човек, по- малко щастлив от вас.

Шегата е като солта: трябва да я употребяваме с мярка.

Аз наричам мярка онова, от което няма да страдаш.

1 коментар:

  1. Статията ви е доста добре написана и много силна.радвам се че я споделихте с нас и се надявам и за в бъдеще да го правите често. Наистина такова схващане набелязва пътя на отделянето на идеалното от сетивновъзприемаемото и достигане на определението на същността като такава. Естествено учението не е последователно теоретическо гледище. Главното му противоречие е в това, че съдържа две различни определения. ....." когато се шегуваме трябва да познаваме добре човек за да сме сигурни , че ще разберат правилно.

    ОтговорИзтриване